Решение № 1998 от 28.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 614/2023
- Вид
- Решение № 1998
- Подписан
- 28.04.2023
- В сила
- 03.01.2024
- Състав
- Мила Панайотова Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.23, ал.1, т.3, предл. първо · Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти
- чл. 23, ал. 2, т. 3, пр. първо · Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1998 гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. П. Л. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело № 20231110200614 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц. М. Ц., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление № ................... на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на основание чл.23, ал.1, т.3, предл. първо от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПМПЗФИ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл.15, предл.първо вр. чл.12, §1, б.”а”, т.”ii” в предложението „сключване на сделки, които е вероятно да определят цената на един финансов инструмент на изкуствено равнище” от Регламент /ЕС/ № 596/2014г. на Европейския съвет и на Съвета от 16.04.2014г. /Регламент относно пазарната злоупотреба/ и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския съвет и на Съвета и Директиви 2003/14/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията.
В подадената жалба се излагат доводи, че жалбоподателят не е извършил никакви действия, с които да се манипулира пазара. Твърди, че не е налице активна търговия, тъй като са сключени общо 11 сделки за общ обем от 298 бр. акции, а също така, че акциите, с които се търгува не са свързани 1 със спот договори. На следващо място, се посочва нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото не е ясно коя разпоредба е била нарушена. Също така се твърди, че всеки инвеститор има право да подава каквито поръчки прецени, като това не означава, че извършва манипулиране на пазара.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от адв. Г., който моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Депозира писмени бележки, в които излага конкретни и подробни доводи за незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и неговата необоснованост. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- зам. председателят на КФН редовно призован се представлява от юрисконсулт Слабов. Същият моли за потвърждение на наказателното постановление, като го намира за правилно и законосъобразно.
Излага конкретни доводи за доказаността на твърдяното в наказателното постановление нарушение в представени пред настоящия съдебен състав писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В хода на образувана проверка спрямо ИП „К.“ е била изискана информация за всички сделки с акции от капитала на „Н.”АД в периода от 01.01.2019 г. до датата на получаване на писмото, и по-специално – данни, свързани с търговията на фондовия пазар за клиента на ИП „К.” АД Ц. М. Ц..
Бил подаден отговор от ИП „К.” АД, с писмо с изх.№ 504/06.11.2019г. , в който била посочена извършваната от Ц. М. Ц. дейност.
В периода от
07.10.2019г. – 16.10.2019г. Ц. М. Ц. е сключвал както сделки за покупка на акции от капитала на „Н.”АД, така и сделки за продажба на акции от посочената емисия, а именно:
- на 07.10.2019 г. Ц. М. Ц. е подал 51 нареждания, от които 50 нареждания за продажба на акции на „Неохим”АД на цена 21 лв. и 1 2 нареждане за покупка на акции на цена 21,8 лв., при среднопретеглена цена за деня от 21,016 лв. От постъпилите документи от ИП „К.” АД и „Б. Ф. Б.” АД проверяващите установили, че за тази дата сделките на Ц. М. Ц. са формирали 100 % от обема, който бил изтъргуван на „Б. Ф. Б.” АД с акциите на „Н.”АД.
-на 11.10.2019г. Ц. отново е подал 41 нареждания, от които 40 нареждания за покупка на акции на „Н.”АД на цена 18,2 лв. и 1 нареждане за покупка на акции на цена 19 лв., при среднопретеглена цена за деня от 18,220 лв. От постъпилите документи от ИП „К.” АД и „Б. Ф. Б.” АД било установено, че за тази дата сделките на Ц. М. Ц. формирали 29 % от обема, който бил изтъргуван на „Б. Ф.Б.” АД с акциите на „Н.”АД.
- на 15.10.2019г. Ц. подал 1 нареждане за покупка на акции на „Неохим”АД на цена 20,4 лв., при среднопретеглена цена за деня от 20,400 лв. От постъпилите документи от ИП „К.” АД и „Б.Ф. Б. АД било установено, че за тази дата сделките на Ц. М. Ц. формирали 100 % от обема, който бил изтъргуван на „Б. Ф. Б.” АД с акциите на „Н.”АД.
- на 16.10.2019г. Ц. М. Ц. подал 205 нареждания, от които: 10 нареждания за продажба на акции на „Н.”АД на цена 16,1 лв., 20 нареждания за продажба на акции на цена 14,6 лв., 70 нареждания за продажба на акции на цена 14,5 лв., 20 нареждания за продажба на акции на цена 14,6 лв., 30 нареждания за продажба на акции на цена 14,5 лв. и 50 нареждания за продажба на акции на цена 14,5 лв., както и 25 нареждания за покупка на акции на цена 16,1 лв., при среднопретеглена цена за 16.10.2019г. от 14,817 лв. От постъпилите документи от ИП „К. АД и „Б.Ф. Б.” АД било установено, че за тази дата сделките на Ц. М. Ц. формирали 86 % от обема, който бил изтъргуван на „Б. Ф. Б.” АД с акциите на „Н.”АД.
