Определение № 1042 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002102233 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 257 от 11.03.2025г. по гр.д. № 2008/2024г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 260110/21.02.2022г., постановено по гр.д. № 3105/2020г. по описа на Районен съд-Варна и вместо него е постановено отхвърляне на иска на ЕТ “Се Ла Ви-И. К.“, ЕИК 103024228, представляван от И. С. К., срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаване на установено, че ищецът е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от УПИ *"за рибарски ресторант“ с площ 1279 кв.м. в кв.1 по ПРЗ на „П. з.-В., защрихован със сини линии на комбинирана скица № 3 към съдебно-техническата експертиза на л. 118 от делото, която съставлява неразделна част от решението, при граници: ПИ с идентификатор *** /дамба/, ПИ с идентификатор *** и от две страни ПИ с идентификатор ***, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 20.06.2011г.

Касационната жалба е подадена от ЕТ “Се Ла Ви-И. К.“ чрез адв. Д. П.. Поддържа се, че е неправилно възприетото от съда, че придобитите от ищеца идеални части не попадат частично в границите на ПИ *, нито в УПИ *. Според единичната техническа експертиза ПИ * е включен в ПИ * и УПИ *. Твърди се, че съдът не е обсъдил писмените доказателства поотделно и в съвкупност, което е довело до необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на горепосочения извод, че имотът на ищеца не попада в УПИ *. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли СГКК да запише в кадастралния регистър едно лице като собственик, след като съществуват писмени доказателства за собствеността му; 2/ допустимо ли е административен акт, който не подлежи на обжалване, какъвто е заповедта на началника на АГКК за одобряване на кадастралната карта, да създава права за определени 1 правен субект - Държавата и да лишава от права друг субект - ЕТ „Се Ла Ви- И. К.“.

Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочи спрямо въпроса за задължението на съда по чл. 235, ал.2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност и да основе решението си на установените от него факти и на закона.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. В., излага съображения за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството пред въззивния съд е образувано след като Върховният касационен съд с Решение № 512 от 31.07.2024г. гр.д № 3965/2022г.на I г.о. е обезсилил предходно въззивно решение на Варненски окръжен съд и е дал задължителни указания за оставяне исковата молба без движение, с цел отстраняване на констатирани нередовности.

В исковата молба ищецът сочи, че е закупил с нотариален акт от 2008г. 1 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, а с нотариален акт 2011г. още 119,7 кв.м. ид.ч. от същия имот, целият с площ от 1681кв.м., представляващ част от имот пл.№* по КП от 2001г., който е идентичен с части от ПИ №* и ПИ №* по КП и РП на предградие „Л.“, одобрен 1937г.; с нотариалният акт от 2011г. са закупени и 1019,93 кв.м. ид.ч. от ПИ ***. През 2002г. е приет ПУП за „П. з. В.“, с който са образувани УПИ *, УПИ * и УПИ *, като ПИ №№*и * попадат в тези УПИ. По действащата КК ищецът е записан като собственик само на 1039 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, макар че 119,07 кв.м. ид.ч. от имота му попадат в ПИ ***, който е идентичен с ПИ ***. Като собственик на ПИ ***, целият с площ от 18 284 кв.м., в КККР е записана Държавата. Счита, че по този начин държавата оспорва правото му на собственост върху ПИ ***, поради което и отправя искане до съда да бъде установено, че е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от този недвижим имот. В резултат на дадените указания в отменителното решение на Върховния касационен съд ищецът е уточнил следното : С нотариален акт № 151 от 20.06.2011г., поправен с нотариален акт № 16 от 03.01.2013г., е придобил следните имоти: 119,07 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, целият с площ от 1681кв.м., 1019,93 кв.м. ид.ч. от ПИ ***. Тъй като ПИ *** по действащата кадастрална карта е включен в ПИ ***, то затова счита, че е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от ПИ ***. ПИ *** е включен в ПИ *** и в него са признати права на ищеца в размер на 1039 кв.м. ид.ч. С ПУП „П. з.-В.“ са образувани три УПИ: *, * и *. За спорния имот е отреден УПИ * -за рибарски ресторант и в него са включени процесните 119,07 кв.м. Затова претендира да е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от УПИ *-за рибарски ресторант, целият с площ от 1279 кв.м.

