Решение № 191 от 14.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100501240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.10.2025 година, постановено по гр. дело № 313 по описа на Свищовски районен съд за 2025 година, „ТИ БИ АЙ Банк“-ЕАД, гр. София, е осъдено да заплати на А.

Ю. М. сумата от 7 751,83 лв., плащания по два недействителни договора за потребителски кредит, сключени съответно на 14.09.2022 година и на 16.05.2024 година, ведно със законна лихва върху вземането от 25.04.2025 година до окончателното й заплащане. В тежест на дружеството-ответник са присъдени дължимата по чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса върху уважения иск и адвокатско възнаграждение в полза на процедурния представител на ищцата.

Решението е обжалвано от „ТИ БИ АЙ Банк“-ЕАД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.

Позовава се на неправилно приложение на материалния закон от страна на първостепенния съд. Клаузите в атакувания договор стриктно се подчинявали на изискванията на закона за реквизити и предел на дължимите плащания.

Ответникът по жалбата – А. Ю. М. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение.

Претендира разноски за второинстанциионното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

1

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (в редакцията ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 год.).

Ищцовата страна – А. Ю. М. - излага в исковата си молба, че на 14.09.2022 година и на 16.05.2024 година с ответното дружество сключили два договора за потребителски кредит. С доводи сделките да са нищожни като противоречащи на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от Закона за потребителския кредит по реда на настоящото произмодтво претендира присъждане на платеното по тях в размер на 7 751,83 лв., ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - „ТИ БИ АЙ Банк“-ЕАД, гр. София - оспорва иска с възражения, съвпадащи с оплакванията по жалбата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите на атакуваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на ответника са неоснователни. Те се градят на формалното посочване на стойността на годишния процент на разходите в документа за договора и не държат сметка за конвертиращите норми на Закона за потребителския кредит. В чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК няма изискване договорът да сочи годишния процент на разходите по компоненти – лихва, такса, други договорени плащания и т.н., но изводът, че трябва да съдържа такава разбивка следва от чл. 19, ал. 5 и 6 от ЗПК, предвиждащи нищожност само на онези клаузи, сборът с които надхвърля предела по алинея четвърта на същия член. Неяснотата как е структуриран годишния процент на разходите идва и от обстоятелството, че застрахователните премии по паралелно сключените с договорите за кредит застраховки, са включени в главницата по двата кредита.

В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца за второинстанционното производство, в размер на 511,30 евро чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 21.10.2025 година, постановено по гр. дело № 313 по описа на Свищовски районен съд за 2025 година.

Осъжда „ТИ БИ АЙ Банк“-ЕАД, гр. София, да заплати на А. А. А., адвокат от гр. П., сумата от 511,30 (петстотин и единадесет евро и тридесет стотинки) евро, адвокатско възнаграждение за процедурно представителство на ищеца за второинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

2

Решението подлежи на обжалване пред върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100501240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.10.2025 година, постановено по гр. дело № 313 по описа на Свищовски районен съд за 2025 година, „ТИ БИ АЙ Банк“-ЕАД, гр. София, е осъдено да заплати на А.

Ю. М. сумата от 7 751,83 лв., плащания по два недействителни договора за потребителски кредит, сключени съответно на 14.09.2022 година и на 16.05.2024 година, ведно със законна лихва върху вземането от 25.04.2025 година до окончателното й заплащане. В тежест на дружеството-ответник са присъдени дължимата по чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса върху уважения иск и адвокатско възнаграждение в полза на процедурния представител на ищцата.

Решението е обжалвано от „ТИ БИ АЙ Банк“-ЕАД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.

Позовава се на неправилно приложение на материалния закон от страна на първостепенния съд. Клаузите в атакувания договор стриктно се подчинявали на изискванията на закона за реквизити и предел на дължимите плащания.

Ответникът по жалбата – А. Ю. М. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение.

Претендира разноски за второинстанциионното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

1

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (в редакцията ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 год.).

Ищцовата страна – А. Ю. М. - излага в исковата си молба, че на 14.09.2022 година и на 16.05.2024 година с ответното дружество сключили два договора за потребителски кредит. С доводи сделките да са нищожни като противоречащи на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от Закона за потребителския кредит по реда на настоящото произмодтво претендира присъждане на платеното по тях в размер на 7 751,83 лв., ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - „ТИ БИ АЙ Банк“-ЕАД, гр. София - оспорва иска с възражения, съвпадащи с оплакванията по жалбата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите на атакуваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на ответника са неоснователни. Те се градят на формалното посочване на стойността на годишния процент на разходите в документа за договора и не държат сметка за конвертиращите норми на Закона за потребителския кредит. В чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК няма изискване договорът да сочи годишния процент на разходите по компоненти – лихва, такса, други договорени плащания и т.н., но изводът, че трябва да съдържа такава разбивка следва от чл. 19, ал. 5 и 6 от ЗПК, предвиждащи нищожност само на онези клаузи, сборът с които надхвърля предела по алинея четвърта на същия член. Неяснотата как е структуриран годишния процент на разходите идва и от обстоятелството, че застрахователните премии по паралелно сключените с договорите за кредит застраховки, са включени в главницата по двата кредита.

В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца за второинстанционното производство, в размер на 511,30 евро чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.