Решение № 304 от 24.11.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500580 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. Й. С. срещу Решение №285/04.07.2025г. по гр.д.№2135/2024г. на РС-Габрово.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Не било спорно, че ищцата и ответникът са закупили един и същ поземлен имот - незастроен.

Ответникът закупил имота непосредствено от неговия собственик А. Х. Б., с нот. акт № № 28 от 31.01.2005 г., а ищцата е закупила имота, след като той през годините от 1975 до 1997г. бил последователно собственост на няколко лица. Не се спорела и идентичността на имота, както и че към настоящия момент процесният имот представлявал Поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, община Габрово, област Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: **, с площ на имота от 463кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: „Незастроен имот за жилищни нужди".

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд за уважаване на иска били на първо място поредността на вписването, тъй като страните основават правата си на правни сделки, с един и същ общ праводател - А. Х. Б.. Съдът приел за доказано, че ищцата Т. придобила по-рано процесния недвижим имот и въз основа на правна сделка. От друга страна съдът счел възражението на жалбоподателя за придобИ.е на правото на собственост върху имота на основание давностно владение за неоснователно, като неправилно приел, че действията на ответника, съответно на неговия баща, по упражняване на явна и несъмнена фактическа власт върху поземления имот не са доказани.

Съдът приел, че обстоятелството, че имота не е ограден, достъпен е за трети лица, неподдържан е и със самозалесила се растителност, както и че епизодични действия по почистване на тази растителност не сочат манифестиране намерението за своене на имота. тези изводи били неправилни и противоречали на събраните по делото доказателства. Съдът не бил отчел обстоятелството, че въпреки, че имота не е ограден, той от три страни граничи с имоти на жалбоподателя и съответно границите му са явни. Освен това съдът не отчел показанията на свидетелите, които установили, че периодично жалбоподателя и баща му почиствали имота. изводите на съда се базирали само и единствено на фактическото 1 състояние на имота, към настоящия момент установено от вещото лице при огледа. Съдът не бил взел предвид и складирането на движими вещи в имота. Съдът приел, че жалбоподтелят не бил демонстрирал владение върху имчота спрямо ищцата, такава демонстрация било складирането на движими вещи в имота. Счита, че презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС не е оборена от ищцата, поради което жалбоподателят бил добросъвестен владелец на имота и е придобил собствеността му въз основа на давностно владение.

Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски.

В депозирания по делото отговор на въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна. Ответникът моли съда да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното Решение №285/04.07.2025г. по гр.д.№2135/2024г. на РС-Габрово е признато за установено, по отношение на жалбоподателя, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ** по кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-64/26.10.2007г. на изп. директор на АГКК, с площ от 463кв.м., с адрес на имота: **, при съседи: ....................., на основание сключен на 19.08.1997г. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №55, том VII, дело №1897/199 г. на Невена М. - нотариус при ГРС и жалбоподателя е осъден да заплати сумата от 1351,22лв.разноски по делото За да постанови обжалвания акт районният съд приел, че сключената сделка за продажба във формата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №55, том VII, дело №1897/1997г. на нотариус Н. М. е юридическият факт, породил валидно правоотношение със съдържание възмездното прехвърляне на вещното право на собственост от Д.П.Г. и Т.Л.Г. в полза на В. С. Т., с обект ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. Габрово, съставляващо ** - 4536в, от кв.26 по плана на гр.Габрово, с площ от 381кв.м и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.Габрово, съставляващо част от ДВОРИЩЕ пл. сн.

№4536в, от кв.26 по плана на гр.Габрово, с площ от 71кв.м. На основание чл.24, ал.1 ЗЗД вещнотранслативното действие настъпило с постигане на съгласието между страните по договора. След като правото на собственост принадлежало към правната сфера на прехвърлителите, то преминало и към правната сфера на купувача Т..

И ищецът, и ответникът основават правата си на деривативни придобивни основания – правни сделки, с един и същ общ праводател - А. Х. Б..

Съдът приел, че при решаване на конкуренцията между придобивните им основания е приложима поредността на вписванията. В случая Т. придобила имота по-рано от същия собственик и вписала вещни права върху недвижимия имот, поради което конкуренцията на правата с обект един и същ недвижим имот, следвало да бъде решена в полза на ищеца. Т. установила при условията на пълно и главно доказване, че е придобила правото на собственост върху имота, въз основа на деривативно правно основание – сключен договор за продажба, произвел вещно-транслативно действие.

Съдът приел възражението на ответника, че е придобил имота въз основа на давностно владение за неоснователно. Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време (5 или 10 години), което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на обекта (съответният поземлен имот). Субективният елемент се презюмира от закона – чл.69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ищеца, презумпцията би била е необорена и приложима. Основателността на възражението предполага доказване вън от всякакво съмнение, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот, а доказателства в този смисъл по делото не били събрани.

