Решение № 3292 от 30.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2541/2025
- Вид
- Решение № 3292
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3292 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Костадин Б. И. при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Костадин Б. И. Гражданско дело № 20255330102541 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу М. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 900 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № *** / 17.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението, а които суми е издадена Заповед № 8862/22.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18094/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр.с.
В исковата молба се твърди, че за процесната претенция е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18094/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, като с оглед дадените от заповедния съд указания по чл. 415 ГПК се предявява настоящия иск. Сочи се, че между страните е сключен договор за паричен заем № *** от дата 17.08.2022г., по силата на който на длъжника М.
И. И. бил предоставен заем в размер на 900 лв. Въпросната сума била получена от ответницата на каса на Изи Пей срещу предоставена от нея лична карта. В исковата молба се описва и реда за сключване на договора от разстояние. Твърди се, че М. И. И., въпреки че усвоила заетата сума, не изпълнила задълженията си по договора и не заплатила дължимата сума за главница в уговорения срок, който понастоящем бил изтекъл. Изложеното обосновавало правния интерес от предявения иск, като се моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски. Заявени са доказателствени 1 искания.
При предоставената възможност по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от М. И. И.. В хода на устните състезания ответницата, чрез процесуалния си представител адв. С. С., оспорва претенцията като недоказана, доколкото счита, че от събрания по делото доказателствен материал не се установявало сключването на договор за кредит между страните. Нито такъв по реда на ЗПФУР, нито писмено съглашение за потребителски кредит, нито да е предадена сума в заем. Моли за отхвърляне на претенцията, обезсилване на заповедта за изпълнение, в частта, за която не е предявен установителен иск, както и за присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18094/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр.с., въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на „Сити Кеш“ ООД в полза на заявителя срещу М. И. И. е издадена Заповед № 8862/22.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение за следните суми, а именно: сумата 900 лева- главница, дължима по Договор за паричен заем "Кредирект" № ***, сключен на 17.08.2022 г.; сумата от 271,32 лева – договорна лихва, дължима за периода от 17.08.2022г. до 19.02.2024г.; сумата от 352, 33 лева - лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 01.02.2023г. до 01.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /21.10.2024г./ до окончателното й погашение, както и разноски по делото. Срещу заповедта в нейната цялост е депозирано възражения от длъжника, като са дадени указания по чл. 415 ГПК на заявителя. С настоящия иск се моли да се установи дължимостта единствено на претенцията за главница по кредита, което изрично е уточнено в нарочна молба от ищеца „Сити Кеш“ ООД – заявител по заповедното дело.
Предвид горното искът се явява допустим, тъй като предметът на делото е включен в издадената заповед за изпълнение. Досежно сумите, за които не е предявен иск – договорната лихва и обезщетението за забава, то спрямо тях би следвало да намери приложение чл. 415, ал. 5 ГПК и заповедта да се обезсили в посочената част. Тази преценка обаче принадлежи на заповедния съд, като е извън възможностите на съда, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, да обезсилва издадената заповед за изпълнение за суми, за които не е сезиран и които не са предмет на исковата претенция.
От гледна точка на спора по същество, в доказателствена тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, а именно – валиден договор за паричен заем № *** / 17.08.2022г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, 2 както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора в т.н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.
При така разпределената тежест по делото от страна на „Сити Кеш“ ООД са ангажирани единствено представените с исковата молба доказателства, налични и по заповедното дело, а именно възпроизведените на хартиен носител копия на процесния договор за паричен заем „Кредирект“ № *** / 17.08.2022г., както и приложимите към него Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Други доказателства не са ангажирани. Включително и такива относно редовността на възникването на правоотношение по реда на ЗПФУР или предаване на заемната парична сума, за което са дадени конкретни указания от съда. Заявеното пък от „Сити Кеш“ ООД искане за назначаване на ССчЕ, впоследствие е оттеглено и не се поддържа, предвид липсата на отговор на исковата молба, като в хода на проведеното открито съдебно заседание не се е явил процесуален представите на ищеца, за да изрази становище по позицията на ответната страната, както и да ангажира доказателства по повод обявения за окончателен доклад на съда.
С оглед на гореизложеното съдът се солидаризира с оценката на ответницата, заявена чрез процесуалния й представител, по същество на спора за недоказаност на исковата претенция. В рамките на съдебното дирене не са събрани доказателства за проведена редовна процедура по реда на ЗПФУР за сключване на договор за кредит между „Сити Кеш“ ООД и М. И.. Липсва и признание от ответницата, че такова правоотношение съществува. Напротив, от цялостното процесуално поведение, както в заповедното, така и в исковото производство, от страна на И. е видна липсата на съгласието с които и да е от твърденията на дружеството. В този ред на мисли възпроизведените на хартиен носител разпечатки на договор за паричен заем № *** / 17.08.2022г. и приложенията към нето, не могат да докажат, че са изпълнени изискванията на ЗПФУР за възникване на правоотношение по договор за кредит, сключен от разстояние. Наличната към исковата молба разпечатка в табличен вид на извършени действия по сключването на договора не установява, че реално такива действия са били осъществени. От една страна, защото въпросната таблица е без ясен автор и данни на каква база е направена. От друга страна, дори да изхожда от ищеца, то тогава тя на практика единствено би представлявала обективиране в табличен вид на ищцовите твърдения, което по същество не би могло да служи за тяхното доказване. Следователно не се установява възникване на договор за кредит на соченото в исковата молба основание – договор, сключен по реда на ЗПУФР.
Макар и да са страни от заложеното в заявлението и исковата молба основание на претенцията, то за пълнота следва да се посочи, че не може да се приеме още и че е нали валиден писмен договор за потребителски кредит, тъй като във въпросните разпечатки, приложени към исковата молба, липсва положен подпис за някоя страните, който да индикира наличие на съгласие за сключване на сделката. Няма също така обективни данни за предаване в заем на сумата от 900 лв. от „Сити Кеш“ ООД по сметка на ответницата.
3
С оглед на гореизложеното исковата претенция се намира за недоказана, тъй като не се установява възникването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните. За прецизност тук следва да се отбележи, че при настоящия случай отсъства задължение за съда, съобразно нормата на чл.
146, ал. 2 ГПК, да дава указания на страната, че не сочи доказателства за установяване на разпределените й в тежест факти и обстоятелства, доколкото такива доказателствени материали са ангажирани с исковата молба, но по същество те не са годни да докажат ищцовите твърдения.
По развитите в настоящите мотиви съображения искът ще се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора разноските ще се присъдят в полза на ответната страна, като на основание чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. С. С. се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за настоящото исково производство и 50 лв. за оказаното процесуално представителство на М. И. във връзка с претенцията за главница по издадената Заповед № 8862/22.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18094/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр.с.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, срещу М. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът М. И.
И., ЕГН **********, дължи на ищеца М. И. И., ЕГН **********, сумата от 900 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № *** / 17.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.10.2024 г., до окончателното изпълнение на задължението, за които суми е издадена Заповед № 8862/22.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18094/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ, основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. И. С. от ***, с личен № ***, със служебен адрес г***, сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за настоящото исково производство и 50 лева за оказаното процесуално представителство на М. И.
И., ЕГН **********, във връзка с претенцията за главница по издадената Заповед № 8862/22.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18094/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр.с.
4
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5