Решение № 6421 от 22.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6421 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100511239 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. И. К. и В. Х. М. срещу решение № 9658/07.06.2023г., постановено по гр. д. № 39559/2021г. на СРС, 159 с-в, в неизгодната за тях част, в която В. Х. М. и Г. И. К., са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца И. С. К., да упражнява правото си на собственост върху мазе № 2, находящо се в сграда с идентификатор №***, находяща се в гр. София, ул. ****, както и в общите части в сутерена на сградата /коридора на мазето/, като премахнат за своя сметка изградената в Мазе № 2 тоалетна – вляво от входа на Мазе № 2, с площ от около 1,88 кв. м., да възстановят прозореца на Мазе № 2 в първоначалното му състояние, като премахнат изградения пред него „английски двор“, да възстановят входа на Мазе № 2 в първоначалното му състояние, като премахнат новият вход на Мазе № 1, навлизащ с 2 метра в коридора на сутерена на сградата и да възстановят входа на Мазе № 1 в първоначалното му състояние, като премахнат новоизградената между Мазе №1 и Мазе №2 стена и са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 675 лв.

1

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че следва естеството на извършеното нарушение да е такова, че да е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Излагат доводи, че в настоящия случай не са доказани такива пречки, напротив – съсобственият имот е бил подобрен от въззивниците. Неправилно СРС приел, че състоянието на имота, предхождащо извършения ремонт, е онова, което е обективирано в скица – приложение към експертизата по друго дело, която своевременно била оспорена от въззивниците. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендират разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият И. С. К., е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

И. С. К., в установения от закона срок, също депозира въззивна жалба срещу решение № 9658/07.06.2023г., постановено по гр. д. № 39559/2021г. на СРС, 159 с-в, в неизгодната за него част, в която е отхвърлен искът за осъждане на ответниците да премахнат изградената тоалетна със застроена площ от 1,78 кв. м. под стълбището към коридора към сутерена на сградата, да премахнат новия вход на Мазе № 3, навлизащ с 1,5 м в коридора на сутерена на сградата и да възстановят входа на Мазе №3 в първоначалното му състояние, да премахнат новия прозорец на Мазе № 1 и изградения „английски двор“, като приведат външната стена на сградата в първоначалното й състояние.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че изградената под стълбището тоалетна е съществувала и не е изградена от ответниците. Излага доводи, че не са взети предвид показанията на св. Л.. Не е обсъдено заключението на вещото лице. Поддържа, че негативното въздействие върху общите части представлява въздействие върху правото на собственост. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемите Г. И. К. и В. Х. М., са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на същата. Молят решението на районния съд в обжалваната 2 част да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение и наведените с въззивната жалба доводи, въззивният съд намира следното.

Осъдителният негаторен иск по чл. 109 от ЗС, предоставя на собственика на имота защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение. Чрез предявяването на негаторния иск собственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като получи съдебна защита срещу неоснователните действия на трети лица, които му пречат за това.

Ответник може да е съсобственик или трето лице, което поддържа това състояние. С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия 3 поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца.

Следва да се има и предвид и, че по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е съсобствена. Целта на иска е да се преустановят действията, чрез които един от съсобствениците пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение./Решение № 283 от 07.03.2013 г., по гр.д.№ 387/2012 г., ІІ г.о. на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята върху която е построена сградата,както дворът, с основните външни стени, включително и покривите и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Общите части не може да се делят/чл. 38, ал.2 ЗС/.Общите части нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност. Не могат да се вземат части от помещения предназначени за общо ползване, освен ако за това е дадено съгласие от всички собственици. Общата част по предназначение може да изгуби предназначението си само по общо съгласие на всички етажни собственици и тогава тя престава да бъде обща част.

С ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г., по гр.дело № 10/1984 г. на ОСГК е прието, че иск по чл. 109, ал.1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби е допустим.

Дори и при наличието на надлежно издадени от компетентните власти административни актове за преустройство на общи части на съсобствена между страните постройка, съдилищата следва да се съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение са възпрепятствани да ги ползват по предназначението им/ Решение № 2 от 29.09.1973 г., по гр.д. № 1598/73 г., І г.о./.

Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни собственици. Следователно, ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл. 109 ЗС/Решение № 345 от 25.06.2010 г., по гр.д.№ 1497/2009 г., гК, ВКС, ІІ г.о./.

Действително, самият факт на осъществено незаконно строителство не води автоматично до извод за основателност на иска. Съдебната практика 4 приема, че има определени хипотези, при които самото незаконно строителство нарушава правото на собственика на засегнатия имот да го ползва по предназначение - например, когато създаденото вследствие изграждане на незаконна постройка състояние нарушава чужди права /решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, или когато при изграждането на незаконен строеж са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване възможността за ползване на съседния имот по предназначение /решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, II-ро г. о./.

За успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно изграденото да е незаконно построено, а е необходимо ищецът да докаже, че му се пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че осъществяваното от ответниците пречи за нормалното ползване имота на ищците, на упражняването на правото им на собственоств пълен обем, не може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в благоустройствени или други закони ограничения - Решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 928/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010 г. на ВКС, I г. о. и др. Ето защо в тежест на ищеца по настоящото делото е в съответствие със заявените от него нарушения с исковата молба по делото, да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице въздействие върху имота му, което неоснователно и неоправдано му пречи да упражнява спокойно и в пълен обем собственическите си правомощия, с оглед на ползването на имота по предназначение. С негаторния иск, ищецът може да се противопостави и да иска по съдебен ред преустановяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си в пълен обем, като собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението.

В исковата молба ищците твърдят, че нарушаването на упражняването на правото им на собственост се изразява в това, че състоянието на имотите на ищците било променено, чрез извършване на преустройство по следния начин: изграждане на баня в мазе № 2 – вляво от входа; изместване на входа на мазе № 2 вдясно с около 1,5 м.; разширяване на прозореца на мазе № 2 и изграждане на „английски двор“ пред него с дължина – 70 см., ширина - 40 см. и дълбочина – 80 см; изграждане на тоалетна с площ 1,5 кв. м. под стълбището към сутерена в коридора; изместване на входа на мазе № 3 към коридора с 2 м.; изместване на входа на мазе № 1 към коридора с 1,5 м.; отваряне на прозорец към мазе № 1 откъм вътрешния двор на сградата и изграждане на „английски двор“ пред него с дължина – 70 см., ширина – 40 см. и дълбочина – 80 см.