Решение № 4144 от 12.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4144 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110215774 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, чрез пълномощник, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-015828 от 09.08.2023 г., издадено от ГВ Б. - на длъжност Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени следните административни наказания: „Глоба“ в размер на сумата от 50,00 /петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

С жалбата се твърди, че описаната в АУАН фактическа обстановка е двусмислена и неясна, както и че фактическото описание не кореспондира с дадената от наказващия орган правна квалификация. Оспорва се приетата за установена фактология, като се отрича жалбоподателката да е напуснала мястото на ПТП в нарушение изискванията на закона. Сочи се, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП жалбоподателката е спряла на място и е слязла от своя автомобил, за да го огледа и да разбере настъпили ли са щети в резултат от ПТП, след което се насочила към 1 автомобила на другия водачи и участник в ПТП, който започнал да я псува и я изгонил, поради което тя се върнала в автомобила си и изчакала.

Жалбоподателката твърди, че другият участник в ПТП е напуснал мястото на произшествието, след което същото сторила и тя. Навежда се довод за незаконосъобразност на обжалваното НП, в което се твърди, че са налице вътрешни противоречия, ограничаващи правото на защита на жалбоподателката. По същество се оспорва да е осъществено твърдяното административно нарушение. Направено е искане за отмяна на НП В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лични и с надлежно упълномощен процесуален представител. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на НП. Претендира се присъждане в полза на страната на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер и се представя списък на разноските.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище в открито съдебно заседание. Становище на страната по съществото на спора е изразено с писмени бележки с вх. № 74200 от 06.03.2024 г., с които се оспорва основателността на жалбата и се претендира присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение. Още със съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в Софийски районен съд е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирани от другата страна разноски.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 19.04.2023 г., около 11:45 часа, в гр. София, жалбоподателката управлявала лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, собственост на ГЙП, като се движила по ул. „Гюешево“, с посока на движение към бул. „Акад. Иван Ев. Гешов“. На кръстовището с ул. „Камен Андреев“, жалбоподателката станала невинен участник в ПТП с лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ********, който бил управляван от свидетеля И. С. и който отнел предимство и я ударил леко над задна лява гума. Поради това жалбоподателката П. Г. спряла на мястото на 2 произшествието, излязла от автомобила и го огледала, след което се приближила към другия автомобил, за да разговаря с неговия водач, но той я изгонил и я напсувал. След това жалбоподателката се върнала в управлявания от нея автомобил и изчакала около 2 мин, след което видяла, че другият водач на МПС тръгва, като и светнал с фаровете, за да тръгне и тя. По-нататък на кръстовището на светофара с бул. „Акад. Иван Е. Гешов“, всеки от водачите, участвали в ПТП продължил в различна посока. Свидетелят С. се обадил на своя застраховател, който го посъветвал да извика КАТ, поради което на неустановено място (но не на мястото на произшествието), свидетелят С. спрял и извикал екип на КАТ. При пристигане на място екипът на КАТ констатирал, че вина за настъпване на ПТП има свидетелят С. и му съставили АУАН. По повод докладна записка и преписка по случая, на жалбоподателката бил съставен АУАН № 240862 от 10.07.2023 г. за това, че на 19.04.2023 г., около 11:45 часа в гр. София, по ул. „Гюешево“, с посока на движение към бул.

„Акад. Иван Гешов“, управлява лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. $ ********, собственост на ГЙП и на кръстовището с ул.

„Камен Андреев“, като невинен участник в ПТП с лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № ********, при възникнали разногласия, напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на МВР. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното понастоящем НП № 23-4332-015828 от 09.08.2023 г. от началник група в СДВР, с което на жалбоподателката е наложено администратинво наказание „Глоба“ в размер на сумата от 50 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“ за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че че на 19.04.2023 г., около 11:45 часа в гр.

София, по ул. „Гюешево“, с посока на движение към бул. „Акад. Иван Гешов“, управлява лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. $ ********, собственост на ГЙП и на кръстовището с ул. „Камен Андреев“, като невинен участник в ПТП с лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег.

№

********, при възникнали разногласия, напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: показанията на разпитаните по делото свидетели ЦЦ и И. С., както и от писмените доказателства по делото: писмено сведение от СП; писмена декларация от П. Г., скица и констативен протокол за 3

ПТП, докладни записки, справка–картон на водача П. Г.; Заповед № 513з242/12.01.2016 г.; заповед № 8121К13470/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи.

