Решение № 271 от 17.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200418 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор от АПгр. Велико Търново и касационни жалби на подсъдимия Ц. А. Б. и защитника му срещу решение №33 от 20.03.2023 г., постановено по ВНОХД №149/2022 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.

С присъда №260009 от 12.03.2021 г., постановена по НОХД №957/2019 г. по описа на ОС- гр. Плевен подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 28.01.2013 г. в гр.

Койнаре принудил М. М. и С. М. да поемат имуществено задължение от 2000 евро, като престъплението е осъществено от две въоръжени лица (подсъдимият заедно с Д. Ш.), с причиняване на средна телесна повреда на М. и на лека телесна повреда на М., и е придружено със заплаха за убийство на децата на М., като на основание чл.213а, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.1, 2, 4 и 6, във вр. с ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.130, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 6000 лева.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 105 лева.

С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда, като деянието по чл.213а, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.1, 2, 4 и 6, във вр. с ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 1 и чл.130, ал.1 НК е преквалифицирано в престъпление по чл.129, ал.2, във вр.с ал.1 НК.

Присъдата е изменена и в частта за наказанието, като същото е намалено от седем на три години „лишаване от свобода“ и е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му.

Присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият Б. е осъден да заплати „глоба“ в размер на 6000 лева и е потвърдена в останалата й част.

В касационния протест се сочат всички касационни основания.

Поддържа се, че въззивният съд неправилно е анализирал доказателствените източници, като незаконосъобразно не е кредитирал показанията на пострадалите М. и М., дадени на досъдебното производство, в които те са категорични, че упражненото насилие от страна на подсъдимия и другия нападател е било с цел те да поемат парично задължение в размер на 2000 евро. В протеста се твърди, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите М. М. и А. М.- родители на пострадалата, като не е отчел, че те не са присъствали на събитието и не дават информация за данни и обстоятелства, които лично са възприели.

Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че въззивният съд е уважил доказателственото искане на защитата и преразпитал двамата пострадали, допуснал е очна ставка между тях, и е констатирал противоречия в показанията им. Моли се да бъде отчетено и това, че въззивният съд не е посочил ясни и конкретни мотиви защо кредитира показанията на пострадалите, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие, а не тези от досъдебното производство.

В протеста се релевират и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва преквалифицирането на деянието от престъпление по чл.213а НК в престъпление по чл.129 НК. Твърди се, че подсъдимият Б. е осъществил състава на първото престъпление от обективна и субективна страна, като е упражнил насилие по отношение на двамата пострадали при наличието на посочените в обвинителния акт квалифициращи признаци с цел да ги принуди да поемат парично задължение.

С протеста се оспорва и справедливостта на наложеното наказание, като се поддържа, че подсъдимият Б. е конфликтна личност, не се ползва с добро име в обществото, безработен е, злоупотребява с алкохол, контактува с лица от криминалния контингент и е личност с висока степен на обществена опасност.

На тези основания се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационната жалба на подсъдимия Б. се сочат всички касационни основания.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали и конкретно на показанията на свидетелите М. и М.. Твърди, че те са тълкувани превратно, като въззивният съд се е отдалечил от стандартите на чл.13 и 2 чл.14 НПК, изопачил е действителното им съдържание и е пренебрегнал информацията, съдържаща се в тях. Оспорва кредитирането на приетата съдебно- медицинска експертиза в частта й относно времето и мястото на получаване на увреждането от пострадалата М..

В жалбата не се сочат конкретни оплаквания за нарушаване на материалния закон.

Подсъдимият оспорва размера на наложеното наказание, като твърди, че същото е явно несправедливо защото при отмерването му не е отчетен дългия срок на разглеждане на делото, което е изисквало справедлива компенсация при индивидуализиране на наказанието.