Основанията, на които е придобито владението могат да бъдат различни, поради което винаги при правен спор се изследва упражняването на фактическата власт. То следва да е 2 външно обективирано и да е несъмнено.

Действия от страна на ответника, съответно негов праводател по упражняване на явна и несъмнена фактическа власт върху поземления имот не били доказани по делото. Имотът е неограден и достъпен за всички трети лица. Неподдържан и със самозалесила се растителност. Епизодични действия по почистване на тази растителност не сочели на манифестиране на намерението за своене на имота, а по-вероятно били резултат от опит за ограничаване разпространението на храсти, увивни растения и съответни животински видове в притежавания от ответника съседен имот. Липсата на намерение за своене на имота личала и при преустановяване на действията по почистване на имота от ответника след било е необходимо пред всички трети лица, т.е. публично да бъдат обективирани действията по своене на имота, изразени в ограничаване на достъпа им, почистване на имота, осъществяване на някаква форма на ползване, т.е. извличане на полезните му свойства (засаждане на земеделски култури, плодни дръвчета), складиране на движими вещи, паркиране и т.н., от които действия да е несъмнено, че върху имота се упражнява фактическа власт, която отблъсква фактическата власт на другите правни субекти.

При подобно манифестиране, носителят на правото на собственост (в случая ищецът) би бил в известност, че върху имота се упражнява владение, в резултат на което би било възможно да се придобие оригинерно правото на собственост. При външното обективиране на обективния елемент на владението собственикът би могъл да потърси защита на правата си.

При липсата на такова външно обективиране на упражняваната фактическа власт, юридическият носител на правото на собственост не дължи предприемането на действия за прекъсване на евентуална придобивна давност, както не дължи и сам да упражнява правомощието владение, без от това фактическо състояние да е възможно да се направи извод за дезинтересирането му от обекта на правото на собственост.

При недоказано явно и несъмнено упражняване на фактическа власт върху процесния имот, владение от страна на ответника не било осъществявано и съответно не бил налице основен елемент от придобивния фактически състав на давността, съответно правото на собственост не било придобито от ответника

Въззивният съд намира следното :

Не е спорно по делото, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №55, том VII, дело №1897/1997г. на нотариус Н. М., а жалбоподателя с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №28, том І, дело №24/2005г. по описа на нотариус Пламен Коев

Ищцата закупила имота от Д.Г. и Т.Г., които го закупили през 1996г. от В. С. и Б. С.. С.и закупили от своя страна имота през1975г. от А. Х. Б.. Жалбоподателят е закупил имота от А.

Х. Б.

Горното навежда на извода, че към датата на придобИ.е на имота от жалбоподателя неговия праводател не е бил собственик на имота и следователно сключения между тях договор за покупко-продажба не е породил вещно прехвърлително действие От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, че жалбоподателя е придобил имота въз основа на давностно владение, упражнявано лично и чрез неговия баща. Свидетелите И.ов и М. установяват, че бащата на жалбоподателя чистел и сеел имот зад къщата, който бил купен от бащата, като посочват категорично имот 159.

Свидетелят И.ов установява, че бащата на С. почиствал и съседните имоти, но в последните десет години никой не ги чистел. Свидетелят М. е категоричен, че бащата на жалбоподателя сеел в имот 159, като не знае дали в другите два имота – 378 и 379 е сеел нещо, но ги бил чистел.

От показанията на свидетелите С. и М. се установява, че при нито едно от техните посещения на имота, през годините, същия е бил почистван. Напротив имота бил обрасъл.

Обстоятелството, че имота не е бил почистван и не е ограден се установява и от вещото лице, което е установило тези факти при извършения от него оглед, във връзка с изготвяне на заключението по делото. Вещото лице е установило наличие на следи от ограда от бетонни колове по източната граница (с имот 159), южната граница съвпадала със северните стени на изградените стопански постройки в ПШ 414218.519.163 и ***, а от запад и север нямало никакви следи от ограждения на имота. достъпа но имота бил свободен, но затруднен от израсналата в него растителност, в т.ч. и дървета.

3

Гореизложеното навежда на извода, че жалбоподателя не е извършвал каквито и да било действия, с които недвусмислено да е демонстрирал, че се счита за собственик на процесния имот и по този начин да е отблъснал собственическите претенции на други лица, в частност на ищцата.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Съобразно направеното от ответницата по жалбата искане жалбоподателя следва да бъде осъден да й заплати сумата от 800лв.- разноски във въззивното производство.