Решение № 15 от 24.01.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 251/2023
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 24.01.2025
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Надя Узунова
Цитирани разпоредби
- чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 126, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 138, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 139, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 145 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 1 и 2 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 1 и 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Благоевград, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20231200900251 по описа за 2023 година
Производството е инициирано с искова молба, подадена от Й. К. К., с ЕГН ********** и адрес: с.Дъбрава, общ.Благоевград, в качеството си на съдружник и управител в „О.“ООД, ЕИК *, със съдебен адрес: гр.С. срещу „О.“ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., представлявано от управителите Й. К. К., ЕГН ********** и К. Й. К., ЕГН ********** за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 22.12.2023 г. и последващите взети във връзка с тях, обективирани в протокол решения на едноличния собственик на капитала взети на 23.12.2023 г.
Ищецът навежда доводи срещу процедурата по свикване на събранието, проведено на 22.12.2023 г., която счита за опорочена поради неспазване на ТЗ и дружествения договор. Сочи, че събранието не е свикано по решение на двамата управители предвид вписаното съвместно представителство, както и че не е спазен срока по чл.35 от Дружествения договор. Навежда и порстранни детайлни аргументи досежно липсата на поведение от негова страна, заради което е изключен.
Ответникът депозира отговор чрез особения му представител. Счита за неоснователно възражението за липса на редовно уведомяване за провеждане 1 и свикване на Общо събрание на съдружниците. Видно от обстоятелствената част на исковата молба- т.2.1 от същата е признанието, че на ищеца са връчени и предупреждението за изключването му, като съдружник и поканата за свикване на ОС, предвид и на което твърдението, че ОСС е нередовно свикано и това налага извод за незаконосъобразност на приетите на 22.12.202г решения, е неоснователно и необосновано. Твърди, че изпратеното до ищеца в качеството му на съдружник в дружеството предупреждение за изключване отговоря на изискванията на закона и същият както към датата на връчване на предупреждението, така и преди това е извършвал дейности в противоречие с интересите на дружеството, респективно е действал във вреда на дружеството.
Отправеното му предупреждение е конкретно и недвусмислено, в същото точно и ясно е посочено в какво се състои неправомерното му поведение, кога е извършено, кои разпоредби на дружествения договор или закона са нарушени, като са конкретизирани действията и бездействията му на съдружник, същевременно му е даден един разумен срок преди насрочено събрание да коригира поведението си, както и да подготви своята защита против изключването и той това е сторил- като е упълномощил представители, които да го представляват на насроченото ОС. Подробни съображения доразвиващи тезата за неоснователност на иска са изложени в писмена защита.
От събраните по делото доказателства при съобразяване тезите на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Й. К. К. и К. Й. К. са баща и син. Те са единствените съдружници и управители на „О.“ООД, като дружеството съгласно Дружествения договор се управлява от двамата управители само заедно.
К. К. свиква общо събрание на съдружниците на 22.12.2023г. от 12:00 ч. в гр. Б. като при провеждането му са взети решения за изключване на Й. К. К. като съдружник, поемане на дружествените му дялове от другия съдружник; решение за изготвяне на счетоводен баланс към края на месеца, през който се осъществява прекратяването на членството – м. декември, 2023 г., съобразно който да се уредят имуществените отношения, свързани с изключването съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
С последващ протокол-решение
2 на оставащия съдружник от
23.12.2023г., вече в качеството му на едноличен собственик на капитала е взето решение за преобразуване на дружеството в еднолично, освобождаване на Й. К. като управител и вземане на решение за проучване на дейността му като такъв с цел завеждане иск съгл. чл. 145 от ТЗ ; приет е и нов дружествен договор.
На събранието на 22.12.2023 г. присъства лично К. К., наред с двама адвокати, а Й. К. не присъства лично, но участва чрез пълномощниците си – също двама адвокати.
Правото по чл. 74, ал. 1 и 2 ТЗ е потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. В случая ищецът е присъствал на събранието, проведено на 22.12.2023 г., поради което подадената на 29.12.2023 г. искова молба е в законоустановения преклузивен срок.
Допустимостта на иска е свързана и с установяване легитимация на ищеца като съдружник към датата на вземане на атакуваните решения, по който факт не се спори.
Следва да се посочи, че с т. 2 от ТР1/31.05.2023 г. по т.д. 1/20 г. на ОСТК на ВКС, е прието, че решението на Общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник, по което съдружникът е легитимиран да иска неговата отмяна чрез предявяване на иск, обуславя и правото на съдружника да иска отмяна на тези решения на Общото събрание на съдружниците, които са във връзка с прекратеното му членство или представляват негови последици от прекратеното членство, като отмяна на решението за поемане на дялове от другите съдружници, респ. в случай, че е бил и управител на дружеството и неговото освобождаване.
С оглед горепосоченото следва, че е допустимо искането на Й. К. за отмяна на решенията на събранието на съдружниците от 22.12.2023 г., както и на последващите решения на едноличния собственик на капитала от 23.12.2023 г.
