Решение № 2802 от 13.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2802 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Биляна Симчева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100507559 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.03.2023г., постановено по гр. дело № 16891/2020 год. по описа на СРС, ГО, 71 състав, са уважени предявените от ЗАД „А.” АД срещу Столична община обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 396, 89 лева, представляваща заплатено от ищеца по застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за вреди върху лек автомобил “БМВ” с рег. № С **** ВК, произтекли от ПТП, настъпило на 28.02.2017г. в гр. София в резултат на попадане на превозното средство в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2020г. до окончателното изплащане и за сумата от 685, 04 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 26.04.2018г. до 04.05.2020г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Столична община, в която се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на 1 формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорват изводите на съда, че по делото е установен механизмът на настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че ищецът се позовава на уведомление-декларация за щета, която представлява изявление на заинтересовано от получаването на застрахователното обезщетение лице, за което ответникът е направил своевременно възражение с оглед доказателствената стойност на този документ. Това възражение обаче не е било разгледано от първоинстанционния съд. На следващо място се твърди, че вещото лице по назначената автотехническа експертиза е изготвило заключението при липса на ангажирани от ищцовото дружество безспорни доказателства относно наличието на необезопасена и несигнализирана дупка, както и относно точното място и време от денонощието при настъпване на произшествието, скорост на автомобила, съобразяване с ограниченията в скоростта и др. Оспорва се правилността на изводите на съда, че в случая не е задължително и няма необходимост от съставянето на протокол за ПТП.

Освен това се аргументира становище, че липсват годни свидетелски показания, тъй като разпитаният водач на увредения автомобил е заявил, че не си спомня нищо за процесния инцидент. В жалбата се поддържат и релевираните възражения относно действителността на договора за имуществено застраховане “Каско на МПС”, обосновано с твърдения, че от представената полица не е ясно кое лице е подписало от името на застрахования, както и от името на застрахователя, не са ангажирани и доказателства, че тези лица имат представителна власт да сключат договор от името и за сметка на страните. Това възражение обаче не било обсъдено в обжалваното решение. Първоинстанционният съд не се е произнесъл и по въведеното оспорване на опис-заключение на щета, в която вредите не са описани подробно и няма приложени снимки от извършен оглед. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна ЗАД “А.” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоистанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Развити са доводи, че предявените искове са доказани по основание и размер въз основа на 2 съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства и при съобразяване на неоспореното заключение на автотехническата експертиза. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;

2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

3

В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по поддържането на общинския път и отстраняване на препятствията по него.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица 0000496510 за застраховки каско и злополуки от 13.04.2016г., сключена между ЗАД “А.” АД, чрез застрахователния агент “Брокер 2001” ЕООД и собственика на процесния автомобил “Лизингова къща София лизинг” ЕАД, действащ чрез своя пълномощник “Янков трейд” ЕООД, с обект – лек автомобил “БМВ”, модел “530”, индивидуализиран с номер на рама, при условията на клауза “П” – Пълно каско. Срокът на застрахователно покритие е от 14.04.2016г. до 13.04.2017г. В полицата не са посочени имената на лицата, подписали договора за застрахован и застраховател.

Застрахователният договор е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие, което се установява от представените Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /“Каско“/ на ищцовото дружество.

Ответникът е релевирал в отговора на исковата молба възражение за недействителност на застрахователното правоотношение по доводи за липса на представителна власт на лицата, посочени като представители на страните по договора. В производството по чл. 410, ал. 1 КЗ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ /в този смисъл е решение № 64 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 667/2009г., І ТО/.

В случая обаче настоящият съдебен състав счита, че ответникът не е легитимиран да релевира липсата на представителна власт като порок на сключения от името на застрахования и застрахователя договор. За да стигне до този извод съобрази разясненията, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. по тълкувателно дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. В същите е посочено, че в хипотезата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД мнимият 4 представител е формирал и изявил валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора, а при липса на потвърждаване на недействителността може да се позове единствено лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна или трето за правоотношението лице.

На следващо място, дори и да се приеме, че непосочването на имената на физическите лица, подписали процесния договор, следва да се приравни на липса на подпис, то изводите за неоснователност на релевираното възражение няма да се променят. И това е така, тъй като разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ установява забраната за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, какъвто е именно разглеждания случай. И това е така, доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че застрахованият е заплатил на ищеца уговорената застрахователна премия, а след настъпване на процесното ПТП – в срока на действие на договора за имуществено застраховане, във връзка с подаденото уведомление за щета застрахователното дружество е извършило действия по образуването на щета, определянето на застрахователно обезщетение и престирането на такова в размер на 3 386, 89 лева. Следователно ищецът, а още по-малко трето за договора лице, каквото е ответникът, не разполага с възражение за нищожност на договора.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят.

Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния 5 договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ /респ. чл. 184, ал 1 КЗ – отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ /респ. чл. 183, ал. 2 КЗ – отм./, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Макар да се отнасят до действителността на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при липсата на положен подпис от някоя от страните, посочените разяснения на ВКС следва да намерят приложение и в настоящия случай, доколкото договорът за имуществено застраховане /"Каско"/ по правната си същност представлява абсолютна търговска сделка, към която приложение намира посочената разпоредба от ТЗ.

С оглед изложеното съдът приема релевираното възражение за неоснователно. Между ищеца и собственика на процесното МПС е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане по застраховка “Каско” по отношение на лек автомобил “БМВ” с рег. № СВ 5369 ВК.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и при съобразяване на заключението по приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, се установя механизма на настъпване на процесното ПТП, вида на уврежданията, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, за чиято изправност отговаря Столична община чрез своите служби и органи. Установява се, че по време на действието на сключения договор за застраховка “Каско” е настъпило застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 386, 89 лева. Причина за настъпването на процесното ПТП е удар в необезопасено и несигнализирано препятствие /дупка на пътното платно/, реализирано на 28.02.2017г. в гр.