Предвид констатираното свид.Н. Д. на длъжност „старши експерт“ в отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“ при дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН съставил на жалбоподателя АУАН № Р06-43/21.01.2020г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят подал възражение, в 3 което посочил, че не е съгласен с направените в акта констатации.
АНО счел подаденото възражения за неправилно и на база на съставения АУАН издал процесното наказателно постановление № Р-10379/15.07.2020г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на основание чл.23, ал.1, т.3, предл. първо от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПМПЗФИ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл.15, предл.първо вр. чл.12, §1, б.”а”, т.”ii” в предложението „сключване на сделки, които е вероятно да определят цената на един финансов инструмент на изкуствено равнище” от Регламент /ЕС/ № 596/2014г. на Европейския съвет и на Съвета от 16.04.2014г. /Регламент относно пазарната злоупотреба/ и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския съвет и на Съвета и Директиви 2003/14/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетеля Н. Д. , както и от писмените доказателства по делото:
Заповед № з-268 от 14.08.2019г. на зам председател на КФН, извадки от сайта на БФБ, списък на емитенти и медиите, в които разкриват регулирана инфирмация към 01.02.2020г., писмо с изх. № ................/02.01.2020г. от зам. председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, извадки от системата на КФН, писмо с изх. № 504/06.11.2019г., писмо с изх. №502/28.10.2019г., доказателствени средства- съдебно счетоводна експертиза от в.л. В. П., допълнителна съдебно счетоводна експертиза от в.л. В. П., заключение на съдебно счетоводна експертиза от в.л.
П. К., заключение на повторна съдебно- счетоводна експертиза, повторна съдебно счетоводна експертиза от в.л. Г.Н..
Настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на свидетеля Н. Д., който е извършил проверка по отношение на жалбоподателя.
Съдът намира, че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства и поради тази причина намира, че се явяват обективни, всестранни и пълни.
Съдът даде вяра на изготвеното от в.л. П. К. заключение на съдебно счетоводна експертиза, като намира, че същото е обективно, всестранно, даващо отговор на всички поставени въпроси на и кореспондиращо с 4 останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че вещото лице разполага с необходимата подготовка и знания и в този смисъл не открива причина за съмнение в достоверността на депозираното от нея заключение.
От друга страна, относно приложените по делото експертизи от вещи лица В. П. и Г. Н. съдът намира, че не следва да кредитира същите с доверие.
Настоящата съдебна инстанция счита, че същите се явяват необосновани и неподкрепени от останалите доказателства по настоящото дело. В този смисъл съдът намира, че заключенията на двете експертизи се различават съществено от заявеното от специалистите вещи лица в съдебното заседание, като отговорите на поставените им въпроси при предходното разглеждане на делото пораждат съмнение относно специалните знания и умения на лицата.
Вещо лице В. П. при своя разпит пред предходен съдебен състав е заявила, че не е използвала, а също така и че не е запозната с релевантната правна уредба.
В този смисъл съдът счита, че изготвеното от нея заключение се явява необосновано такова и съдът не го взе предвид при изграждане на вътрешното си убеждение. Пак в тази връзка, съдът не дава вяра и на изготвеното заключение от вещо лице Г. Н., доколкото същото се явява непълно такова, тъй като същият не е отговорил на поставените му въпроси в цялост.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, които кореспондират напълно с гласните такива.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН , надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
5
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушението, включително мястото и времето на извършването му. Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Настоящата съдебна инстанция намира възражението на жалбоподателя, че е ограничено правото му на защита поради неяснота коя е нарушената правна норма, за неоснователно такова. Видно от издаденото наказателно постановление нормата, която е нарушена е чл.15, предл.първо вр. чл.12, §1, б.”а”, т.”ii” в предложението „сключване на сделки, които е вероятно да определят цената на един финансов инструмент на изкуствено равнище” от Регламент /ЕС/ № 596/2014г. на Европейския съвет и на Съвета от 16.04.2014г. /Регламент относно пазарната злоупотреба/ и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския съвет и на Съвета и Директиви 2003/14/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията. Съдът счита, че както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление и двете норми (едната конкретизираща другата) са правилно посочени и достатъчно пълно и ясно разяснени.
С оглед на това настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на НП.
По съществото на спора съдът намира, че действително жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на твърдяното нарушение.