Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11280 от 09.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9899/2025
Вид
Решение № 11280
Подписан
09.06.2026
В сила
01.07.2026
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 494, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • § 1, т. 25 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 11280 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110109899 по опИ. за 2025 година

Предявен е от ищеца Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 срещу ответника ЗД Бул инс АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 3775,73 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0201-000358/2024-01/2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД твърди, че на 15.04.2024 г. около 14:00 часа в гр. Хасково на бул.

„Никола Радев“ в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „каско” на МПС Ауди А6 с рег. № ......... е настъпило застрахователно събитие – ПТП от виновно противоправно поведение на водач на М П С Мерцедес с рег. № ........., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника. Поддържа, че по образувана при ищеца щета е направен оглед на автомобила, опис на уврежданията и е заплатена сума в размер на 3760,73 лева в размер на действителните вреди като са направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.

Твърди че ответникът, въпреки че бил поканен, не е заплатил дължимото обезщетение и разноски. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

Поддържа, че дружество е постановило отказ, тъй като водачите на двата 1 автомобила са братя и живеят в едно домакинство. Посочва, че изплатеното от ищеца обезщетение е по завишени цените на материали и труд в сравнение с действителната стойност към датата на настъпване на събитието. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.

Не е спорно между страните, поради което с обявения за окончателен доклад е отделено за безспорно и неподлежащо на доказване, обстоятелството, че ищецът е заплатил по договор за имуществено застраховане КАСКО застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност за М П С Мерцедес с рег. № ......... при ответното дружество.

Ответникът не оспорва механизма на ПТП, а и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, включително Двустранен констативен протокол за ПТП от 15.04.2024 г., заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ и показанията на свидетеля Ш. С. И. безспорно установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на свидетеля Ш. С. И. като водач на автомобил Мерцедес Вито с рег. № ........., който е предприел маневра за потегляне назад, без да се увери, че пространството зад автомобила е свободно, че може да извърши маневрата безопасно и причинил ПТП с намиращият се в паркирано състояние автомобил Ауди А6 с рег. № .......... Същият е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно която, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи, че опИ.ните и обезщетени щети се явяват в причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.04.2024 г. ПТП, както и че стойността необходима за възстановяване на МПС Ауди А6 с рег. № ......... изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП възлиза на сумата 2

8199,26 лева.

Ответникът не твърди ПТП да се е състояло по различен механизъм.

Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД , като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е релевирал възражение за наличие на обстоятелства по чл. 494, т. 2 КЗ, които изключват отговорността, а именно че двамата водачи да братя и и живеят в едно домакинство.

Съгласно разпоредбата на чл. 494, т. 2 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на член на семейството на застрахования. Не се спори между страните, че застрахованото по имуществена застраховка Каско МПС Ауди А6 с рег. № ......... е собственост на свидетелят Д. С. И., а застрахованото по задължителна застраховка Гражданска отговорност МПС – Мерцедес Вито с рег. № ......... е собственост и управлявано от свидетеля Ш. С. И., които са братя. Същото се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съгласно § 1, т. 25 от ДР на КЗ, „членове на семейството" са съпругът, съпругата, децата до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно неработоспособни - независимо от възрастта. Поради изложеното съдът приема, че в случая не е установено твърдяното изключението по чл. 494, т. 2 КЗ, което е уредено с императивна норма с ограничителен характер и не може да се тълкува разширително. Домакинството, както и родствената връзка имат значение за приложението на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 КЗ, съгласно която ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования или живее във фактическо съпружеско съжителство с него, застрахователят има регресни права правата по ал. 1, ако то е действало умишлено. Такава претенция не е предмет на настоящото производство.

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според 3 която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.

203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО/.

В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е 8199,26 лева. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността, изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.

Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право, поради което и предвид диспозитивното начало, искът е основателен в пълния предявен размер на обезщетението и обичайните ликвидационни разноски за определянето му по прецесната щета.

На основание чл. 214, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази насока, върху посочените суми за главници следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за държавна такса в размер на 151,03 лева, депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева и 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.

78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на 4 правната помощ при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Не следва да се заплаща сумата за депозит за свидетел, доколкото същата не е изплатена на свидетеля и подлежи на възстановяване по молба на ищеца.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изпИ.ни в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд