Решение № 44 от 30.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бяла Слатина, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20231410200163 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Д. С. В., с ЕГН **********, с адрес с.К., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 6, е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 4185566 на ОД на МВР В., с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният електронен фиш /ЕФ/ и се прави искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна ОДМВР-В. не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата. /становище изразено от РУ - Бяла Слатина, но те не са страна по делото/ Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. и не изпраща процесуален представител.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакувания ЕФ, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 26.08.2020 г. в 08:23 часа, 1 лек автомобил, марка и модел „Опел Вектра“, с рег. № ВР 5398 ВК, собственост на Д. С. В., се движил в с.а. обл.В., по ул.“Г.С.Р.“, с посока на движение към гр.В., със скорост от 80 км/ч., когато бил засечен с автоматизирано техническо средство TFR1-М 549.

В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на ППС била 50 км/ч., като липсвало ограничение на скоростта, различно от предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въведено с пътен знак В26.

Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на посочената дата и време контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган.

С електронен фиш, Серия К № 4185566 била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От разпечатка на техническо средство се установява, че на процесната дата в с.а. със съответните координати, е засечена скорост на движение от 80 км/ч., като са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този регистриран на името на жалбоподателя. Процесният автомобил се е движел със скорост от 83 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място.

От приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол се установява, че автоматизирано техническо средство към датата на нарушението съответства на одобрените типове средства за измерване и е преминало последваща периодична проверка.

От справка за собственика на превозното средство се установява, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил, марка и модел „Опел Вектра“, с рег. № ВР 5398 ВК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/, фотоснимка на автомобила с установена скорост и място, Заповед № 8121-з-172/29.02.2016г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо на ГД“НП“, протокол за метрологична проверка на техническо средство, разпечатка от паметта на същото, скица от мястото на нарушението, справка за собственост на автомобила, протокол за използвано техническо средство, справка за нарушител/водач, разписка за получаване на ел.фиш, показания на служител на МВР.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът

2 намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове, с оглед съобразяване със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". С оглед на това, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш.

Освен това функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно положение (спряно движение) и при липсата на каквато и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на действие на системата в работен режим. След промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство. В този смисъл възражението на жалбоподателя за неправилно издаване на електронен фиш при констатиране на процесното нарушение с техническото средство се явява неоснователно.

В настоящия случай съдът намери, че атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция – ОДМВР В. и отговаря на изискванията на разпоредбата 3 на чл. 189, ал.

4 ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на ЕФ и сред тях не фигурира "дата на съставяне на ЕФ" (за разлика от чл. 42, т.2 и чл. 57 ЗАНН, които въвеждат такъв реквизит на АУАН и НП). В административнонаказателната преписка се съдържа разпечатка от техническо средство, приета като доказателство по делото по надлежния процесуален ред.

Съдът констатира, че при издаване на обжалвания Електронен фиш не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от

12 май 2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.

Протоколът е годно доказателствено средство и с него се установява разположението на техническото средство. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, идентификация на техническото средство, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения.

Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък.

Процесният автомобил се е движел със скорост от 80 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място.

От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните изисквания и е преминала проверка за изправност.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочените в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 80 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 30 км/ч.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост, автомобилът, с който е било извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя. След получаване на електронния 4 фиш в съответната структура на ОДМВР не е представена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно именно жалбоподателят е бил санкциониран за извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.3 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва, за превишаване от 21 км/ч. до 30 км/ч., с административно наказание "глоба" в размер на 100 лв., в какъвто размер е и определената и наложена на жалбоподателя санкция. Доколкото санкцията е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.

Съдът намери за неоснователно и възражението на жалбоподателя за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично и изчерпателно са изброени реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш. Нормата не предвижда посочване на дата на издаване на електронния фиш. Още повече очевидно е, че подобно посочване е напълно излишно.

Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш е тази на установяване и заснемане на нарушението.

С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба. Ето защо към процесния случай следва да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК, тъй като съгласно трайно установеното положение и в теорията и практиката е, че електронния фиш представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен на последните. В този смисъл към ЕФ не могат да намерят приложение специалните давностни 5 срокове предвидени в чл. 34 ЗАНН. Доколкото правомощието на държавата да реализира административно наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че в случая с електронните фишове следва по аналогия да намери приложение чл.80, ал.1, т.5 НК. От довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов тригодишен срок за връчване на ЕФ.