Решение № 2653 от 21.10.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2653

Кърджали, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ канд № 20267120600335 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от И. К. М. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №23/ 07.04.2026 г., постановено по анд № 90/2025 г. по описа на Районен съд-Момчилград. Жалбоподателят сочи незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че въведените от възложителя изисквания към участниците, да са вписани по реда на чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите, както и да притежават валидна застраховка „Професионална отговорност в строителството“ по смисъла на чл.171, ал.1 от ЗУТ, не водят до ограничаване на конкуренцията. Сочи, че горните изисквания са в пълно съответствие с предмета и сложността на обществената поръчка. Излага и съображения за наличие на предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН, които не са били взети предвид от административнонаказващия орган, както и от решаващия съд. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него Наказателно постановление №ЗОП-127#3/25.04.2025 г., издадено от председателя на Сметна палата на Република България. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът– председател на Сметна палата на Република България, в писмено становище представено от пълномощник излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въведените от възложителя изисквания към участниците, водят до ограничаване на конкуренцията, в нарушение на чл.2, ал. 2, вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП. Счита също, че горните изисквания не са съобразени с предмета и сложността на обществената поръчка, като ограничават участието на субекти, които отговарят на нормативните изисквания и могат да изпълнят дейностите от предмета на обществената поръчка, но не отговарят на поставените условия. Излага и съображения, че нарушението не е маловажно и в случая липсват предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. По горните съображения намира оспореното решение за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото надвишава размера, посочен в чл.18 от Наредба№1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежно легитимирано лице - страна по анд №90/2025 г. по описа на РС-Момчилград.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № ЗОП-127#3/25.04.2025 г., издадено от председателя на Сметна палата на Република България, с което на И. К. М., като кмет на община Момчилград, на основание чл.247, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ред. ДВ бр.86 от 2018г./, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9 544,65 лв., за извършено нарушение на чл. 2, ал.2 от ЗОП, вр. с чл.59, ал. 2, изр. 1-во и 2-ро, вр. с чл.177 от ЗОП/ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./. С горното решение лицето е осъдено да заплати на Сметната палата на РБ и деловодни разноски размер на 66.47 евро за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд е приел, че включените в предмета на обществената поръчка дейности представляват "текущ ремонт на строеж", а не "реконструкция и основен ремонт на строеж", който да се квалифицира като такъв от първа група, пета категория. Приел е също, че строително-монтажните дейности, подлежащи на изпълнение, попадат в позиция "Строителство" от Класификация на икономическите дейности (КИД-2008) и за тяхното изпълнение е достатъчно строителите да бъдат вписани в регистъра само в самостоятелна (пета) група с подразделяне, съответстващо на КИД-2008, съгласно чл. 6 от ПРВВЦПРСС. С оглед на това, че в Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството не е определена минимална застрахователна сума за строител, изпълняващ текущ ремонт, то поставеното изискване за наличие на застраховка "Професионална отговорност в строителството" не произтича от нормативен акт. Във връзка с горното счел, че въведените изисквания по отношение на годността за упражняване на професионалната дейност – наличието на правоспособност за изпълнение на строежи от първа група, пета категория от участниците, както и същите да притежават валидна застраховка "Професионална отговорност в строителството", съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, с минимална застрахователна сума, съгласно Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, не са съобразени с предмета и сложността на конкретната обществена поръчка и не са нормативно изискуеми, като включването им довело до ограничаване на конкуренцията и ограничаване на достъпа на стопански субекти до участие в процедурата, в нарушение на чл. 2, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 от ЗОП. Прието е, че деянието е извършено виновно, както и че правилно е определен и размерът на наложеното наказание. Съдът не констатирал и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, в хода на административнонаказателното производство, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като деянието не представлява и маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По горните съображения съдът е стигнал до извода, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения:

В случая административнонаказателната отговорност на И. К. М., в качеството й на кмет на община Момчилград - публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП е ангажираната за това, че при възлагането на обществена поръчка с предмет „Текущ ремонт на съществуваща спортна площадка в [УПИ], [кв.] по ПУП на [населено място]“, е нарушила разпоредбата на чл.2, ал.2, вр. с чл.59, ал.2, изр. 1-во и 2-ро от ЗОП, като ограничила конкуренцията, чрез включване на критерии за подбор към кандидатите, да са вписани в Централния професионален регистър на строителите за изпълнение на първа група, пета категория строежи, както и да притежават валидна застраховка „Професионална отговорност в строителството“, съгласно чл.171 от ЗУТ, с които изисквания необосновано се ограничило участието на стопанските субекти, които отговарят на всички нормативни изисквания и могат да изпълнят дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, но не отговарят на поставените условия. Прието е, че посочените изисквания не са съобразени с предмета и сложността на обществената поръчка.

