Решение № 23 от 22.01.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2495/2020
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 22.01.2021
- В сила
- 22.01.2021
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.408 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. София , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Теодора Кръстева
Ивайло Младенов
Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20201001002495 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „МарКрафт” ООД, с която обжалва решение № 924 от 02.07.2020 г., постановено по т.д. № 402/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „Мар-Крафт“ ООД срещу ЗАД „Алианц България” АД, иск при квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от 45 602.51 лв., представляваща вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен договор сключен във формата на застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01 по имуществена застраховка „КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен автомобил е марка „Инфинити“, модел „QX70”, е ДК № ***, във връзка със застрахователно събитие (ПТП), което е настъпило на 07.07.2018 г. в пределите на община - Мъглиж по път ПП 1-5, км. 214 в посока север - юг, вследствие на което върху автомобила са настъпили материални щети, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (05.04.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата и е осъдил „Мар-Крафт“ ООД да заплати в полза на ЗАД „Алианц България” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 2 680,00 лв. - направени от ответника разноски в исковото производство развило се пред първата инстанция.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че решението е и необосновано. Оспорва изводите на съда, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.
7.3.1.2.1 на договора. Твърди, че уговореното изключение представлява неравноправна клауза, ако същата дава възможност на доставчика на застрахователна услуга да се освободи от отговорност, поради определено от него самия условие (чл.147, т.17 от ЗЗП), без това условие да произтича от принципа на добросъвестност. Твърди, че самото наличие на някакво количество алкохол в кръвта на водача не е противоправно, нито обективно застрашава интересите на застрахователя като променя оценката му за нивото на поетия риск. Твърди, че ниските степени на употреба на алкохол, макар и да се отразяват на 1 способностите на водача да упражнява безопасно управление на МПС, не винаги или само по изключение правят водача непригоден до степен на вече значимо за риска пияно състояние. Твърди, че в този смисъл е трайната уредба на обществените отношения в транспорта, въвеждани с различни редакции на ЗДвП. Твърди, че и към момента на сключването на застрахователния договор, както и към настоящия момент забраната за управление на МПС е при концентрация на алкохол над 0.5 промила, който са установени сточен критерии – състояние при което и без външни прояви на опиване, психофизическото състояние на водача е повлияно и той е непригоден да управлява безопасно МПС. Твърди, че специалния закон, уреждащ приемливите за обществото рамки на добросъвестното договаряне изисква подобни клаузи за освобождаване от риска да визират виновно неизпълнение на законово или договорно задължение.
Инвокира доводи, че в чл.408 от КЗ са предвидени предпоставките, при които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че трайната съдебна практика приема, че страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят, като основание за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основания за освобождаване от застрахователна отговорност, но същите са ограничени от разпоредбата на закона. В тази връзка твърди, че не е налице умишлено причиняване на вредата от застрахования, поради което застрахователят не може да откаже изплащане на обезщетение. Ето защо твърди, че предявеният иск е основателен, като по отношение на размера на вредата следва да се възприеме заключението на вещото лице по следни пазарни цени, а именно 45 602.51 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и да постанови ново, с което да се осъди ответника да заплати сумата от 45 602.51 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.
Въззиваемият ЗАД „Алианц България“ АД оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ дава възможност на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение по имуществена застраховка, ако застрахования не е изпълнил задължение по застрахователния договор, което е значително, с оглед интересите на застрахователя.
Твърди, че правилно първоинстанционния съд е приел, че в процеса е приложима тази разпоредба на закона. В тази връзка твърди, че на него не са му дадени указания да ангажира доказателства в тази насока. В условията на евентуалност, ако настоящият съдебен състав намери за неприложима разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, то моли съда да се съобрази с несъответствието на описаните щети, които не съответстват на декларираното и описаните видими такива в протокола за ПТП. Твърди, че в официалните документи липсват доказателства за настъпили щети в задна лява част на автомобила, а заключението на вещото лице в тази част е само предположение, поради което твърди, че дължимото обезщетение не надвишава сумата от 19 608 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба, а ако не приеме съображенията за неоснователност на жалбата моли да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на действително претърпяната вреда в размер на 19 608 лв. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за 2 установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 924 от 02.07.2020 г., постановено по т.д. № 402/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „Мар-Крафт“ ООД срещу ЗАД „Алианц България” АД, иск при квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от 45 602.51 лв., представляваща вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен договор сключен във формата на застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01 по имуществена застраховка „КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен автомобил е марка „Инфинити“, модел „QX70”, е ДК № ***, във връзка със застрахователно събитие (ПТП), което е настъпило на 07.07.2018 г. в пределите на община - Мъглиж по път ПП 1-5, км. 214 в посока север - юг, вследствие на което върху автомобила са настъпили материални щети, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (05.04.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата и е осъдил „Мар-Крафт“ ООД да заплати в полза на ЗАД „Алианц България” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 2 680,00 лв. - направени от ответника разноски в исковото производство развило се пред първата инстанция.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (свидетелство за регистрация - Част I), че ищецът, считано от 04.04.2018 г. е регистриран в КАТ като собственик на товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № ***.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 05.04.2018 г., е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „КАСКО“, чрез застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01, с покритие в периода от 25.11.2017 г. до 24.11.2018 г. между ищеца, в качеството му на застрахован и ответника в качеството му на застраховател. Имуществото, което е предмет на застраховката е товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № *** при определена обща застрахователна сума в размер до 33 000 евро. Видно от същият договор, страните са уговорили застрахования премия възлиза в размер на сумата от 1 934.79 евро, като плащането й е разсрочено на 4 вноски през времето на действие на полицата. Между страните не съществува спор за това, че застрахованата страна надлежно е изпълнила договорното си задължение да заплати уговорената застрахователна премия придържайки се към установените дати за заплащане на всяка вноска. Неразделна част от съдържанието на застрахователния договор съставляват правилата установени за страните в изготвените, одобрени и действащи към сключването му Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства. Видно от разпоредбата на т. 7.3. са въведени редица специални изключения за рискове, по отношение на които изрично е предвидено, че застрахователят не носи отговорност за изплащане на обезщетения, като в т. 7.3.1.2.1. сред тези изключени рискове е хипотезата, в която водачът на застрахованото превозното средство е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични вещества и техни аналози.
