Определение № 31533 от 11.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31533 гр. С., 11.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110155741 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 422 вр чл.415, ал.3 вр. ал.1 вр. ал.1, т.1 ГПК (Общ исков процес – установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед по чл.417 ГПК)

Производството е образувано по исковата молба с вх. №

216681/13.10.2022 г., подадена от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр. С., бул.

„В.“ № 15, ет. Мецанин чрез пълномощник юрисконсулт НК срещу Т. Д. А., ЕГН **********, гр. С., ж.к. Л, бл....., ет.7, ап.21.

По доклада:

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Тъй като договорът произтича с потребител, при разпределение на доказателствената тежест съдът следва да съобрази разпоредбите на чл.7, ал.3 ГПК, съгласно която съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези клаузи. На това основание ищецът следва да докаже, че уговорените клаузи в договора за потребителски кредит – размера на ГЛП, ГПР, лихвата за забава, такси, представляващи разходи по събирането на кредита в размер на 120.00 лева са индивидуално уговорени и е връчен погасителен план на длъжника. В този смисъл ищецът следва да установи действителността на договора за стоков кредит с оглед разпоредбите на чл.143-147а ЗЗПотр. и чл. 20 -24 ЗПК.

1

По доказателствата:

Към исковата молба са приложени следните документи:

1. Договор за покупко-продажба на вземания – Договор за цесия от 05.05.2016 г.;

2. Извлечение от Приемно-предавателен протокол към Договор за цесия от 05.05.2016 г.;

3. Писмено потвърждение за извършена цесия;

4. Уведомително писмо с баркод *PSFABG0086RVX* за прехвърляне на вземането до ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, ведно с обратна разписка с идентичен баркод *PSFABG0086RVX*;

5. Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г. ведно с Общи условия и Погасителен план;

6. Касов бон на стойност 1 249 лева, издаден на 09.06.2014 г. от Търговец „ФИРМА“ ЕАД и Уведомително писмо от „...БАНКА“ ЕАД до търговеца „ФИРМА“ ЕАД с включена декларация, подписана от Т. Д. А. за това, че е получил стоката от Търговеца;

7. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. Д. № 39928/2015 г. на СРС;

8. Молба за образуване на изпълнително дело № 1122/2018 г. по описа на ЧСИ М М, рег. № 786 на КЧСИ;

В отговора на ИМ е направено изявлението, че ответникът не възразява да се приемат като доказателства. Съдът приема, че тези писмени доказателствени средства са допустими, относими и необходими за делото, поради което следва да бъдат допуснати.

В исковата молба са направени искания за назначаване на съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице след запознаване с писмените доказателства по делото и след проверка в счетоводството на Б АД и в счетоводството на ищеца, да отговори на следните въпроси:

1. Усвоен ли е предоставеният съгласно процесния Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г. кредит – от кого, на коя дата и в какъв размер?

2. В табличен вариант да се отговори какви суми са постъпили за погасяване на кредита – за главница и/или лихви, и/или за такси, в какъв размер и на кои дати?

3. От коя дата е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита – главница и лихви?

4. Да бъде изчислен размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (08.07.2015 г. ) и към датата на изготвяне на заключението, в т.ч. общ размер на вземанията и разделени на: усвоена и непогасена главница, просрочена редовна лихва, просрочена наказателна лихва, заемни такси и периоди на начисляване на лихвите, таксите и комисионните.

В исковата молба, ищецът моли да се приложи ч. гр. д. № 39928/2015 г.

2 на СРС.

С оглед направените възражения за наличие на договор между страните, ответникът е поискал на основание чл.183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в оригинал договора за стоков кредит № 32165/09.06.2014 г. с „...БАНКА“ ЕАД и да се допусне съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), на която вещото лице – графолог да даде заключение дали подписите, положени под договор за стоков кредит, общите условия, дубликат на фактура, декларация към уведомително писмо, декларация за гражданско, имуществено състояние и за свързани лица, погасителен план, декларация да преддоговорна информация от 09.06.2014 г. са положени от ответника.

Моли съда да се изиска справка от БНБ за средния лихвен процент за периода м. ноември 2014 г. до м. декември 2020 г.

