Определение № 1030 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.а

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500175 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Г.С.-К., против определение № 15859/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 8825/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото протоколно определение № 9870/07.11.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорва се изводът на съда, че направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 е неоснователно и несвоевременно, като се изтъква, че делото е прекратено след насрочване, не е имало открити съдебни заседания и „Профи Кредит България“ ЕООД не е било уведомено за размера на претендираните от ответника разноски. В жалбата се навеждат доводи за несправедливост и прекомерност на присъдените в полза на ответника разноски поради несъответствието им с фактическата и правна сложност на спора, характера на предявените искове и обема на извършените процесуални действия по делото. В тази връзка се сочи, че не следва адвокатският хонорар да бъде изчисляван отделно за всеки от предявените искове, доколкото същите били напълно идентични, почивали на 1 едно и също основание и за доказването им са извършени едни и същи процесуални действия от процесуалния представител на ответника. Счита се, че адвокатът на ответника е предоставил защита в по-малък обем от уговореното, тъй като ищецът е оттеглил депозираната искова молба, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Иска се от въззивния съд да уважи частната жалба и да намали възложените в тежест на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер, определен за един иск или под определения минимален размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.

От въззиваемия Г. И. И., чрез адвокат Л. Г. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като недопустима и неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, като се счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено своевременно.

Цитира се практика на СЕС и ВКС. Искането е частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 8825/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против Г. И. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че Г.

И. И. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД следните суми по договор за потребителски кредит № ***/19.02.2015 г.: 1458.83 лева – главница, 581.37 лева – договорно възнаграждение за периода от 05.08.2015 г. до 05.03.2017 г., 2139.88 лв. – законна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 27.03.2025 г., както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 987.96 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, дължимо за периода от 05.08.2015 г. до 05.03.2017 г.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез упълномощен от него 2 адвокат, е оспорил исковете като неоснователни поради погасяване на задължението по давност.

С определение по чл. 140 ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г., за което страните са били надлежно призовани.

С молба от 03.11.2025 г. ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е оттеглил депозираната искова молба и е поискал прекратяване на делото и обезсилване на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5953/2025 г.

Със становище от 05.11.2025 г. ответникът е поискал присъждане на направените в производството разноски, като с молба от 04.11.2025 г. е представил договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1850 лв.

В проведеното открито съдебно заседание с оглед извършеното оттегляне на иска на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено с определение № 9870/07.11.2025 г. Със същото определение е уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за исковото производство, като ищецът е осъден да заплати сума в размер на 1850 лв., съгласно представените доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуален представител на ищеца по делото в това съдебно заседание не се е явил, не е депозирал становище по разноските на ответната страна.

В срока за обжалване на определението от „Профи Кредит България“ ЕООД е постъпила молба по чл. 248 ГПК с искане да бъдат намалени поради прекомерност разноските в исковото производство.

С обжалваното определение № 15859/10.12.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като се е мотивирал с това, че възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е несвоевременно заявено и поради това – преклудирано.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено заплатеното адвокатско възнаграждение, 3 когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Следователно срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната страна искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.

Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, правеща възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК , до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

В конкретния случай ищецът е имал възможност да се запознае с депозираните преди откритото съдебно заседание искания и доказателства във връзка с разноските на ответната страна и да релевира своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ищецът не е заявил искане за намаление на адвокатското възнаграждение на ответника при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, за което последният е бил надлежно призован. Правото му да иска намаление е преклудирано до края на откритото съдебно заседание, в което производството е приключило с определение за прекратяване на основание чл. 232 ГПК, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено в подадената впоследствие молба по чл. 248 от ГПК е недопустимо и искането за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В настоящото производство разноски не се дължат, доколкото производството е с предмет разрешаване на спор за разноски между страните.

Трайна е практиката на ВКС, че в производство по разноските нови разноски не се присъждат.

4

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15859/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 8825/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за изменение на постановеното по делото протоколно определение № 9870/07.11.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5