Показанията на свидетелите са достоверни източници на доказателства, като въз основа на тях се установяват непротиворечиво значимите факти. От показанията на свидетелите и от писмените доказателства по делото се установява, че действително на 19.04.2023 г. на посочените в АУАН и в НП време и място е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателката лек автомобил и управлявания от свидетеля С. лек автомобил, посочени в НП и в АУАН, което ПТП е настъпило по вина на свидетеля С.. Установява се непротиворечиво, вкл. от показанията на свидетеля С. и това, че непосредствено след ПТП, жалбоподателката е преустановила движението на управлявания от нея автомобил и е слязла от същия, за да го огледа и да установи настъпили ли са имуществени вреди. От попълнена от жалбоподателката декларация става ясно, че непосредствено след това, тя се е насочила към водача на другия автомобил, който не пожелал да комуникира с нея, вкл. я напсувал и я изгонил, след което тя се върнала в управлявания от нея автомобил и изчакала реакцията на другия водач, който след около 2 мин напуснал мястото на инцидента. Поради това и жалбоподателката сторила същото, като вкл. до следващо кръстовище се е движила в непосредствена близост до управлявания то С. автомобил, след което всеки водач продължил движението си в различна посока. Установява се ясно каква е причината, поради която свидетелят С. е потърсил КАТ, а именно защото така бил заставен от застрахователя, към който се обърнал след произшествието. Тези негови действия обаче не са станали достояние на жалбоподателката Г, тъй като са се осъществили след като първоначално и двамата водачи са напуснали мястото на произшествието.

Писмените доказателства по делото не разколебават горните изводи, а тъкмо напротив – напълно кореспондират с информацията, която се извежда от показанията на свидетелите. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и не съдържа съществени противоречия или неясноти, поради което допълнително обсъждане на същата не е необходимо.

При установената фактическа обстановка, съдът приема, че от 4 правна страна се установява следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу НП, което подлежи на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок и от процесуално легитимирано за това лице. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В настоящото съдебно производство се осъществява контрол за законосъобразност на обжалваното НП, при който съдът не е обвързан от твърденията на жалбоподателя, от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление и дължи служебна проверка относно законосъобразност на АУАН и на НП.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно постановление (НП) са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

Със съставяне на

АУАН се сезира компетентният административнонаказателен орган, като се твърди, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. При значението на АУАН в хода на административнонаказателното производство е задължително в него, респ. впоследствие и в наказателното постановление, да е посочено ясно административното нарушение, с описание на неговите обективни и субективни елементи, което се твърди да е извършено и за което нарушителят е санкциониран. Това е изискване, което законът логично поставя, за да се гарантира, че правото на защита на нарушителя ще може да бъде реализирано ефективно, като последното предполага и пълно съответствие между описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка и дадената в НП правна квалификация.

В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от 7 от ЗАНН, тъй като е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация. Видно от АУАН и от 5

НП е, че се твърди, че след реализирано ПТП и наличие на разногласия, жалбоподателката е напуснала местопроизшествието и не е уведомила компетентните органи на МВР, които фактически констатации са относими към нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Същевременно с разглежданото понастоящем НП, жалбоподателката Г. е санкционирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който законов текст предвижда задължение на участника в ПТП, да спре, за да установи какви са последиците от ПТП. При това положение не е ясно срещу какво точно обвинение следва да се защитава нарушителя, с което правото на защита е ограничено. Отделно от това следва да се отбележи и това, че по същество се установяват действия на жалбоподателката, предприети непосредствено след настъпването на ПТП, които опровергават твърдението тя да е напуснала мястото на ПТП без да изпълни задължението си да спре и да установи какви вреди са настъпили.

Фактическата обстановка, изложена в НП и в АУАН не кореспондира с дадената от наказващия орган правна квалификация, тъй като описаните факти са относими към нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, а не към възведения в обвинение чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С оглед вътрешното противоречие в АУАН и в НП не е ясно каква е волята на наказващия орган.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Прочитът на АУАН и на НП показва, че словесното описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не съответства на произтичащото от цитираната правна норма поведение. При неговата формулировка компетентните органи са посочили като правнорелевантни за отговорността на Г. факти, свързани с неизпълнение на задължението „да бъдат уведомени компетентните органите на МВР“ , което не се изисква от приложената разпоредба. Същевременно, дадената правна квалификация не съответства на фактите, изводими от доказателствата и установени по делото.