Ответникът Държавата оспорва иска с твърдение, че ПИ *** представлява изключителна държавна собственост на основание чл.2, ал.2, т.1 от ЗДС и на основание на ЗУЧК; имотът попада в зона „А“ на особена териториално-устройствена защита по чл.9, т.1 ЗУЧК. Изтъква също, че претендираните от ищеца идеални части не попадат в имот ***, а са в имот ***, в който са признати правата на ищеца върху 1139 кв.м. ид.ч.

От представените писмени доказателства е установено, че в полза на множество физически 2 лица - наследници на Д. С. е реституиран по реда на ЗВСОНИ недвижим имот - дворно място с площ от 31000 кв.м., в [населено място], м. „Св.Н.“, представляващо имоти с пл.№№ * с площ 1000 кв.м., *, с площ 18000 кв.м., * с площ 12000 кв.м. по КП на местност „С. л.“, при граници: морски бряг и имоти № *, *, * и *, заедно с построената в него двуетажна масивна сграда. Един от съсобствениците И. С. през 2008г. продава на ищеца ЕТ“ Се Ла ВиИ. К.“ 1 кв.м. ид.ч. от своята 1/14 ид.ч. от имот, целия с площ от 1681 кв.м., находящ се в гр .В., СЗ „П. п.“, местност *, представляващ ПИ *** по КК, идентичен с част от имот пл. №* по КП от 2001г., целият с площ от 14 279 кв.м. С нотариален акт № 186/2011г. И. С. продава на съсобственика си ЕТ “Се Ла Ви-И. К.“ 119,07 кв.м. ид.ч. от същия имот, както и 1019,93 кв.м. ид.ч. от имот, целият с площ от 30610 кв.м., находящ се в [населено място] СЗ“ П. п.“, м.С., представляващ ПИ *** по невлязла в сила кадастрална карта, идентичен с част от имот пл.№* по КП от 2001г., целият с площ от 14279 кв.м. С констативен нотариален акт 69/22.11.2012г. ЕТ“ Се ла ви-И. К.“, Д. С., А. Станчова, А. А. И. де Р. Д. С., П. И. С., Н. И.

Станчова, А. И. С., Ф. Г. Т. са признати за собственици на имот, придобит по наследство от Д. С. и възстановен по ЗВСОНИ, а именно: ПИ *** по КККР, находящ се в [населено място], м.“С. Н.“, по документ за собственост, а по скица „П. п.“, м.“С.“ с площ 1681 кв.м. при посочени квоти, като квотата на ищеца е: 1/14 ид.ч.

С акт за публична държавна собственост от 1998г. е актуван имот с площ 140 000 кв.м., представляващ „крайбрежна ивица“, находяща се между горния ръб на ската и крайбрежния път /дамбата/. С акт за изключителна държавна собственост ат 17.05.2000г. е актуван морски плаж „Б.“, обща плажна ивица 171 106кв.м.; описано е каква част от площта е чиста пясъчна площ, скалист бряг, дюни; отразени са границите по координатни точки. Според актовете няма бивш собственик и съсобственици на имота.

От приетите по първоинстанционното дело заключения на единична и тричленна техническа експертизи съдът е установил, че : ПИ *** се появява за първи път в КККР/2004г. за м. „П. п./С.“ с площ 1681 кв.м., записан като собственост на И. С., а в последствие на И. С. и още 8 лица, включително и ищеца ЕТ „Се Ла Ви-И. К.“, с начин на трайно ползване-обществен парк. Със заповед №18-5395/13.07.2015г. на Началника на СГКК В. имотът е заличен и са образувани няколко нови имота: *, * и *, които са разположени основно в границите на дотогавашния имот. Имот *** е с площ от 14273 кв.м. и е записан на ЕТ“Се Ла Ви-И. К.“, И.

