Решение № 1653 от 08.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501140 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано след връщането муза ново разглеждане от ВКС.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 92132/10.12.2019г. от ВЛ. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. Варненска срещу Решение № 5210/25.11.2019г. по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС,43 св., В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Г. В. М., ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК 103051638, адрес гр. Д., обл. Варна 9120, ул."И." ** иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника поземлен имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота.С оглед указанията на ВКС е депозирана уточняваща молба,в която са изложени допълнителни твърдения отнсно наличието на основания за премахване на сградата.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска в обжалваната част да бъде уважен. Твърди се,че по делото не е спорно и е установено от представените доказателства, че сградите в имот 43.3 са построени без разрешение за строеж и без каквито и да е строителни книжа. Представеното от ответника Удостоверение за търпим строеж № 9400Г-91/5/08.08.2016г. освен, че е оспорено от ищеца, съгласно съдебната практика/цитирана от въззивника/ не поражда и не установява права или 1 задължения. Излага се, че от заключението на приетата по дело СТхЕ безспорно е установено, че разположената в имота на ответника сграда именована “Техническо п. А“ от 77 кв.м. , както е указано на комбинираните скици от заключението на вещото лице е построена без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота от една страна, а от друга – навлиза недопустимо в имота на ищеца. Излага се , че представените от ответника документи –разрешение за строеж № 32/16.06.1997г. и др. касаят единствено вътрешно преустройство на сграда, която не граничи с имота на ищеца.

Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния представител поддържа въззивната жалба с посочените в нея аргументи.Моли за уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Депозирани са в срок писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответника е депозирал отговор на жалбата, в която излага, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ВЛ. М. М., ЕГН ********** срещу Г. В. М., ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК 103051638, адрес гр. Д., обл. Варна 9120, ул."И." ** искове включително и иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените от постройки в имота на ищеца имот, представляващ НИВА, находяща се в гр. Д., община Д., обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл. № 183009 с обща площ 5040 кв.ми, като изградени в нарушение на законовите правила и разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота ;

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил твърдения за неоснователност на предявение искове,включително и по 2 отношение иска за премахване на стопански постройки.Претендирал е отхвърлянето им и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от Решение № 5210/25.11.2019г. по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС/ влязло в сила / и обвързващо страните по настоящето дело, се установява , че : Въззивникът В.М. е собственик на НИВА, находяща се в гр. Д., община Д., обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292, като реална част с площ от 15,24 кв.м. от собствения му имот, която част е повдигната с бежов цвят във фигурата между точки 20-2122-28-27-20 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от посоченото по-горе решение, е владяна от въззиваемия Г. В. М., ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК 103051638,поради което съда е ОСЪДИЛ последния да предаде владението на ищеца –въззивик, на основание чл.108 от ЗС.

По делото няма спор, а и е установено от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, като и от заключенията на приетите по делото съдебно технически експертизи, които съда кредитира, че ответникът – въззиваем е собственик на имот отразен в КВС и показан в комбинирана скица M1 към експертизата/ в.л.инж.Б./, като е щрихован със зелени вертикални черти и се индивидуализира със следните си основни данни: идентификатор - 43.3; площ - 3022м2; собственик по регистъра - първоначално е записан С.Р.И. (на основание договор за замяна №132/05.03.2002г), а впоследствие е записан на С.Р.И. и ЕТ „Г.М.-53" (на основание н.а.№34/2б.0б.200бг и н.а.№б/14.12.2007г); предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива; и граници/съседи: имот 182.42 (в собственост на ПК„Сотир Костов"); имот 3.341 (в собственост на ДПФ-МЗХ); имот 0.292 (полски път); имот 183.9 (на ищеца); имот 0.834 (на ответника); имот 0.741 (местен път); имот 0.710 (местен път); имот 0.798 (в собственост на МЗХ); и имот 43.4 в собственост на П.С.К.).

Въз основа на Разрешение за строеж № 32/16.06.1997г, издадено от община Д.