Поддържа, че то е следвало да бъде определено при приложение на нормата на чл.55, ал.1 НК и изпълнението му е трябвало да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

На тези основания и при условията на алтернативност Б. моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а той изцяло оправдан или решението да бъде изменено, а наказанието му да бъде намалено и а след редукцията му изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

В касационната си жалба защитникът на подсъдимия Б. сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Поддържа, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия не са отчетени в нужната степен смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и най- вече не е отчетено като изключително смекчаващо отговорността продължителността на воденото наказателно производство. Моли да бъде съобразена практиката на ЕСПЧ, съобразно която когато делото не представлява съществена фактическа и правна сложност (каквото е настоящото защото негов предмет е еднократно действие, продължило няколко минути и за изясняване на фактите не се е налагало събирането на множество доказателства) неговата продължителност задължително трябва да бъде отчетена при индивидуализацията на наказанието. Твърди, че това не е направено от въззивния съд, който наред с това не е отчел като смекчаващи отговорността на Б. обстоятелства семейното му положение, това че се грижи за две малки деца и мотива за извършване на престъплението.

Поддържа и оплакване, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен и процесуалното поведение на подсъдимия и това, че той е признал част от фактите.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразен отказ на съда да определи наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, както и това, че не е отложил изпълнението на наказанието независимо, че са били налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 НК.

На тези основания и при условията на алтернативност предлага атакуваното въззивно решение да бъде изменено, като наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде заменено с по- лекото „пробация“ или да бъде намален размера му и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа касационния протест, като твърди, че въззивния съд правилно е приложил материалния закон като вярно е преквалифицирал инкриминираното деяние от 3 престъпление по чл.213а НК в такова по чл.129 НК.

Пледира, че правилно са кредитирани дадените през въззивната инстанция показания на пострадалите свидетели- М. и М., които са били категорични, че не са били заплашвани от подсъдимия и не са били принуждавани да поемат парично задължение. Поддържа, че престъплението по чл.213а НК не е било осъществено от обективна и субективна страна и правилно то е било преквалифицирано в по- леко наказуемото по чл.129 НК.

Касационният протест не се поддържа и по отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, като прокурорът твърди, че не са допуснати такива.

Не поддържа протеста и по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК като пледира, че определеното наказание не е явно несправедливо.

Предлага касационните жалби да не бъдат уважавани защото са неоснователни.

Защитникът на подсъдимия Б. оспорва касационния протест и се присъединява към становището на прокурора, че не следва да бъде уважаван.

Поддържа изцяло касационните жалби и възпроизвежда отразените в тях оплаквания.

Твърди, че не е установено по несъмнен и категоричен начин това, че удара, който е причинил средната телесна повреда на М., е нанесен от подсъдимия Б., като поддържа, че пострадалата е била бита от двамата нападатели, а не само от него.

Моли да бъде констатирано и това, че за престъплението по чл.130 НК е изтекла предвидената в закона давност и неправилно това престъпление е отчетено при индивидуализация на наказанието.

По отношение на наказанието твърди, че същото е явно несправедливо, като при определянето му не е отчетен изминалия период от десет години, през който е продължило наказателното производство и който е следвало да бъде отчетен като смекчаващо отговорността на Б. обстоятелство. Оспорва и това, че наказанието не е определено при приложението на разпоредбата на чл.55 НК и това, че изпълнението му не е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, независимо, че са били налице законовите предпоставки за това.

Подсъдимият Б. не се явява и не взима становище по касационния протест и касационните жалби.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационният протест е неоснователен.

Касационните жалби са частично основателни.

4

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

По касационния протест:

Всички оплаквания, отразени и в протеста и в касационните жалби, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ.

Преди да се отговори на тези възражения следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници.

Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото.

Основното оплакване в протеста е за погрешно кредитиране на показанията на пострадалите свидетели М. и М., депозирани в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие, а не на тези, дадени пред първостепенния съд и на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК. Различията в показанията на тези свидетели са относими към въпросите каква е била причината за конфликта, възникнал между Б. и пострадалата М., дали втория нападател Ш. е бил въоръжен и дали упражненото насилие и отправените заплахи към двамата пострадали са били с цел те да поемат парично задължение в размер на 2000 евро.

Правилно въззивният съд е кредитирал показанията, дадени от пострадалите в хода на въззивното следствие, тъй като тези, дадени в предходни фази и стадии на производството от една страна не се подкрепят от други доказателствени източници, а от друга се опровергават от показанията на свидетелите А., М., обясненията на подсъдимия Б. и част от приетите по делото писмени доказателства.