Решение № 205 от 10.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. ХАСКОВО, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500134 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Р. Т. Ж., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен адвокат, срещу Решение № 928 от 20.11.2025 година, постановено по гр.д. № 2839/2024 година по описа на Районен съд – Хасково. С атакувания първоинстанционен съдебен акт е уважен предявеният от въззиваемата М. Р. Ю., ЕГН **********, против въззивницата, иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

В изпълнение на дадените с Разпореждане № 217 от 12.03.2026 година указания на съда за отстраняване на констатирани нередовности, въззивницата, чрез своя процесуален представител, е подала заявление с вх. № 3541 от 25.03.2026 година, с което е прецизирала петитума на жалбата си.

Настоява се за отмяна на обжалваното решение на РС-Хасково и за постановяване на ново решение по същество, с което предявеният негаторен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същата молба се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че отчуждителният ефект на регулационния план за процесния имот е отпаднал на основание § 6 от Преходните разпоредби на ЗУТ още на 01.10.2001 година.

1

Претендира се присъждането на направените деловодни разноски за двете инстанции. Жалбоподателката релевира следните основни доводи: Твърди се съществено нарушение на правото на защита, изразило се в отказ на първоинстанционния съд да събере доказателства, насочени към оборване на констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза относно изплащането на придаваемото се място от 200 кв.м. Поддържа се, че ХРС не е разпределил правилно доказателствената тежест по чл. 146 от ГПК и е постановил акта си въз основа на „умозрителни възприятия“ и недопустими гласни доказателства за факти, които подлежат единствено на писмено доказване. От материалноправна страна се поддържа тезата, че дворищнорегулационният план от 1981 година няма безусловно транслативно действие, а функционира под прекратително условие – до изплащане на сумите за оценка и реално заемане на придаваемите се части. Тъй като в административната преписка липсвала изрична Заповед по чл. 98 от ЗТСУ (отм.) за започване на отчуждаването, процедурата била опорочена, а отчуждителното действие - отпаднало автоматично на 30.09.2001 година по силата на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. Извежда се аргумент, че процесният УПИ VII изобщо не е възникнал като юридически обособен обект в правния мир и не е могъл да бъде предмет на последващи разпоредителни сделки. Допълнително се сочи, че наличието на канализационна шахта (колектор) в южната част на имота го прави технически негоден за застрояване според тогавашните норми.

В законоустановения срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М. Р. Ю., чрез нейния пълномощник адв. Г. Б. от АК-Кърджали. Въззиваемата оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа, че решението на ХРС е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с приложимия материален закон, доказателствата по делото и задължителната практика на ВКС. Изтъква, че първата инстанция е изпълнила стриктно съдопроизводствените правила, като е обявила проекто-доклад с Определение № 463 от 28.02.2025 година, докладвала е устно делото в с.з. на 28.05.2025 година и окончателно е разпределила доказателствената тежест. Посочва, че приложението на регулацията е доказано с официални писмени документи от Общината (протокол за оценка от 1985 година и разписен лист), а не с гласни доказателства, които са кредитирани единствено за установяване на нарушенията по чл. 109 от ЗС. Прави се искане за потвърждаване на 2 обжалваното решение и присъждане на разноски.

Пред въззивния съд е направено от въззивницата доказателствено искане за разпит на свидетеля К. К.Т., което е оставено без уважение с протоколно определение от с.з. на 13.05.2026 година.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните, констатира следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от ответника възражения.

Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният негаторен иск е основателен и доказан, поради което правилно го е уважил.

След съвкупен анализ и преценка на събрания пред първата инстанция доказателствен материал, обсъден поотделно и в неговата логическа взаимовръзка, Хасковският окръжен съд намира за безспорно установени следните факти:

Ищцата М. Р. Ю. се легитимира като изключителен собственик на недвижим имот, представляващ незастроен УПИ **, ситуиран в квартал ** по действащия регулационен план на **********, утвърден със Заповед № 614 от 01.10.1981 г., с обща площ от 990 кв.м., при съседни имоти: от двете страни 3 улици, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и улица. Собствеността върху имота е придобита въз основа на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № * от 20.02.2024 г. на нотариус Г. В., с район на действие РС-Хасково, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 1483 от 20.03.2024 г. Владението върху имота е реално предадено на купувача в деня на изповядване на сделката. Правото на собственост на нейните праводатели е проследено в непрекъсната верига от транслативни актове: имотът е придобит от Е. Д. Г. с НА № 39/2012 г., чиито праводатели (К. Н. и Д. Н.) са го закупили от Община Минерални бани с Договор за продажба на общинска земя от 28.08.1996 г., сключен въз основа на изрична Заповед № 162 от 23.08.1996 г. на Кмета на общината.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, ведно с устните пояснения на вещото лице в съдебно заседание, се установява историческото и градоустройствено развитие на парцела.

