Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 07.10.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1250/2023
Вид
Решение № 314
Подписан
07.10.2025
В сила
26.06.2026
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125 · Закон за движението по пътищата
  • чл.125, т.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за общинската собственост
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.19, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл.31 · Закон за пътищата
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Разлог, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240101250 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „ЗАД-А.“, ЕИК*, с адрес: г.С., у.

„С.К.“№2, представлявано от М.П.И. и К.В. – ИД, ч/з процесуалния представител юрк.

М.Ж., против о.Б., ЕИК*, адрес: г.Б., п.„Н.В.“№1.

Твърди се в ИМ, че с Комбинирана застрахователна за застраховка „К.“ и „З.“ на МПС №*/06.07.2018 г., ЗАД„А.“АД е сключил договор за л.а. марка „П.“, модел „К.“, рег. №*, собственост на „У.Л.“ЕАД, със срок от 06.07.2018 г. до 05.07.2019 г.

На 01.02.2019 г. в г.Б., у.„Г.“, пред х. „Л.“ е настъпило ПТП с посочения л.а.. Автомобилът попада в не обезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. В следствие преминаването през пътната неравност е нанесена материална щата на автомобила, изразяваща се в спукана предна дясна и спукана дясна задна гума.

В резултат на ПТП на 04.02.2019 г. в ищцовото дружество е подадено уведомление – декларация за щета по описания по-горе договор за застраховка с искане за обезщетяване на щетите.

Сочи се, че съгласно чл.6, т.4 от Наредба №*/12.01.2009 г. в сила към датата на ПТП, когато вредите не са причинени от друго ППС, която разпоредба е в съответствие с чл.125, т.8 от ЗДвП, органите на МВР, не са длъжни да посетят произшествието и да съставят протокол за ПТП.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, вр. пар.7, ал.1, т.3 от ЗМСМА, се сочи, че о.Б., е стопанин на пътния участък, където е настъпил инцидента. На основание чл.19, ал.1, т.2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, по силата на чл.31 ЗП, имат задължение за поддържането и ремонта им. Счита, че общината отговаря спрямо увреденото лице по арг. на чл.49 от ЗЗД. В случая натоварените лица не са извършили действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно да поеме пътния трафик и от това бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на увредения автомобил.

Причинените имуществени вреди на собственика на л.а. са описани от експерти на ищцовото дружество в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката. С оглед издадена ф-ра от автосервиз „П.“ за сумата от 1`306.49 лв., вложените части, боя и други материали, като и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на автомобила възлизат на 670.89 лв. С платежно нареждане посочената сума е изплатена като 1 застрахователно обезщетение в полза на собственика на автомобила както и са дължими 10.00 лв. представляващи ликвидационни разноски по претенцията.

Изложени са доводи, че с плащането на застрахователното обезщетение по арг. на чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45 от ЗЗД, застрахователя встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение. Сочи че о.Б., е поканена да възстановени платеното застрахователно обезщетение, но е отказала да отговаря за щетите.

Изложени са фактически твърдения, че за вземанията си ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. №722/2023 г., по което длъжникът е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да приеме за установено по отношение на ответника о.Б., ЕИК*, с адрес: г.Б., п.„Н.В.“№1, че дължи на „ЗАД-А.“, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„С.К.“№2, представлявано от М.П.И. и К.В. – ИД, сумата от 680.89 лв.

