Решение № 1841 от 13.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100506373 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 18. 08. 2020 год., постановено по гр.д. № 23983/2017 год. на СРС ГК 71 състав е изнесен на публична продан недвижим имот, посочен, при квоти по ½ ид. ч. за двамата съделители. Отхвърлена е предявена от П. Х. К. срещу Л. Д. К. претенция по чл. 346 ГПК вр. чл. 61 ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 7406.26 лева – част от извършените подобрения в имота, съответна на квотите в собствеността, в периода 01. 03. 2013 год.- 28.

06. 2013 год., съгласно нарочна молба, депозирана в о. с. з. от 16. 05. 2018 год. в която са разпределени по пера твърдените извършени СМР и подобрения и уточнителна молба от 10.

09. 2018 год.

В отхвърлителната част на решението е подадена въззивна жалба от П. Х. К., като се иска отмяна, като необоснована, неправилна, незаконосъобразна, с постановяване на ново решение, с което претенцията да бъде уважена.

След служебна проверка настоящият съдебен състав констатира следното :

Постановено е и решение в производство по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. Посоченото решение е влязло в законна сила на 08. 04. 2021 год. и не е предмет на спора.

Горната служебна проверка обуславя, че настоящият съдебен състав е сезиран единствено 1 по жалбата на ответника против основното решение, постановено по първоинстанционното дело.

На така подадената жалба е подаден писмен отговор от ответника.

Въззивната жалба очертава и пределите на въззивния съдебен контрол при условията на ограничен въззив.

Не са заявени и нови доказателствени искания от страните пред настоящата съдебна инстанция.

Въззивният съдебен състав е постановил по реда и при условията на чл. 267 ал. 1 ГПК разпореждане на 09. 06. 2021 год.

Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното основно решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

С въззивната жалба ответникът изразява становището си решението, което атакува частично, да е необосновано, неправилно, незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна в тази част.

На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна.

Бланкетната жалба е подадена в нарушение на правната норма на чл. 260 т. 3 ГПК, според която : жалбата съдържа указание в какво се състои порочността на решението, като в конкретния случай ответникът въззивник не е посочил в какво конкретно счита да се състои порочността на коментираното съдебно решение на районния съдия.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

От представената бланкетна жалба в случая, в срока за обжалване на първоинстанционното решение ответникът не е изложил конкретните пороци на постановения съдебен акт.

Съдът не е длъжен да указва на ответника да стори това, затова защото законът не го изисква, аргумент от разпоредбата на чл. 262 ал. 1 ГПК. С изтичане на срока за обжалване, е преклудирана възможността да се сочат пороците на решението, затова дори да постъпят 2

„допълнения” към жалбата, а такива няма, съдът не следва да обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили, а в дадения казус такава хипотеза не е и поставена на разглеждане. Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК, както стана реч по-горе в настоящите.

Други оплаквания и възражения бланкетната въззивна на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обжалваната част. обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея основно решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не се присъждат, дори при претендирането им, какъвто случаят не е.

Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 700 лева адвокатски хонорар, за което представя договор за правна защита и съдействие, с посочено плащане в брой, ерго се следват на ищеца въззиваем.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18. 08. 2020 год., постановено по гр.д. № 53510/2013 год. на СРС ГК 71 състав , с което отхвърлена е предявена от П. Х. К. срещу Л. Д. К. претенция по 3 чл. 346 ГПК вр. чл. 61 ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 7406.26 лева – част от извършените подобрения в имота, съответна на квотите в собствеността, в периода 01. 03.

2013 год.- 28. 06. 2013 год., съгласно нарочна молба, депозирана в о. с. з. от 16. 05. 2018 год. в която са разпределени по пера твърдените извършени СМР и подобрения и уточнителна молба от 10. 09. 2018 год.

ОСЪЖДА П. Х. К. с ЕГН ********** да заплати на Л. Д. К. сума в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение за втора съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4