Определение № 2305 от 18.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2305 гр. Бургас, 18.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Г. Д. Ч. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20262120203403 по описа за 2026 година

Действително с РЕШЕНИЕ № 8 от 17.07.2025 г. на КС по к. д. № 15/2024 г. бе обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НК в частта "или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в левове, ако не е негова собственост" от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; посл. изм., бр. 49 от 2025 г.). Редакцията на тази разпоредба към датата на постановяване на цит. решение на КС гласеше: „В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца,или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост.“ Сред изходните аргументи на цит. решение е възприето,че подобна законодателна формулировка е нагледна илюстрация за непрецизно терминологично боравене и въвежда наказание глоба, което не отговаря на същността на наказанието "глоба", по чл. 37, ал. 1, т. 4 НК , т.к. съгл.чл.47, ал.1 НК глобата е уредена именно и само като наказание, което се определя по начин, позволяващ на съда да го индивидуализира по правилата за индивидуализация на наказанията съобразно особеностите на случая, обществената опасност на дееца и имущественото му състояние. Сред аргументите са визирани съображения,според които възникват предпоставки за неравнопоставеност на субектите, т.к. водачите на различни по вид и пазарна стойност транспортни средства, са изправени пред разнообразните алтернативи за нееднакво по тежест санкциониране в еднородни или сходни хипотези на относително еднакви по тежест престъпни прояви. На следващо място,е отречена възможността две наказания от един и същи вид да се налагат за едно и също престъпление, извършено от едно и също лице. Разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НК практически въвеждаше налагане едновременно на две наказания от един вид - две "глоби" - за едно и също престъпление, извършено от едно и също лице: веднъж наказание глоба по чл. 37, ал. 1, т. 4 НК (доколкото в санкционната част на квалифицирания състав, към който препраща чл.281,ал.4 НК е предвидено да се налага глоба именно като наказание и кумулативно с наказанието лишаване от свобода) и втори път отново "глоба", но вече като алтернатива на отнемането на превозното средство, когато то не е собственост на дееца.

Същевременно и в унисон с постановъчните разяснения на цит. конституционна съдебна практика разпоредбата на чл.281,ал.4 /изм., бр. 32 от 2026 г./ НК претърпя законодателна корекция.

Актуалната редакция на тази норма поставя въпроса за приложението й като позитивно материално правило във всеки конкретен случай, предвид и датата на разглежданото деяние 24.05.2026 г. след приемане на изменението Държавен вестник, брой 32 от 1.IV. Настоящата редакция на чл.281,ал.4 НК гласи,че: „В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство, послужило за извършване на престъплението, се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата 1 равностойност.“

Безспорно с разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НК се създават предпоставки за създаване на ограничения в имуществената сфера на водачите на МПС, които не са собственици на МПС и са извършители на престъпление по чл. 281,ал.2 НК.

С Определение за одобряване на споразумение по НОХД3403/2026г. на БРС Л. П., е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.281, ал,2, т1,предл.1, т.5 и т.6, вр.ал.1 НК.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на престъплението от осъдения е използван лек автомобил, марка и модел „Ф“,с рег. №*****, който е послужил за осъществяване на изпълнителното деяние.

В обсега на дължимия самостоятелен анализ и правно-оценъчно осмисляне на приложимите критерии за пропорционалност, прогласени в чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на справедлив баланс по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, съдът намира следното:

Съгласно практиката както на Съда на Европейския съюз, така и на Европейския съд по правата на човека, преценката за пропорционалност следва да обхваща не абстрактно и изолирано, а комплексно обсъждане на конкретно установените факти и спецификите на конкретния престъпен състав, свързани с естеството на защитения с него правен интерес. В случая следва да се подложи на необходим внимателен анализ степента на противоречие между общественоопасното деяние и интересите на обществото, обективно измеримото негово отрицателно въздействие върху обществените отношения, характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на персоналната му обществената опасност и др. Изводът за съразмерност на приложение на имуществената последица по чл.281,ал.4 НК с фактически измеримата степен на социална опасност на престъпното посегателство, следва да се извърши чрез преценка, дали относителната й тежест и значение не създават прекомерно по своя характер имуществено продължение на наказателно-правната репресия, което да дебалансира комплексния отговор на държавата от гледище тежестта на извършеното престъпление. Съдът следва да преценява конкретно, дали националният закон на чл.281,ал.4 НК в конкретния случай не създава риск от произволно и несъразмерно на легитимната цел превишение в ограничението на субективни материални права, което да поставя третирането на отделното деяние/ деяния в един несъответстващ на антисоциалната му същност имуществен контекст.

Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, намесата в правото на собственост е допустима, когато е предвидена в закона, преследва социална цел, която е фундаментално значима за интересите на демократичното общество и съществува оправдана пропорция между използваните средства и постижимостта на преследваната цел. В случая по мнение на този съд обществените последици от извършването на престъпления по чл.281, ал,2, т1,т.3, т.5. т.6 и т.7,вр.ал.1 НК са съобразени от законодателя при определянето на вида и пределите на приложимите за такива престъпления наказания. Но противодействието на антисоциалните последици се разгръща в пълнота чрез комплексното приложение на наказанието и мярката за въздействие върху имуществената сфера по чл.281,ал.4 НК. Наложените на П. наказания са определени в рамките на тези предели, като според настоящия състав липсва обоснована в доказателствата силно минимизирана степен на обществена опасност на извършеното, или специфично съчетание на смекчаващи отговорността фактори, в т.ч. материален, семеен или здравословен статус на дееца, които да обуславят извънредно смекчено третиране на случая чрез отказ от приложение на чл.281,ал.4 НК .