– главница, представляваща сбор платено обезщетение от 670.89 лв. и 10.00 лв. ликвидационни разноски – дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва в/у главницата от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, възлизаща на 213.14 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №98 постановено в закрито СЗ проведено на 19.01.2024 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок ответната страна е депозирала писмен отговор на ИМ. С писмения отговор предявения иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че оспорват настъпването на ПТП, неговия механизъм, причината за настъпилите вреди, както и вида и размера на претендираните имуществени вреди. Механизмът и обстоятелствата на настъпване на ПТП не е изяснен в достатъчна степен. Оспорват като недоказано твърдението, че на 01.02.2019 г. в г.Б., у.„Г.“ пред х. „Л.“, е настъпило процесното ПТП. Сочи, се че водача на описания в ИМ автомобил не е уведомил органите на МВР – ПП след настъпване на произшествието и не е издаден протокол за ПТП съгласно ЗДвП, и изискванията на застрахователя съгласно приложимите Общи условия. Представената декларация от водача на автомобила не представлява такъв удостоверителен документ. Сочи се, че съгласно чл.125, т.8 от ЗДвП, Органите на МВР задължително посещават мястото на ПТП, когато повредите на МПС са причинени при ПТП, при което е участвал само един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Считат, че твърдените от ищеца щети по автомобила – спукани предна дясна и задна дясна гуми водят до извода, че автомобила не е бил състояние да се придвижи на собствен ход.

На следващо място се сочи, че ищецът не е извършил самостоятелна проверка, преди да извърши плащане. Следвало е да провери дали вредите не се дължат на умишлени действия от страна на застрахованото лице, както и дали същите са в резултат на друга повреда и се изключва застрахователното покритие. Сочи се, че водача не е бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Отделно от посоченото не било посочено точното разположение на дупката в/у пътното платно.

При условията на евентуалност, в случай че бъде установено настъпването на ПТП и неговия механизъм, то моли да бъде прието, че вината за неговото настъпване е изцяло на водача на л.а.. Твърди, че са били налице всички основания водача да намали или да спре.

Наведени са доводи, че водача не е изпълнил задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Съдът като прецени събраните по делото док-ства и ги обсъди във вр. с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

2

В СЗ ищецът - редовно призован, се представлява от упълномощен представител, ч/з който поддържа по основание и размер предявените искове.

Ответната о.Б., се представлява от упълномощен представител, ч/з който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на ИМ възражения.

По делото са събрани писмените док-ства, представени от страните. Проведен е разпит на свидетел. Изслушано и приобщено е заключение по допуснатата и назначена САтЕ и ССчЕ.

След преценка на събраните по делото док-ства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представената и приета като док-ство по делото Застрахователна полица №*/06.07.2018 г. за автомобилна застраховка Клауза „П“ – ПК на МПС, се установява че на 06.07.2018 г. м/у ищцовото дружество и „Л.П.“ООД, е сключен договор за имуществена застраховка за л.а.

„П.“, модел „К.“, рег. №*, собственост на „У.Л.“ЕАД, със срок от 06.07.2018 г. до 05.07.2019 г.

Приобщена към доказателствения материал по делото е Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „К. на МПС" с посочен декларатор/участник в ПТП-то – лицето М.Д.З., който декларирал, че процесното ПТП е настъпило на 01.02.2019 г, като по време на движение на л.а. по у.„Г.“ в г.Б., минал през дупка на пътното платно, вследствие на което се спукали десните гуми на автомобила. Посочени са в декларацията настъпили материални щети – предна и задна дясна гума.

От представения и приет като док-ство по делото Опис-заключение по щета №*, се установява, че е извършен опис от представител на ищцовото дружество, с който са констатирани увредените части на л.а. – гума задна дясна и гума предна дясна. Приобщен е и опис на претенция, в който са посочени количеството и единична цена на подмяна на 2 броя гуми с остатъчна ст-ст от 60% за сумата без ДДС на обща ст-ст 670.89 лв.

Приложена е ф-ра от 04.02.2019 г., издадена от „П.“ЕООД, в която са фактурирани закупуването на 2 броя гуми и ст-ст на сваляне монтаж и демонтаж общо на ст-ст 1`306.49 лв. с ДДС.

Съставен е доклад по щета №*, съставен от И.О.Н., в който е отразена сума за изплащане от 670.89 лв., представялваща размер на дължимото обезщетение.