С. и още 7 лица на основание три нотариални акта. Новообразуваният имот № *** е с площ от 6 кв.м., а *** е с площ от 18 284 кв.м. и е записан като собственост на Държавата на основание актове за публична държавна собственост от 2000г.

Според експертите имот *** и процесния *** никога не се съществували в някой план едновременно и първият от тях /*/ не попада в границите на втория /*/ - заличеният имот * само граничи, но не попада в границите на новообразувания имот *** по КККР на район Приморски. Между претендираното от ищеца УПИ *-за рибарски ресторант, кв.1 по ПРЗ на „П. з.“-В. (предварителен проект), което е част от ПИ *, и имот *, описан в нотариалния акт от 2011г., не е налице идентичност. Тези два имота са отстоящи на около 120м. разстояние един от друг. Поземленият имот *** е идентичен с имот пл. № *, попълнен в КП през 2001г., като попълването е одобрено от праводателя на ищеца И. С.. ПИ * включва цялата 3 площ на ПИ * и част от ПИ *. Останалата площ на ПИ *, която не е била попълнена през 2001г., е включена в ПИ *. Цялата площ, придобита от ищеца от И. С., общо 1140 кв.м., е била разположена в границите на имот пл.№ *, попълнен в кадастралния план през 2001г.

Претендираната от него площ от 120,5 кв.м., се намира в границите на поземлен имот с идентификатор *** и не попада в границите на ПИ ***. Според експертите собствеността на ЕТ „Се Ла Ви-И. К.“, отразена в ПИ ***, е в пълния размер - 1140 кв.м. ид.ч. съгласно документите за собственост.

При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че предявеният положителен установителен иск за 119,07 кв.м. ид.ч. от УПИ * по ПУП „П. з.-В.“ с площ 1279 кв.м. не може да бъде уважен. Този УПИ е възникнал като самостоятелен обект на правото на собственост през 2002г. когато е приет ПУП на за „П. з.-В.“. Този имот не е включен в договора за продажба, сключен от ищеца. Видно от експертизите територия на стария ПИ * не попада в границите нито на новообразувания имот с идентификатор *** по КП на [населено място], нито в границите в УПИ * по ПУП „П. з.- В.“. От това следва, че ЕТ „Се Ла Ви-И. К.“ не се легитимира като собственик и не притежава идеални части от процесния имот.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Като основание за допускане на касационно обжалване на първо място се сочи очевидна неправилност на решаващия извод, че придобият от ищеца имот не попада в претендирания УПИ *. Такава очевидна необоснованост не произтича от прочита на решението. Въпросът къде е ситуиран имота подлежи на разрешаване след преценка на доказателствата - скици, документи за собственост, експертизи. Този извод на съда не би могъл да е очевидно необоснован по смисъла на чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК, а може да страда само от обикновена „неочевидна“ необоснованост. В случая и такава липсва. Изводът на съда е базиран на приетите експертизи и приложените към тях скици. Очевидно е от приподписаната от съда скица № 3 към единичната експертиза, както и от всички останали скици на вещото лице Б., че ПИ *, идеални части, от който е придобил ищеца, по никакъв начин не се припокрива с ПИ * и конкретно с претендираната част от него, съставляваща УПИ *-за рибарски ресторант. Приетата тройна експертиза потвърждава тази констатация. Ето защо основание за касационен контрол на това основание не е налице.

Липсва и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставените два въпроса. Те са свързани с административния ред за записване на едно лице като собственик на имот в кадастралния регистър и последиците от такова записване или незаписване. Въпросите не са разрешени от въззивния съд, а и нямат отношение към изхода на спора и не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие; от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.