Определение № 1138 от 24.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1138 гр. Стара Загора, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500638 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба на „С.-К.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, представлявано от законен представител:

С.Н.Т., действащ чрез Адвокатско дружество“ Н., У., М.“, чрез адв. Х. М., срещу определение № 1726/22.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 502/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено искането му за изменяне на решение № 452/11.05.2026 г. в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, и се излагат доводи, че е налице злоупотреба с право при образуване на делото, т.к. между същите страни има още седем дела, а представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие удостоверява страните по него да са в близки отношения. Според частния жалбоподателя водените срещу него няколко дела, по които ищецът получава безплатна правна помощ от адвокат, целят присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, т.к. търсената от ищеца защита би могла да бъде осъществена в рамките на едно съдебно производство.

Неправилността на обжалваният съдебен акт се обосновава и с доводи за несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото.

1

Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на ново, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските като такива не бъдат присъждани на насрещната страна, а евентуално – бъдат присъдени разноски в по-нисък размер.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от адв. М. М. – пълномощник на ищеца Ц. Б. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи, че не е налице твърдяната от частния жалбоподателя злоупотреба с право, а присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 502/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по искова молба на Ц. Б. С., действащ чрез адв. М. М., срещу „С.-К.“ АД, с която са предявени отрицателен установителен иск за сумата от 702,97 евро, като недължима по недействителен договор за заем между страните, и осъдителен иск за сумата от 51,13 евро като платена без основание по недействителния договор.

В производството ищецът е бил представляван от адв. М. М..

С договор за правна защита и съдействие, сключен на 16.12.2024 г. между Ц. Б. С. и адв. М. М., е било уговорено адвокатът да окаже безплатна правна помощ, изразяваща се в иготвяне на искова молба за нищожност на конкретен договор за кредит, и процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 , т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата – оказване на правна помощ на близък.

Делото е приключило след проведено едно открито съдебно заседание, в което страните или техните пълномощници не са участвали, не са събирани доказателства и не са извършвани процесуални действия с тяхно участие.

Преди провеждането на заседанието адв. М. М. е подал до съда писмено становище, с което е изразил становището си по съществото на правния спор.

С постановеното по делото решение съдът е обявил договора за заем за 2 недействителен/нищожен и е уважил евентуалния иск, като е присъдил в полза на ищеца разноски от 53,69 евро за платената държавна такса, а в полза на адв. М. М. адвокатско възнаграждение от 245,42 евро, с ДДС, представляващо равностойността на 480 лв., с ДДС, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока за изменение на решението в частта за разноските ответникът „С.-К.“ АД е подал молба, с която е поискал изменението му чрез неприсъждане на разноски поради злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК от страна на ищеца, евентуално намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на решенето, като е приел, че е налице договор за правна защита и съдействие, който с оглед изхода на делото установява основанието за присъждането на възнаграждение, както и че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

Нормата на чл.78, ал.1 от ГПК признава право на ищеца при уважаване на иска да получи заплатените от него във връзка с воденето на делото държавни такси и възнаграждение за един адвокат, респ. да ги получи съразмерно на уважената част от иска.

Съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатът има право да окаже безплатно правна помощ на определени категории лица, сред които и „близки“.

В случай, че делото бъде решено в полза на страната, която е получила безплатната правна помощ, то адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по реда на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а загубилата делото страна се осъжда да го заплати на адвоката.

3

В случая по делото ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 16.12.2024 г., от който е видно, че Ц. Б. С. и адв. М. М. са договорили адвокатът да осъществи правна защита и съдействие на възложителя, изразяваща се в изготвяне на искова молба и процесуално представителство във връзка със сключен конкретен договор за кредит, по който клиентът е страна.

С този договор е уговорено адв. М. М. да окаже безплатна правна помощ на Ц. Б. С., т.к. е негов близък, а в хипотезата на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът няма право да контролира суверенната преценка на адвоката кое лице е определило като свой близък, т.к. в закона не се съдържа легална дефиниция на понятието „близък“, а съгласно житейската практика това понятие може да обхваща различни категории лица, по отношение на които адвокатът да изпитва емоционална обвързаност.

Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че размерът на възнаграждението не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Делото няма никаква фактическа стойност, т.к. спорът между страните се отнася до правото, а правната му сложност не е висока.

В производството по делото обаче адв. М. е оказал правна защита и съдействие на ищеца по два иска, а възнаграждение в размер на 245,42 евро, с ДДС, се явява адекватно на положеният от адвоката труд, определящ се в случая от предмета на спора, касаещ защита на ищец - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата молба и изготвяне и подаване на молба, съдържаща аргументите за основателността на исковете, без участие в открити съдебни заседания.

Като измерител на обичайната себестойност на адвокатския труд съдът намира, че следва да използва размерите, предвидени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

Вземайки предвид разпоредбите на НВАР се обосновава изводът, че присъденото на адв. М. възнаграждение е съответно по размер от предвидените в този подзаконов нормативен акт размери на възнагражденията, които се явяват обичайни за договаряне като цена на 4 адвокатския труд.

Не е налице прекомерност на възнаграждението по смисъла на ГПК, т.к. присъденото възнаграждение отразява типичният за пазара на адвокатски услуги размер на заплащане, което клиент би заплатил на нает от него адвокат.

В тази връзка следва да се има предвид, че около ¼ от възнаграждението е дължимо от адвоката в полза на Държавата под формата на данък и осигурителни плащания, а самото възнаграждение следва да представлява справедливо и адекватно заплащане на високо квалифициран труд, какъвто е адвокатският труд.

Възнаграждението следва да бъде определено с ДДС, т.к. представлява облагаема доставка по ЗДДС.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

Относно разноските в настоящото производство:

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

На основание чл.274, ал.4 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване, т.к. съдебният акт, чието изменение в частта за разноските се претендира, не попада в обхвата на касационния контрол с оглед цената на предявените искове.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1726/22.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 502/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6