От представеното платежно нареждане /л.19 от делото/, се установява, че застрахователното дружество е изплатило на „Л.П.“ООД застрахователно обезщетение от 670.89 лв. на 11.03.2019 г.

С регресна покана с изх. №* от 16.04.2019 г., ищцовото дружество е поканил о.Б., да възстанови сумата от 680.89 лв., за изплатено застрахователно обезщетение в изпълнение на договор за застраховка „К.“ на МПС. Видно от приложеното по делото извествие за доставяне поканата е връчена на ответника на 20.06.2019 г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общи условия за застраховка на МПС „К.“.

От страна на застрахователното дружество „А.“ е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. №722/2023 г. по описа на РГ.РС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №* от 21.07.2023 г. за претендираните суми.

В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът о.Б., депозирал възражение с/у заповедта, вследствие на което на заявителя е указно да предяви установителен иск за вземанията си с разпореждане от 02.11.2023 г.

От изслушаната ССчЕ се установи, че Щета №* по застрахователна полица „К.“ №* е изплатена от ЗАД „А.“. Застрахователното обезщетение е изплатено на 11.03.2019 г. от банковата сметка на застрахователното дружество по банкова сметка с титуляр „Л.П.“, открита в ОББАД. Превода е на ст-ст 670.89 лв. и е осчетоводен по съответните счетоводни сметки от „Л.П.“ООД. Според ВЛ законната лихва в/у сумата от 670.89 лв. за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г. е от 210.15 лв. Общата сума на главницата и законната лихва е 881.04 лв.

3

От разпита на свидетеля М.З., се установява че е управлявал л.а. „П.К.“ в г.Б., когато е настъпило ПТП. Свидетелят сочи, че не си спомня датата на ПТП. Има спомен, че наоколо имало сняг. Не познава г.Б., и не си спомня името на улицата. Спомня си, че минал през дупка, която се намирала от дясно на платното за движение. Веднага след сигнализация за гумите спрял. Не помни да е имало знаци за пътна неравност. Не е видял дупката да е сигнализирана. Слязъл от автомобила и видял, че и двете гуми – предна дясна и дясна задна са спаднали. Обадил се на шефа си и на място дошла група, която сменила гумите.

Свидетелят си тръгнал с друга кола. Впоследствие завел щета. При предявяване в ОСЗ на приложения като писмено док-ство уведомелние - доклад по щета /л.10 и л.11 от делото/, свидетеля потвърждава, че документа е попълнен и подписан от него. Впоследствие, видял гумите в Ш., след като вече били разглобени и тогава видял, че са сцепени. Твърди, че не си спомня скоростта, с която се е движел, но със сигурност не е била повече от 50 км. Сочи, че не е видял дупката и че няма как умишлено да я е видял и да мине.

По делото е изслушана САтЕ, от заключението на ВЛ по която се установи, следния механизъм на увреждане на десните гуми на автомобил марка „П.“, модел „К.“, рег. №*:

Движейки се по у.„Г.“ в г.Б., десните колела на автобила попадат в дупка на асфалтовата настилка, при кеот се уврешдат десните сранични бордове на гумите. Съгласно габаритете на увредените гуми, за да е възможно да се осъществи подобно увреждане според ВЛ дупката следва да е била с размери по-големи от: дължина над 620-630 мм (62-63 см.), широчина – над 310-315 мм. и дълбочина – над 40-45 мм. (4-4.5 см.). Според ВЛ, ако е реализиран посочения механизъм, при конкертната за момента пътна обстановка, е възможно да се получат описаните увреждания на десните колела на л.а. „П.“. Общата сума на щетите ексепертиза е установила от 671.00 лв. на база отразеното в приложената ф-ра, от която за части 626.77 лв. и за труд – 44.00 лв. Ст-стта е определена, след приспадане на 40% физическо износване на гумите, т.е. 60% от сумата. Според ВЛ при описания механизъм щетите е възможно да възникнат при описаното в уведомлението застрахователно събитие.