Приложението на чл.281,ал.4 НК е адекватно от гледище и на отегчаващите обстоятелства, сред които е фактът на реализиране на престъплението при наличие на три от признаците на квалифицирания състав по чл. 281, ал.2 НК – а именно осъденият наред с използването на МПС, транспортирането на повече от едно лице /шест лица чужди граждани/, е формирал и користната асоциална насоченост на подбудите.

С оглед индивидуалната тежест на престъплението от гледище на техния обем и многоаспектност,на включените в този обем множество рискови фактори е намерил закономерно конкретна реализация /макар и неотразен в правната квалификация/ утежняващият елемент свързан със създадена опасност на превозваните лица предвид транспортиране на три от тях в багажното отделение на транспортното средство. С посоченото поведение на водача П. несъмнено е бил 2 застрашен животът и интегритетът на групата чужди граждани, което само по себе си е и нагледно проявление на дръзка професионална безотговорност. Организираният и рисков за транспортната сигурност, конкретния персонален принос на осъдения обосновават извод за изостряне криминогенните нужди на П. в особено драстичен антиобществен вариант. Изобразената интензивност и сериозност на особеното съчетание на обективни утежняващи фактори показват устойчивия стремеж на осъдения към нарушаване на правния ред и характеризират присъствието му на територията на чуждата държава като лице с перспектива към антиобществена дейност.

Следователно изводимата, присъща на деянието по чл.281,ал.2 НК степен на обществена опасност позволява формиране на извод за, негативни личностови черти на П., свързани с професионално безотговорно поведение, което в случая е надхвърлило мащабите на типичната социална опасност на престъплението по чл.281,ал.2 НК и с цел да бъде адекватен показател за неговата укоримост е наложително да се приложи предвиденото вътрешно-правно средство по чл.281,ал.4 НК.

Наказателно-правните запрети не следва да бъдат възприемани като незначимо указание в периферията на общественото съзнание, нито като абстрактен праг за формално равноценно третиране на гражданите и съблюдаване на обществения ред, а като директно действащо и обвързващо в своята задължителност правило за поведение. Ето защо и за по-пълноценно допълнение към възпиращия и предупредително-поправителен аспект на наказанието е предвидено вътрешно-правното средство на чл.281,ал.4 НК, с цел създаване на нова превантивна бариера и ефективно подпомагане процеса по противодействие срещу разрастване на геосоциалната патология, свързана с нарушаване на законовите стандарти на паспортно-визовия контрол и превенцията на практиките за незаконно преминаване в страната на чужди граждани, както и за изолиране проявите на недисциплинираност, рисково пътно поведение и професионална самонадеяност при управление на МПС. С тези съображения настоящият състав приема,че принципът на пропорционалност в рамките на дължимата индивидуализирана и конкретна преценка не е накърнен. Намесата в правото на собственост по реда на чл.281,ал.4 НК е подчинено на по-висш обществен интерес защита на вътрешната сигурност, законосъобразното осъществяване дейността на държавните органи при преминаване на чужди граждани в страната, както и закрилата на транспортната сигурност с акцент върху живота и здравето на гражданите.

По мнение на състава имуществената последица на чл.281,ал.4 НК като вид гражданска санкция, допълваща реализацията на специално-превантивната цел, по см. на чл.36,ал.1 НК не надхвърля необходимото за постигане на преследваните легитимни цели – а именно изолиране спрямо конкретния осъден и спрямо останалите членове на обществото рисковете от подпомагане на противозаконната дейност, свързана с навлизане на чужди граждани в нарушение на паспортновизовите изисквания.

Предвид това настоящият съд приема,че чрез приложението на тази разпоредба правораздаването допринася за утвърждаването на правовия ред, като подчертава средищната роля на съда при налагането и укрепването на принципа на равнопоставеност на субектите пред закона като общопризнат, основен принцип. И това е така, т.к. по мнение на настоящия състав чрез действения механизъм за опазване еднаквите възможности за правна защита закономерно следва и реципрочното действие на еднаквата или еквивалентна по обем организирана обществена реакция срещу престъплението, което отразява принципа на справедлив процес по см. на чл. 6 § 1 ЕКПЧ.

Справедливото правораздаване, изразено чрез равния мащаб за правните субекти за реализация на техните права, следва да се тълкува интегративно във всички негови измерения, в т.ч. като негативен за отделния индивид фактор за налагане и запазване на реда в обществото включително и по пътя на приложение на чл.281,ал.4 НК за накърняване имуществената сфера на субекта, извършител на престъпление.

Предвид всичко гореизложено, съдът не счита,че е възможно да бъде заобиколен законът,вложен в чл.281,ал.4 НК. По делото не бяха установени изключителни обстоятелства относно имущественото, семейното или здравословното положение на П., които да обосноват извод за 3 негова социално-икономическа или болестна уязвимост, корелираща с аргумент за прекомерна тежест на имуществената последица. Ето защо, съдът прие,че имуществената последица на чл.281,ал.4 НК се намира в разумно съотношение с конкретната тежест на извършеното престъпление. Поради това съдът приема, че е налице справедлив баланс между защитата на обществения интерес и правото на собственост и че конкретното приложение на чл.281,ал.4 НК в настоящия случай е съвместимо както с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, така и с чл. 17, чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.