Решение № 133 от 09.04.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. К., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320100169 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 от ЗПК.

Ищцата - Е. М. Д. твърди, че с ответното дружество е сключила Договор за паричен заем № ****** от 20.07.2023г., като е изтеглила сума в размер на 3 000.00 лв. и към момента на завеждане на иска е погасила сума в общ размер на над 5 000.00 лв. В случая кредиторът е включил в договора за кредит клауза, с която ищцата се задължава да предостави в изключително кратък срок на практика невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т.нар. „бързи кредити“, а именно - банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия. В резултат, при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка която надхвърля размера на заетата сума. Тази конструкция смята, че е за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки, за да не бъдат включени в ГПР, което било служебно известна на съда, както и фактът, че същата е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави - такава е и константната съдебна практика.

Твърди, че е упражнила правата си по чл. 11, ал. 3 от ЗПК и е отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. Видно от извлечението, същата е заплатила всички суми на куп, на дата 02.02.2024г., които кредиторът е разпределил на равни вноски по 653.00 лв., сума, която отговаря на колонка „вноска с неустойка“ в точно този размер. Това е категорично потвърждение, че кредиторът е изисквал и начислявал суми по въпросната неустойка. Счита, че въпросната неустойка в размер 3 865.95 лв. противоречи на добрите нрави и е нищожна, а сумите по нея - недължими. Посочва, че при отрицателен 1 установителен иск в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищцата вземане.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 3 865.95 лв., представляваща „неустойка“ по Договор за паричен заем №******/20.07.2023г. сключен между страните, поради противоречието на неустойката с добрите нрави. Претендира разноски по делото, в това число и адвокатски хонорар, при условията на чл. 38, ал. 1, т.

3, предл. 2 от ЗА.

Ответното дружество - „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД намира предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Намира за такъв и настоящия случай. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В случай, че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.

Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № ******/20.07.2023 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем № ******/20.07.2023г., който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес ***** Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

Тези документи изцяло опровергават твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установява, че кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. Клаузата, с която е опредЕ. приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключва възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. Когато лихвата е опредЕ. като фиксирана за целия период, не се посочва референтен лихвен процент, тъй като същият е относим при уговорена променлива лихва.

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на 2 формирането на годишния процент на разходите (ГПР) били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно бил посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно - от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти. Съгласно чл.

19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление на МС на РБ“, което изискване е спазено с определения в процесния договор ГПР в размер на 57.97%.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Същият е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.

Твърди, че оспорената неустойка е действителна. Същата била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси.

Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства 3 върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, респективно върху цялостното и отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС: Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., ІV ГО, ГК, смята, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват.

Твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му на всикчи документи по отпускане на договора за паричен заем. Така кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Предвид това е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП.

Намира, че всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл.

147 от ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за целия период на кредита. Изложеното изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител. В тази връзка е и Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 - т.