Процесният УПИ * е конструиран по силата на застроителния, регулационен и кадастрален план на **, одобрен със Заповед № 614 от 01.10.1981 г. В неговата структура се включват 790 кв.м терен – общинска собственост и част от 200 кв.м, придадена по дворищна регулация от съседния имот с пл. № *, принадлежал на праводателите на ответницата Р. Ж.. В преписката по отчуждаването и уреждането на регулационните сметки, съхранявана в Община-Минерални бани, е наличен официален Протокол от 06.11.1985 г. за определяне на начина на обезщетяване и оценка на недвижимия имот, ведно с разписки за връчването му. В разписния лист, съставляващ неразделна част от одобрения план, е налично изрично служебно отбелязване, удостоверяващо, че стойността на придаваемата част от 200 кв.м е изплатена изцяло през 1987 г.

През 1992 г. със Заповед № 88 от 22.06.1992 г., издадена на основание чл. 93 ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) по взаимно искане на заинтересованите собственици, е променена вътрешната регулационна линия между съседните УПИ ** и УПИ **. Това вътрешно преструктуриране не е засегнало пространствените предели, площта или отреждането на УПИ ***, като единствената последица е, че негова югозападна граница става изцяло УПИ *. Планът от 1981 г. в частта за УПИ * не е променян и е действащ градоустройствен и административен акт към настоящия момент.

4

Ответницата Р. Т. Ж. обитава съседния УПИ *-* в същия квартал *.

Съгласно действащия регулационен план, нормативно предвиденият, обособен и осигурен транспортен достъп до нейния имот е ситуиран откъм уличната регулация от югозапад, в района на осева точка 93. Имотът на ответницата няма по нито един план отреден достъп или лице откъм североизточната улица (при о.т. 76). На място между УПИ * и УПИ * липсва физически материализирана ограда. В южната част на терена е изграден отводнителен колектор (канализационна шахта).

От анализа на кредитираните по реда на чл. 172 от ГПК свидетелски показания на Р. Ю. Х., съпоставени с констатациите от огледа на вещото лице, се доказва, че ответницата и нейното семейство използват липсата на материализирана ограда, за да преминават ежедневно и самоволно напряко през северозападната и североизточната част на УПИ *, за да достигнат до североизточната улица, като същевременно паркират моторните си превозни средства вътре в границите на чуждия имот. Установи се, че при предприети от ищцата законни действия за реализиране на правото на ограждане – чрез наемане на геодезист, забил гранични колчета, и багерист за подравняване на терена – ответницата се е явила на място, демонстрирала е агресивно поведение, изгонила е работниците с викове, заплашила е ищцата със саморазправа и е предизвикала намесата на органите на МВР чрез сигнал на тел. 112. Ответницата изрично е заявила пред свидетеля и ищцата, че няма да допусне поставянето на каквато и да е ограда на имотната линия, тъй като изграждането ще прекъсне фактическата възможност да преминава и паркира в терена. До момента ограда не е изградена, а неоснователните пречки от страна на ответницата продължават.

При така установените факти, Хасковският окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Във въззивната жалба са инкорпорирани оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които настоящият състав намира за неоснователни. На първо място, твърдението, че РС-Хасково не е разпределил доказателствената тежест се опровергава от съдържанието на Определение № 463 от 28.02.2025 година, с което е обявен подробен проектодоклад. Този доклад е докладван и устно в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г., след което е обявен за окончателен, при липса на възражения от 5 страните. В доклада си по чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът е извършил правилно разпределение на тежестта на доказване, като ясно е указал на всяка от страните кои фактически твърдения следва да установи с допустимите от закона средства.

Неоснователен е доводът за нарушено право на защита поради отказ за събиране на доказателства. Видно от протоколите от заседанията на 28.05.2025 г. и 25.06.2025 г., ХРС е предоставил на ответницата допълнителни възможности и процесуални срокове, за да конкретизира и аргументира своите доказателствени искания. Ответната страна не е проявила дължимата процесуална активност и е пропуснала указаните срокове, поради което направените едва в последното съдебно заседание на 20.10.2025 г. нови искания правилно и законосъобразно са оставени без уважение от съда като преклудирани.

Неоснователно е оплакването на въззивницата, че ХРС е установил приложението на дворищната регулация въз основа на недопустими гласни доказателства. Настъпването на транслативния ефект на плана от 1981 г. и плащането на обезщетението през 1987 г. са приети за доказани единствено въз основа на официални писмени доказателства – съдържащия се в преписката Протокол за оценка от 06.11.1985 г. и съответното официално вписване в разписната книга на Общината. Тези документи притежават обвързваща доказателствена сила. Свидетелските показания на св. Х. са кредитирани от съда не за установяване на собственост или регулаторен статут, а за доказване на фактическите проявления на нарушението (самоволното преминаване, паркирането и физическото препятстване на строежа на ограда), които обстоятелства съставляват материални факти от обективната действителност и се доказват с всички предвидени в ГПК доказателствени средства.