По делото не е спорно, че кметът на община Момчилград – И. К. М., е публичен възложител по силата на чл. 5, ал.2, т.9 от ЗОП, поради което в това си качество, отговаря за правилното провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки. Установено е също, че кметът на общината е открил процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Текущ ремонт на съществуваща спортна площадка в [УПИ], [кв.] по ПУП на [населено място]“ , като в одобрените от него обявление и документация за участие в обществената поръчка, са били заложени посочените по-горе изисквания към участниците.

Според чл.2, ал.2 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

С разпоредбата на чл.59, ал.1, т.3 от ЗОП на възложителите е предоставена възможност да определят критерии за подбор, които се отнасят до техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците.

Според чл.59, ал.2 от ЗОП, възложителите могат да използват само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставено е и изискване критериите да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

От горните разпоредби следва извод, че критериите за подбор служат на възложителя да установи възможността на кандидатите/участниците да изпълнят поръчката, като оперативната самостоятелност на възложителя при преценка на критериите за подбор е ограничена от разпоредбите на ЗОП и от принципите, установени в чл. 2 от ЗОП и в Директива 2014/24.

При анализ на поставения критерий за подбор, касаещ техническите и професионални способности на кандидата, следва да бъде съобразено решение по дело С-195/21 година на СЕС. Съгласно т. 58 от решение на Съда от 31 март 2022 година по дело №С-195/21, чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка, възлагащият орган да наложи критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори изисквания, които са по-стриктни от минималните, поставени в националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът има технически и професионални способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални.

Настоящата инстанция приема, че поставените от възложителя изисквания са допустими и относими към предмета на поръчката. Наказващият орган, както и районният съд са счели изискванията за ограничителни като приели, че предметът на поръчката е текущ ремонт на строеж, а не реконструкция и основен ремонт по смисъла на Закона за устройство на територията, както и че липсва законово изискване за вписване в ЦПРС и за сключена застраховка „Професионална отговорност в строителството“ за изпълнение на предмета на поръчката. Не са изследвани обаче конкретните строително-монтажни дейности във връзка със спецификите на предмета на поръчката, така както изисква решението по дело С-195/21 година на СЕС, поради което липсва и обоснован и доказан извод за непропорционалност на критерия спрямо предмета на поръчката. В тежест на органа е да установи, че строителството като част от предмета на поръчката включва дейности, за които не е налице законово изискване за вписване в регистъра. Констатацията за наличието на ограничително изискване следва да бъде обоснована чрез анализ на предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, за да се изясни въпросът, дали предметът на обществената поръчка включва строителни и монтажни работи, които не представляват строеж от първа до пета категория или не са включени в Националната класификация на икономическите дейности. Т.е., такива, за които не е налице законово изискване за вписване в регистъра. Такъв анализ не се съдържа в НП, поради което нарушението се явява недоказано.

В тази връзка касационната инстанция констатира, че в раздел Б от Техническите спецификации и в приетата по делото Количествено-стойностната сметка е предвидено, че ремонтът включва пространствено изграждане на територията на футболно игрище /40х22 кв.м./ и мултифункционално игрище - 676,50 кв.м., чрез обособяване на функционални зони за игра и отдих, фрезоване на стария и полагане на нов асфалтобетон. Описани са следните строително-монтажни дейности: демонтаж и монтаж на бетонови бордюри, фрезоване на съществуващ асфалт и полагане на нов, подмяна на съществуващи спортни конструкции с нови и др., характеризиращи строителните дейности като „основен ремонт“, по смисъла на §5, т. 42 от ДР на ЗУТ, независимо от наименованието на строежа. Според дадената в тази норма дефиниция, „Основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. В случая, предметът на обществената поръчка е свързан с извършване на строителни работи, с които всички първоначално вложени, но износени материали, се заменят с други видове, което води до извод, че не се касае за текущ ремонт по смисъла на §5, ал.1, т.43 от ДР на ЗУТ, а за основен ремонт съгласно §5, ал.1, т.42 от с.з.