Решение № 2 от 15.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно административно наказателно дело № 20231800600559 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК С решение № 142 от 14.03.2023 г. на Районен съд – Б., постановено по а.н.д. № 616/2022 г. по описа на същия съд, обвиняемият И., роден на ******** г. в гр. Б., обл. С. с постоянен адрес в гр. Б., ж.к. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, месторабота – „С.“ ООД гр. Б., длъжност – управител, с ЕГН **********, е признат за невиновен за това, че на 17.11.2021 г., около 10,00 часа в гр. Б., обл. С. на ул. „Х. А.“ № *, пред склад на „С.“ ООД – гр. Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – посегнал да удари с ръка в областта на лицето А. М. К. от гр. Б. /Главен експерт „Опазване на обществения ред“ към Община Б./ и го обиждал с думите „нещастник“ и „майка ти е луда и ти си луд“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу решението е депозиран протест на прокурор от РП – Б., с твърдение, че съдебният акт е неправилен, поради противоречие с материалния закон. Сочи се, на следващо място нарушение на 1 основния принцип на наказателния процес, обективиран в чл. 13 от НПК разкриване на обективната истина, като се твърди, че фактическия извод на съда относно липсата на деяние, се явявал абсолютно необоснован. В допълнително изложение към протеста се отправя критика към извършеният от първоинстанционния съд доказателствен анализ, с твърдения, че същият е фрагментарен и избирател, поради което неправилно и необосновано е и заключението относно изхода на спора.

В протеста се съдържа искане за отмяна на постановеното от РС – Б. решение и постановяване на ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ към средния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа депозирания протест, като прави и алтернативно искане в случай на оправдателно решение - за прилагане на разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК и налагане на административно наказание съгласно указа за борба с дребно хулиганство.

Защитникът на обвиняемия – адв. Ж., счита протестът за неоснователен и моли същият да не бъде уважен. Посочва, че действително се е разразил словесен конфликт, но подзащитният му не е извършил действия целящи нарушаването на обществения ред и спокойствие, нито е демонстрирал явно неуважение към обществото и законите в държавата. Поддържа, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, обвиняемият И. не се явява и не изразява становище в своя лична защита.

Софийски окръжен съд, след като обсъди депозирания протест, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваното решение и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл.

314 от НПК, прие за установено следното.

При постановяване на обжалвания акт първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, с оглед разпоредбата на чл.

348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК (липса на мотиви), съставляващи самостоятелно отменително основание по чл. 335, ал. 2 от НПК. В частност – липсва оценка на доказателствената съвкупност, като не става ясно и какво първоинстанционният съд приема за безспорно установено като фактическа обстановка.

Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя изискванията относно съдържанието на мотивите, чието съобразяване предполага възможността да се извърши проверка на законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. В мотивите съдът е длъжен да изложи своите фактически констатации и да посочи кои доказателствени средства са обосновали възприетите от него фактически констатации, като при противоречие на доказателствените материали съдът следва да изложи съображения, при това убедителни, защо едни от тях се 2 приемат, а други се отхвърлят, което в настоящия случай първият съд не е сторил.

На първо място, в решението си първоинстанционният съд е преповторил фактическата обстановка изложена от прокурора в постановлението по чл. 375 от НПК, като е посочил, че същата не се подкрепя от доказателствата по делото. В този си вид съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната воля на съда относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.

102 от НПК. В частност - не става ясно, какво всъщност фактически е възприел за установено районният съд и на база на кои доказателствени източници.

На следващо място, в атакуваното решение липсва пълен и подробен аналитичен разбор на доказателствената съвкупност. Районният съд не е направил анализ и оценка на нито едно от събраните по делото доказателства, в това число свидетелски показания, писмени доказателства и изготвената и приета фоноскопска експертиза. В случая съдът не е обсъдил поотделно събраните свидетелски показания, а се е задоволил само с декларативното посочване на част от показанията и то на част от свидетелите. В действителност е налице съществено противоречие между свидетелските показания, по отношение на обстоятелства от съществено значение за установяване на релевантните факти, което съдът напълно е игнорирал. В частност – констатират се съществени противоречия, касаещи действията на обвиняемия И. и поведението на свидетеля К. въпросния ден. Процесуланите правила, свързани с оценката на събраните по делото доказателства, изискват при противоречия в доказателствените източници, да се изложат от решаващия съд съображенията му, предвид които възприема едни, а други – отхвърля. По този начин се дава яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и за основанията за постановяване на съдебния акт. В проверяваният акт липсва каквато и да е съпоставка между показанията на свидетелите, извършена от районния съд, от която да се изведе показанията на кои свидетели се възприемат за правдиви и с какви доводи. Също така, в случаите когато показания на свидетели дадени в досъдебното производство се прочитат в съдебно заседание по реда на чл. 281 от НПК, съдът е длъжен да посочи в мотивите си кои точно показания на конкретния свидетел (тези дадени в досъдебното производство или тези от съдебната фаза) кредитира и защо.

В проверяваното решение липсва и извършен анализ на заключението на вещото лице. Безспорно обстоятелството, че заключението е прието не обвързва съда и същото следва да се изследва във връзка с останалата доказателствена съвкупност, но това не означава, че отпада задължението на съда да се мотивира защо кредитира или не заключението и какви факти и обстоятелства са изводими от него.

Неизпълнението на задълженията, визирани в разпоредбата на чл.

305, ал. 3 от НПК от районния съд при изготвяне на мотивите му към 3 постановения съдебен акт /обжалваното решение/, не позволява да бъде извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната воля на съда и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1 от НПК, като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Известно е, че липса на мотиви на съдебния акт се констатира както когато такива отсъстват изобщо, така и когато те са толкова формални и незадълбочени, или съдържат съществени вътрешни противоречия досежно приетите за установени обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. Това от своя страна води до съществено нарушение на процесуалните правила, защото накърнява правото на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. Предвид характера на допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Гореизложеното от своя страна обуславя и извод за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд, в съответствие с притежаваната от въззивната инстанция процесуална компетентност да упражни правомощията си, предоставени й с разпоредбата на чл. 334, т. 1, пр. 2 във вр. с чл. 335, ал. 2, вр. чл. 378, ал. 5 от НПК.

Предвид характера на допуснатото в контролираното решение съществено процесуално нарушение, настоящият състав на СОС не обсъжда доводите по същество на спора, изложени в сезиращия съда акт и в съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, пр. 2 във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 142 от 14.03.2023 г. на Районен съд – Б., постановено по а.н.д. № 616/2022 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционнен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5