Не се спори между страните, а се установява и от представеният протокол за ПТП № 1 672 250, съставен на 07.07.2018 г., в 15:55 ч., че на 07.07.2018 г. на територията на Община - Мъглиж по време на движение по път ПП I- 5, км. 214 в посока север - юг със скорост несъобразена с пътните и климатични условия се стига до ПТП, в което водачът - М. М. К. при управление на товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № *** се удря в мантинела разположена в ляво на посоката му на движение. Видно от същият протокол, в графа „Алкохол“ е отбелязано, че водачът е бил установен на място да се намира под въздействието на 3 алкохол при концентрация в граници под 0,5 промила и не е пожелал тестване чрез кръвна проба.
Протоколът е подписан от участника в ПТП-то М. М. К., като от него не са направени възражения, нито по отразения механизъм, нито по констатираното управление под въздействието на алкохол.
Не се спори между страните,у а се установява и от доказателствата по делото, че на 25.07.2018 г., при ответника е заведена претенция по щета с № 0300/18/777/504866, в която е упоменато, че притежавания от ищеца товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № *** при управление на същия на дата 07.07.2018 г. в посока гр. Стара Загора е самокатастрофирал, след като се е завъртял на пътя и се е ударил в мантинелата. Изброени са увредените детайли по застрахованото МПС.
С три броя списъци за констатирани увреждания, изготвени в процедурата по оглед и констатиране на щети, са посочени отделните детайли по увредения застрахован товарен автомобил, в т.ч. степен на засягане, както и необходими часове труд за ремонта им.
Видно от съставения от ответника опис на щета № 0300/18/777/504866 от 25.07.2018 г., при огледа на товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № *** са одобрени, като увредени детайли по същия такива индивидуализирани в 44 пункта, респективно не са признати детайли в 2 пункта.
Не се спори, а се установява и от представената фактура за извършен ремонт, която е издадена на 28.11.2018 г. от дружество-доставчик „НОВА СТОК“ ЕООД, че общата стойност на фактурираните услуги възлиза на сумата от 26 040 лв. с вкл. ДДС.
От заключението на основната експертиза се установява, че представители на ответния застраховател са осъществили огледи на пострадалото МПС, като от съставените описи при тези огледи ставало ясно кои са частите подлежащи на подменят с нови, тези които могат да бъдат възстановени, респективно да се боядисат. Вещото лице сочи, че към датата на произшествието застрахованият автомобил е бил на възраст от 3 години и 9 месеца. Определена е стойност на щетите, които са описани в ликвидационната процедура по щетата, като е ползвана методиката за съобразяване на средни пазарни цени и формираната на тази бази на изчисление обща сума е равна 45 602.51 лв. Въз основа на проведените изследвания от вещото лице на събраните по делото писмени доказателства същото е дало предложение за механизма на настъпване на ПТП, а именно : При движението на застрахования автомобил на 07.07..2018 г. по път 1-5 в община - Мъглиж пътната настилка е била мокра вследствие на проливен дъжд, като на км 214 водачът губи управление над автомобила, отклонява се наляво и се удря с лявата си част в предпазната мантинела. Този механизъм на настъпване на произшествието допуска хипотеза, в която при последвало отделяне на автомобила /след първоначалния сблъсък/ същият да има съприкосновение и със задната си лява част в предпазната ограда, което да доведе до настъпване на щети и в тази област на превозното средство. Вещото лице твърди, че повредите по т.а. е марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № *** отговарят и са в причинно-следствена връзка на описания механизъм на настъпване на ПТП-то.