Решение № 98 от 08.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Мария П. Петрова при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215000500335 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260121/14.04.2021 г. по гр.д. № 70/2019 г. на ОС-С.З., с което съдът приема за установено, че ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К., представляван от Д.И.Т., не е собственик на 184/6291 ид.ч. от ПИ с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в гр.К., по КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници по КК: имоти № *************, № **************, № ************, № ************, № ************ и № *************, постановява изкупуване в полза на „Т.“ООД-гр.К. на продадените от „Т.-**“АД-гр.К. на купувача ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К. чрез Д.И.Т. с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 6.12.2018 г. съгласно нот.акт № **, том **, рег. № ******, дело № ***/2018 г. на нотариус Н.К. 5760,50/6291 ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в 1 гр.К., по КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници по КК: имоти № *************, № **************, № ************, № ************, № ************ и № *************, при цена съгласно договора 9 720 лв., както и са осъдени „Т.-**“АД-гр.К. и ЕТ“Д.Т.-М.“-гр. К.- Д.И.Т. да заплатят на „Т.“ООД-гр.К. разноските по делото в размер на 5 060,40 лв.

Жалбоподателят Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно, по съображения, посочени в подадената на 10.05.2021 г. въззивна жалба, и да бъде прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените основен и инцидентен установителен иск, евентуално да бъдат отхвърлени исковете. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в настоящото въззивно производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Т.“ООД-гр.К. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 14.06.2021 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 6.02.2019 г. иск с правно основание чл. 33,ал.2 от ЗС за признаване на неговото право на изкупуване на имота, продаден от ответника „Т.-**“АД-гр.К. на ответника Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. със сделка покупко-продажба, сключена с нотариален акт № **/6.12.2018 г., том **, рег.

№ ******, дело № ***/2018 г. на нотариус Н.К., а именно 5760,50/6291 ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-****/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по КК: имоти № *************, № *************, № ************, – ************, №

************ и – *************, при цена съгласно договора – 9 720 лв., а с 2 искова молба, представена в първото по делото съдебно заседание на 7.11.2019 г. предявява при условията на чл. 212 от ГПК инцидентен установителен иск за признаване за установено между него и ответникът Д.И.Т. в качеството му на ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К., че той не е собственик на 184/6291 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД**-**/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по КК: имоти № *************, № *************, № ************, – ************, №

************ и – *************. Не заявява искане за събиране на доказателства в настоящото въззивно производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Ответникът по въззивната жалба „Т.-**“АД-гр.К. не е взел становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с представения от ищеца в копие с исковата молба нотариален акт № **/6.12.2018 г., том **, рег. № *****, дело № ***/2018 г. на нотариус Н.К., ответникът „Т.-**“АД-гр.К. продава на ответника Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. следния свой недвижим имот: всички притежавани от продавача 5760,50/6291 ид.ч. от ПК с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-****/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект, при посочени граници на имота, за сумата 9 720 лв., получена напълно преди подписването на нотариалния акт.

Ищецът твърди, че е собственик на две сгради в горепосочения 3 недвижим имот, както и на 410/6291 ид.ч. от него. Твърди, че съгласно договор за продажба, сключен на 31.07.1997 г. с нотариален акт № **, том ****, нот.д. № *****/1997 г. на нотариус при РС-К., ответникът „Т.-**“АДгр.К. е продал на ЕТИ.-П.-О.П.“, регистриран от О.И.П., свой недвижим имот, а именно сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ 150 кв.м., и сградачепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ 260 кв.м., находящи се в гр. К., Западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „К.Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №****, кв.* по плана на града, при посочени граници на имота, който терен под тях е с обща площ 410 кв.м. (150 кв.м. под сградадюшеци и 260 кв.м. под сграда-чепкало), като по този начин ЕТ-купувач е станал собственик на 410/6291 ид.ч. от поземления имот с пл. №**** в кв.* по плана на града. Твърди, че впоследствие на 2.06.2003 г. между дружествотоищец и ЕТИ.-П.-О.П.“, регистриран от О.И.П., е сключен договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който цялото предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е прехвърлено на ищеца „Т.“ООД, вследствие на което дружеството е станало собственик и на горепосочените имоти – две сгради и 410/6291 ид.ч. от ПИ и съсобственик на този имот заедно с ответника „Т.-**“АД, който е останал собственик на 5881/6291 ид.ч. от ПИ. Твърди, че относно същите недвижими имоти ищецът е признат за собственик по покупка и с нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № ***/23.11.2004 г., том **, рег. № ****, дело № ****/2004 г. на нотариус П.К.. Твърди, че на 31.07.2018 г. е издаден нотариален акт (№ **, том ***, рег. № ****, дело № ***/2018 г. на нотариус П.К.) за поправка на констативния нотариален акт № ***/23.11.2004 г., като вместо думата „построени“ да се добави „представляващ 410/6291 ид.ч. от“. Твърди, че след справка в А.в. управителят на ищеца е установил, че на 6.12.2018 г. с горепосочения нотариален акт ответникът „Т.-**“АД е продал на ответника ЕТ“Д.Т.-М.“, регистриран от Д.И.Т., 5760,50/6291 ид.ч. от същия недвижим имот ПИ ************. Твърди, че с тази продажба, сключена на 6.12.2018 г., продавачът „Т.-**“АД е продал на ЕТ“Д.Т.-М.“ част от своите идеални части от съсобствения с ищеца „Т.“ООД ПИ на трето лиценесъсобственик, без да предложи на другия съсобственик-ищеца да купи тези идеални части при същите условия, каквото е изискването на чл. 33,ал.1 от 4

