Решение № 363 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 89/24.07.2024 г. по гр. д. № 223/2023 г. по описа на Окръжен съд - София, е осъдено на основание чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, да заплати на А.

К. К., с ЕГН**********: сумата от 80 000 лева, предявен като частичен от 120 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от ПТП, настъпило на 16.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000 лева и за законната лихва за периода от 16.06.2022 г. до 02.01.2023 г.; сумата от 2900,08 лева, представляващ имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за законната лихва за периода от 16.06.2022 г. до 02.01.2023 г.

Посоченото решение е обжалвано и от двете страни в първоинстанционното производство в неизгодните за всяка от тях части от него. „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, действащо чрез процесуалния си представител, е обжалвал решението в уважителните части, а съответно А. К. К., действащ чрез процесуалния си представител, го е обжалвал в неизгодните за него отхвърлителни части.

1

Във въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Поддържа се, че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тази насока се посочват редица обстоятелства при възникването на процесното ПТП, които според жалбоподателя са показателни за съществения принос на А. К. К. за настъпване на пътния инцидент. Твърди се и че първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение, като в тази насока не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните уважителни части, като предявените искове за присъждане на обезщетения бъдат отхвърлени. Прави се искане да се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

В установения от закона срок А. К. К., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните уважителни части.

Във въззивната жалба на А. К. К. се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се като повърхностно обсъждането на свидетелските показания от страна на първоинстанцинния съд. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне всички поискани още с исковата молба доказателства – съдебнопсихиатрична експертиза и разпит на двама от поисканите трима свидетели. В тази насока се поддържа, че е налице основание по чл. 200, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните отхвърлителни части, като предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата над 80 000 лева до сумата от 100 000 лева, а върху присъдения размер на обезщетения да бъде определена законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, действащо чрез процесуалния си представител, е депозирало отговор на въззивната жалба от А. К. К.. В него се 2 излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните отхвърлителни части. Оспорва се като недопустими и неоснователни доказателствените искания по чл. 266, ал. 3 ГПК на въззивника.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Не е спорно между страните, а и от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че е налице сключена застраховка

“Гражданска отговорност на автомобилистите към

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица №BG/30/121002959152 към датата на ПТП16.06.2022г. за водача на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“ с рег. № ******* М. К. М.. Безспорно е и че с молба от 03.10.2022 г. пострадалият А. К. К. е предявил застрахователна претенция пред ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

3

От приетите като доказателства от първоинстанционния съд фактури, придружени с касови бонове, подробно описа като приложения към исковата молба, се установява, че в периода след настъпване на процесния инцидент са заплатени общо 2900,08 лева за медицински консумативи и лекарства.

Спорът по настоящото въззивно дело се съсредоточава най-вече върху обстоятелствата дали е осъществено съпричиняване от страна на пострадалия и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

От приетата от първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се изяснява по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия ищец.

Установява се, че на 16.06.2022 година, към 09:50 часа, на път I - 9 от републиканската пътна мрежа, на километър 227+800, в зоната между бензиностанция „Дега” и винарна „Тохун” на гр. Поморие, е аварирал лек автомобил „Опел Виваро” с регистрационен номер ********. В този автомобил са пътували А. К. К. и П. Х. Д.. Същият автомобил се е установил в участък, намиращ се след края на дясна хоризонтална крива от пътя, в дясната част на дясната си пътна лента, с челната част насочена в посока към гр.

Бургас. В протокола за оглед на местопроизшествие е записано: „..До скоростния лост се видя ключ за аварийни светлини в долно положение, означаващо „включено...”, което означава, че най-вероятно, към момента непосредствено преди удара, на лекият автомобил аварийните светлини са били включени. Платното за движение в този участък от пътя било с две самостоятелни платна за движение - по едно за всяка посока, разделени помежду си с бетонови ограждения тип „Ню Джърси”. Дясното платно за движение, предназначено за посоката к.к. „Слънчев бряг” - гр. Бургас, било с обща широчина 7,80 метра, разделено симетрично на две пътни ленти, отделени една от друга посредством единична прекъсната бяла линия „М3” и обща широчина на платното за движение 7,80 метра. В ляво платното за движение се ограничавало от плътни бетонови елементи тип „Ню Джърси” с височина 0,80м. над нивото на пътя, а от дясно от стоманена предпазна ограда. В същото време и условия по пътя, в посока от к.к. „Слънчев бряг”, към гр. Бургас, със скорост около 69 км/час, се е движил товарен състав с влекач „ДАФ” с регистрационен номер *******, с водач М. К. М.. Към момента в който челната част на влекача се е намирала на около 36,5 метра, преди мястото на удара, водачът М. е реагирал за аварийно спиране, като в момента, когато вече товарният състав е започнал реализиране на спирачни следи и челната част на влекачът се е намирала на около 3-4 метра преди мястото на удара, М. е изменил траекторията на движение на влекача в посока наляво, по отношение първоначалната си посока на движение. Независимо от това, удар между челната дясна част на влекача и задната лява част на лек автомобил „Опел Виваро” е настъпил, при който на лекия автомобил е 4 придадена кинетична енергия и същият се е насочил към десния край на платното за движение и с челната си дясна част се е ударил в дясната еластична ограда и така преплъзвайки се по нея се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара, товарният състав е продължил движението си в посока напред и в ляво, по отношение първоначалната си посока и също се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед. Причината за възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия на водачът на товарния състав - М. К. М., който в зоната непосредствено преди ПТП не е контролирал непрекъснато ППС, което управлява. Към момента на огледа светлините за осветяване пред фронта на автомобила на лек автомобил „Опел” са били изключени, а аварийните му светлини са били включени. От техническа гледна точка, значението на поставен върху платното за движение светлоотразителен триъгълник, е да предупреждава водачите на ППС, пътуващи в посока срещу този триъгълник, за наличие на неподвижно препятствие в тази лента, поради което тези водачи следва да предприемат по-рано действия съответно за намаляване на скоростта или спиране. Принципно светлоотразителния триъгълник се поставя на разстояние не по- малко от 30 метра от препятствието, в пътната лента, в която същото се намира, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра. Поставянето на светлоотразителен триъгълник на 100 метра след лек автомобил „Опел”, при евентуално възприемане от водачът на товарния състав, предвид реалната му реакция, технически правилно е този водач да предприеме действия за намаляване на скоростта на движение и при необходимост да може да спре, без да се получи удар. Към момента на възникване на директна видимост от страна на водача на товарния състав към мястото на удара, ПТП е било предотвратимо за този водач, съответно ако е изпълнил нормативно вменените му задължения да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява и при възникване на опасност за движението да предприеме действия за намалявание на скоростта или спиране.