Ищецът сочи, че процедурата по свикване на събранието на 22.12.2023 г. е опорочена след като събранието не е свикано съвместно от двамата 3 управители, както и че не е спазен срока по чл.35 от Дружествения договор Видно е, че К. Й. К. е отправил искане в качеството си на съдружник до управителите на дружеството с посочен дневен ред: обсъждане на действията н а Й. К., описани в предупреждението за изключване; вземане решение за изключването му; за поемане на дяловете му и за уреждане на имуществените отношения съобразнночл. 125, ал. 3 ТЗ.
Искането е връчено лично на Й. К. на 01.11.2023 г.
Впоследствие К. Й. К., в качеството си на съдружник отправя покана за свикване на Общо събрание на дружеството, което ще се проведе на 22.12.2023 г. при дневен ред, съвпадащ с дневния ред от искането до управителите. Поискал е връчването на Й. К. да стане чрез ЧСИ Б. Велинов, като за целта на 17.11.2023 г. депозира молба за връчване на документи съотв. на покана за свикване на общо събрание и на предупреждение за изключване като съдружник на Й. К.. За връчването на всеки един от двата документа е оформена отделна разписка, в която е отразено, че лицето Й. К. ги е получило лично на 14.12.2023 г., като изрично връчителят е отразил, предвид изписването името на получилия на гръцки, че лицето е заявило, че не може да пише на български, но разбира и се подписва.
Предвид изложеното съдът счита, че ОС на 22.12.2023 г. е проведено при опорочена процедура на свикването му, предвид следното:
Съгл. чл. 138, ал. 2 от ТЗ управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала.
Ако управителят не свика събранието в 2 –седмичен срок, съдружниците поискали свикването, имат това право.
В случая предвид уреденото съвместно представителство на управителите К. К. и Й. К. да вземат решение и предвид че искането е отправено от К. К. в качеството на съдружник до седалището и адреса на управление на дружеството и е получено от другия управител, съдът приема, че такова искане от съдружник е отправено до двамата управители.
Няма значение получаването му лично от единия управител, след като е лице, намерено на вписания адрес по партидата на дружеството в ТР, на който искането е изпратено и е лице по чл. 50, ал. 3 от ГПК, на което е възможно да се връчват книжа относно дейността на дружеството.
Очевидно е, че никой от тях двамата в качеството им на управители не 4 предприемат стъпки за вземане на съвместно решение за насрочване на общо събрание в указания в закона двуседмичен срок, изтичащ на 15.11.2023 г., считано от 1.11.2023 г. – датата на получаване от дружеството на адреса му на управление на отправеното искане от съдружника К. К..
Съдружникът е свикал събрание на 22.12.2023 г., но видно е, че поканата за свикването е получена от другия съдружник Й. К. на 14.12.2023 г. и до провеждането му не са изтекли предвидените в чл. 35 от дружествения договор най-малко 14 дни.
Съгласно чл. 139, ал. 1 от ТЗ общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор.
В чл.35, ал. 3 от дружествения договор обаче е предвидено „друго“ Общото събрание на съдружниците да се свиква на редовно заседание или на извънредно такова чрез писмено съобщение, изпратено най-малко 14 дни преди определената дата на заседанието. В случая то е проведено след изтичане на половината от този минимален срок. Възможността изискването да не е спазено е уговорено в последната алинея на чл. 35 от дружествения договор при условие, че съгласието на съдружниците е отразено писмено в протокола от заседанието на общото събрание на съдружниците. Видно обаче от протокала на проведеното събрание на 22.12.2023 г., в него е отразено изричното противопоставяне на адвокатите -пълномощници на ищеца за провеждането му, поради нарушаване на чл. 35 от дружествения договор.
Посоченото според съда е самостоятелно основание за отмяна на атакуваните решения, взети на 22.12.2023 г. и обусловените от тях решения взети от едноличния собственик на капитала на 23.12.2023 г., поради опорочената процедура по свикване на проведеното събрание на 22.12.2023 г.
Съдът взема отношение и по останалите доводи на ищеца.
Видно е, че заедно с поканата му е връчено и предупреждение за изключването му.
Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ поставя началото на процедурата по изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност.
Целта на писменото предупреждение по п о чл. 126, ал. 3 от ТЗ 5 е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му, като на съдружника му се предоставя и възможност да се подготви за събранието, на което ще се разглежда този въпрос, като при преценка той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това.
В отправеното до Й. К. предпруждение за изключването му е посочено, че съгл. чл. 26 от дружествения договор всеки съдружник е дължен да не извършва конкурентна дейност без съгласието на останалите съдружниците; че през месец март 2023 г. Й. К. е учредил ЕООД „О.“, на което е бил управител; през октомври, 2023 г. е прехвърлил дяловете на съпругата си Рая Бирданова, която е станала и управител на същото; че съпругата му няма опит в управление на такъв бизнес, поради което той продължава да контролира дружеството използвайки знанията си и бизнес контакти; че новоучреденото дружество ползва печата на „О.“; има същия предмет на дейност –внос и износ на маслини и производните им продукти; оперират в един и същ бранш; че е осъществено от „О.“ внос на голямо количество маслини от гръцки контрагенти на „О.“; както и че разликата в наименованията на двете дружества е само една буква „Олимпос – 99“ „Олимпус – 99“, целта на което е да въведе в заблуждение гръцките им партньори, че е едно и също дружество; че с поведението си Й. К. извършва нелоялно привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват и нарушават сключени договори с „О.“; че Й.