(л.44), в собствения си имот въззиваемия е изградил „надстройка/пристройка/кланница" в парцеларния план на стопанския двор, Д., област Варна.

С Разрешение за ползване № 40/11.12.1997г, издадено от началника на Държавна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол(ДИТУСК) при община Д., област Варна и подписано от кмета на общината (л.43), на ЕТ „Г.М." е разрешено ползването на строеж „кланница с транжорна" в м."С.", гр.Д., област Варна.

3

По делото няма спор и, че постройката е изградена на границата с имота на ищеца и различни части навлиза в него, като в влязло в сила Решение по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС, 43 св., съдът е осъдил ответника ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с които без основание пречи на ищеца ВЛ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл.

Варненска, да упражнява правото си на собственост, като премахне:

-изградената от него масивна ограда, ситуирана в реална част от НИВА, находяща се в гр. Д., община Д., обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл. № 183009 с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292, която ограда е очертана чрез двойна линия с оранжев цвят с протежение от точка 20 до точка 21 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение;

-изградената от него ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА , в частта в която навлиза в НИВА, находяща се в гр. Д., община Д., обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл. № 183009 с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292, което навлизане е повдигнато с бледо розова щриховка във фигурата между точки 24-25-26-27-28-24, заедно със СТРЕХАТА ОТ ПОКРИВА на тази постройка , навлизаща съобразно очертаната със синя линия фигура между точки 24-25-26-27-28-24 и със лилава прекъсната линия между точки 24 и 25 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.109 ЗС.

Спорен по делото е въпросът, следва ли ответникът да бъде осъден да премахне изградените в имота му постройки изцяло и дали с изпълнение на осъдителното решение на съда, с премахване само на частите от постройката, покрива и оградата, които навлизат в имота, за ищеца би съществувала пречка за упражняване правото му на собственоствърху нивата.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че по реда на чл. 109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. По този ред не може да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца, поради което принадлежащата на ответника търпима сграда може да бъде съборена само в онази част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, по следните съображения.

Установено е в производството, че изградените постройки в имота на ответника по иска са изградени без съответните строителни документи. Представени са Удостоверение за търпимост от 08.08.2016г, издадено от гл. архитект на община Д. (л.46),от 4 което се установява, че по заявление вх. № 9400Г-91 - 2/08.08.2016г. от Г. В. М. управител на ЕТ „Г.М.-53", гр.Д., собственик съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот „земя" частна държавна собственост и протокол за разпределение на имуществото от 16.11.1995г., е приет за търпим строеж „Предприятие за месодобив и месопреработка на червено месо''' състоящ се от: кланица със застроена площ-разгъната застроена площ 393м2; технологично помещение „А" със застроена площ-разгъната застроена площ 245м2; и технологично помещение „Б" със застроена площ-разгъната застроена площ 224м2, находящ се в парцел-I по плана за парцелиране на С. №.3(ПИ-000834) в землището на гр.Д., община Д., област Варна - построен в периода преди м.03.2001г, като е прието че са налице условията на §127 от ЗУТ, . Посочено е, че същият не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

От удостоверение за търпимост от 08.08.2016г, издадено от гл. архитект на община Д. (л.45) се установява, че по заявление вх.№9400Г-91-3/08.08.2016г от Г. В. М. управител на ЕТ „Г.М.-53", гр.Д., собственик съгласно нот.акт № 181/2006г и договор за разпределение използването на съсобствен недвижим имот/15.04.2008г, че за строеж „Кланица и технологични помещения към нея" състоящ се от: кланица със застроена площ разгъната застроена площ 54м2; технологично помещение „А" със застроена площ разгъната застроена площ 77м; и технологично помещение „Б" със застроена площ разгъната застроена площ 54м2, находящ се в имот №043003 в землището на гр.Д., община Д., област Варна - построен в периода преди м.03.2001г, са налице условията на §127 от ЗУТ, т.е строежа е „търпим". Същият не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.