ЗС. Затова претендира за ищеца да е възникнало правото да изкупи така продадената от „Т.-**“АД част от посочения ПИ по реда на чл. 33,ал.2 от ЗС при действително уговорените условия, а именно за сумата 9 720 лв.

С отговора на исковата молба, подаден на 12.04.2019 г., ответникът Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. възразява, че искът е неоснователен, защото преди продажбата, извършена с нотариалния акт от 6.12.2018 г., ЕТ вече притежава идеални части от имота и се легитимира като съсобственик съгласно нот.акт № **/9.02.2007 г., том *, рег. № *** дело № **/2007 г. на нотариус Р.Б., поправен с нотариален акт за поправка № **/18.10.2018 г., том *, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Н.К.. Твърди, че продажбата е извършена в полза на съсобственик и в този случай не е предвидено да се предлага на всички останали съсобственици. Твърди, че като оспорва правата на ответника-ЕТ, ищецът компрометира собствената си легитимация, която е аналогична на тази на ответника-ЕТ. Твърди, че с нотариалния акт за продажбата №**/6.12.2018 г. дружеството-продавач „Т.-**“АД е продало на ЕТ“Д.Т.-М.“ притежаваните от продавача 5697/6291 ид.ч. от процесния поземлен имот, като в нотариалния акт не е казано нищо за построените в имота сгради, а съгласно постоянната практика на ВС и ВКС след като не е отбелязано изрично, че земята се прехвърля без сградите, се счита, че мястото е продадено с всичко, което се намира под него и над него. Твърди, че ищецът претендира да е собственик на две от сградите в имота като самостоятелни обекти ведно с 410/6291 ид.ч. от имота, а съгласно скицата от СГКК-С.З. в мястото има изградени 11 броя сгради с различно предназначение, т.е. извън сградите по т.7 и т.8 останалите сгради имат собственик, различен от ищеца.

Твърди, че затова разпоредбата на чл. 33 от ЗС не може да намери приложение. Позовава се на ТР №45/1.04.1960 г. по гр.д. № 21/1960 г. на ВК, ОСГК, съгласно което разпоредбите на чл. 33 от ЗС не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделно сгради, принадлежащи на различни собственици и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото.

В първото по делото съдебно заседание на 7.11.2019 г. ищецът „Т.“ООД-гр.К. предявява против ЕТ“Д.Т.-М.“, регистриран от Д.И.Т., с искова молба по реда на чл. 212 от ГПК (л.79-82 от досието на делото на ОС) за съвместно разглеждане инцидентен отрицателен установителен иск за собственост, като претендира съдът да признае за установено, че ответникът 5

ЕТ“Д.Т.-М.“ не е собственик на 184/6291 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор ************, съответно описан. Претендира, че тъй като ответникът-ЕТ се легитимира като съсобственик в процесния имот преди покупко-продажбата от 6.12.2018 г., за ищеца е налице правен интерес да иска от съда да установи със СПН, че ЕТ не е съсобственик в процесния поземлен имот. Претендира че тъй като от съществуването или несъществуването на това обстоятелство ще зависи изцяло изходът по делото, то съдът следва да приеме за съвместно разглеждане инцидентния отрицателен установителен иск. Заявява, че съгласно трайната практика на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Твърди, че в случая, ако се установи, че ответникът наистина е собственик на твърдените от него идеални части в поцесния имот, това ще доведе до отхвърляне на предявения от ищеца иск за изкупуване по реда на чл. 33,ал.2 от ЗС, т.е. за ищеца „Т.“ООД е налице възможност да придобие права (т.е. да изкупи прехвърлените на ответника идеални части от имота) единствено ако отрече правата на ответника, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск и той се явява допустим. Твърди, че ответникът-ЕТ основава претенцията си да е собственик на 184/6291 ид.ч. от процесния имот въз основа на сделката покупко-продажба, сключена с нотариален акт №**/2007 г., том *, рег.№ ***, дело №***/2007 г. на нотариус Р.Б., с която „Т.-**“АД е продало ва ЕТ производствен обект-Д., представляващ реално обособена източна част от едноетажна масивна страда, построена през 1962 г., описана под № ** в приложения акт за държавна собственост № ****/1995 г. и представляваща имот с пл. №**** находяща се в поземлен имот с пл. №****, за който е отреден УПИ ******,**** с площ на УПИ **** кв.м. в кв. *** в кад.район *** в Промишлена зона по плана на гр.