С оглед изложеното и оспорване истинността на договора за кредит, съдът приема, че на първо следва да се укаже на ищеца, на основание чл.193, ал.2 ГПК да заяви най-късно в първото по делото съдебно заседание, дали ще се ползва от представения Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г. ведно с Общи условия и Погасителен план и едва след това да се пристъпи към задължаване да ги представи в оригинал и назначаване на СПЕ, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че ищецът не желае да ползва оспорените документи.

Ето защо съдът следва да отложи произнасянето по исканията за задължаване на ищеца да представи документи в оригинал, допускане на СПЕ и ССчЕ.

По отношение на исканата справка от БНБ представлява налична публична информация, която може да се вземе от интернет-сайта на БНБ, поради което е необходимо да се събира чрез изискване на справка от БНБ.

Ето защо това искане следва да се остави без уважение.

По отношение на ч. гр. д. № 39928/2015 г. съдът приема, че делото следва да се приложи към настоящото производство.

По допустимостта на иска

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 39928/2015 г.

Вследствие на издадена заповед по чл.419 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение от 15.07.2015 г. въз основа на извлечение от счетоводни книги Заповедта е връчена на длъжника чрез съдебен изпълнител чрез покана за доброволно изпълнение (ПДИ). Съгласно приетото в Определение от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 5078/2021 г. на СГС длъжникът е узнал за заповедта по чл.47 ГПК на 23.09.2020 г. (л.48 от ч. гр. д. № 5078/2021 на СГС), поради което едномесечният срок за подаване на възражението изтича на 23.10.2020 г. Възражението е подадено на 26.09.2020 г. (л.27 от делото), поради което е подадено в едномесечният срок и е допустимо. Указанията за 3 предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 14.09.2022 г. (л.35 от делото), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 14.10.2022 г. Исковата молба е подадена в съда на 13.10.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок. Настоящото производство е допустимо.

Предварителни въпроси

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, обективирани в представените в ИМ нотариални актове, поради което

И в исковата молба и в отговора не е поискано неприсъствено решение, а ответникът е представил в срок отговор на исковата молба. Ето защо следва да се укаже на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото, на основание чл.238, ал.2 ГПК.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното и събиране на доказателства, делото следва да бъде з а 25.10.2023 година от 11.20 часа , за която дата да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, а за ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация Производството е образувано по исковата молба с вх. № 216681/13.10.2022 г., подадена от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр.

С., ***, ет. Мецанин чрез пълномощник юрисконсулт НК, с която се иска да бъде установено, че по отношение Т. Д. А., ЕГН **********, гр. С., ж.к. Л, бл....., ет.7, ап.21, съществуват вземания на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр. С., ***, ет.

Мецанин (като частен правоприемник – цесионер на „...БАНКА“ ЕАД - цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 15.07.2015 г. по ч. гр. д. № 39928/2015 г. по описа на СРС, 58. състав, произтичащи от неизпълнение на Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г., както следва:

1 249 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането;

348.20 лева, представляващи редовна лихва за периода от 23.06.2024 г. до 07.07.2015 г.;

67.08 лева, представляващи лихвена надбавка за забава за периода от 01.07.2014 г. до 07.07.2015 г.;

120.00 лева, представляващи заемни такси; чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът Т. Д. А. е сключил договор за потребителски кредит с „...БАНКАА“ ЕАД за закупуване на стока от „ФИРМА“ ЕАД – преносим компютър DELL – 1 брой. Твърди се, че кредитът е усвоена на 09.06.2014 г., за което е издаден касов бон, фактура, уведомително писмо, на които ответникът се е подписал. Посочено е че срокът на кредита е 12 месеца с ОЛП 25.80 %, а ГПР – 29.13 %.

Сочи, че крайните падеж е 09.06.2015 г., който е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, като въз основа на издаденият ИЛ е образувано изпълнително дело (ИД) № 1122/2018 г. по описа на ЧСИ М М. Твърди, че ответникът не е изпълнител задължението си да върне кредита, породи което е подадено заявлението и исковата молба.

Посочено е, че на 05.05.2016 г. е сключен договор за цесия между „...БАНКАА“ ЕАД и ищеца „ФИРМА“ ЕАД, по силата на който „ФИРМА“ ЕАД е поел правата на новия кредитор и задълженията на ответника са към ответника, а не към първоначалния кредитор.