Решение № 12580 от 01.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12580

Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА канд № 20267050702251 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Д. 2019-Г.Л.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], КК „Златни пясъци“, хотел „Дана палас“, представлявано от Г. Х. Л., подадена чрез адв. К. Т., срещу решение № 646/02.06.2026 г., постановено по АНД № 843/2026 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда за спазване на формата и съдържанието на съставените в хода на административнонаказателното производство актове – АУАН и предупреждение. Касаторът счита, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН с оглед незаконосъобразното спиране на административнонаказателното производство и липсата на категорични доказателства за извършено „щателно издирване“ на представляващ дружеството-нарушител. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание за касаторът не се представлява , но депозирано писмено становище с искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – директорът на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, не се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание, но депозира писмено становище с позиция за неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред ВРС е било предупреждение № 861633-[рег. номер]/11.11.2025 г. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна.

От фактическа страна ВРС е приел, че на 15.11.2023г. при извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна , е било установено, че „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД- регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.10.2023г.-31.10.2023г. в ТД на НАП по място на регистрация на дружеството - ТД НАП Варна, в установения в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок до 14.11.2023 година.

Справка-декларация по ЗДДС за посочения период с вх.№ 03004680245 е била подадена на 16.11.2023г., т.е. след изтичане на законоустановения срок.

На 29.12.2023 г. срещу дружеството е бил съставен АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. След опити за връчване на АУАН, обективирани в съответните протоколи, производството било спряно. На 29.10.2025г. е бил връчен на представляващ дружеството АУАН , подписан без възражения. На 11.11.2025г. е било издадено предупреждение, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на това предупреждение, за това друго нарушение ще бъде наложено административно наказание.

За да потвърди обжалваното предупреждение, въззивният съд е преценил актовете, издадени в хода на административнонаказателното производство, са изходящи от компетентни лица, постановени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и отговарящи на законовите критерии за форма и съдържание. Приел е за категорично доказано деянието , описано в АУАН, за което законосъобразно е било постановено предупреждение . Решаващият съд е отхвърлил възражението за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство законосъобразно е било спряно от административнонаказващия орган при наличие на визираните в закона предпоставки за това.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав споделя тезата на решаващия съд за законосъобразно спиране на административнонаказателното производство . АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40 , ал.2 от ЗАНН. Адресат на акта е юридическо лице , поради което връчването на акта става по актуалните седалище и адрес на управление , посочени в търговския регистър, , а не както счита касатора - по настоящ или постоянен адрес на законния му представител .

Контролните органи са проявили нужната процесуална активност по издирване на нарушителя, за да му връчат АУАН. Актът е бил изпратен на адреса на управление , като препоръчана пощенска пратка, но касаторът не го е потърсил , след което служители на ТД на НАП-Варна са посетили адреса на управление , удостоверено с писмен протокол от 17.05.2024г. , но не са открили управителя или надлежно упълномощено лице, на което да бъде връчен АУАН. При тези данни законосъобразно е решението на касационния ответник да спре административнонаказателното производство поради невъзможност да бъде намерен нарушителя след щателно издирване.

Лишено от нормативна опора е възражението на касатора , че в протокола от посещение на място следва да бъдат посочени причините, поради което не е открит нарушителя. Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ и с оглед тази му правна характеристика трябва да удостоверява само факта на намиране или неоткриване на адресата , но не и посочване на причини .

Противно на твърдяното от касатора в протокола не следва да се посочва точния час на посещение на адреса , защото няма такова нормативно изискване , тъй като от значение е единствено датата на посещението.

В обобщение обжалваното решение на ВРС е правилно и не подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение от 66.50 евро.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 646/02.06.2026 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 843/2026 година.

ОСЪЖДА „Д. 2019-Г.Л.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], КК „Златни пясъци“, хотел „Дана палас“ да заплати на Националната агенция за приходите юриск. възнаграждение от 66.50 евро.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