Решение № 1433 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330204393 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление НП № 13 от 31.07.2024 г. на Началника на Шесто РУ при ОДМВР Пловдив ,с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Л. Б. А. ЕГН********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 / хиляда/ лева за нарушение по чл. 21, т. 10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. С жалбата , а в съдбебно заседание се излагат доводи за неизвършителство на административното нарушение посочено в НП.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява .Представлява се от адв.О. Н. , който поддържа жалбата и искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна Началника на Шесто РУ при ОДМВР Пловдив редовно призована, изначално е депозирана молба - становище по съществото на спора, като се иска потвърждаване на наказателното постановление ,както и се прави искане за намаляване на разноските ,в случай на отмяна на наказателното постановление.

1

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Н а 31.07.2024г. от Г. М. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №13 / 31.07.2024г против Л. А. за това, че на 28.07.2024г. около 22: 48 часа е извършил противообществена проява/ спортно хулиганство/,като е предизвикал сбиване чрез блъскане с ръце и ритане с крака фенове на ФК“Ботев“ ПД в спортен обект Стадион „Христо Ботев“,находящ се в гр.Пловдив бул.“Източен“№10 ,с което виновно е нарушил чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление против Л. А. .С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на А., като му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.

Разпитаният в съдебно заседание актосъставител К. посочи, че той е съставил и подписал акта, чието съставяне му е било възложено. Заявява, че не присъствал при установяване на нарушението, нито при задържането на лицето. Свидетелят заяви, че актът е съставен въз основа на писмени обяснения от свидетелите, които са извършили разпознаването им посредством видеозапис и възоснова на това е съставен АУАН и последващото НП.

В хода на производството се разпитаха като свидетели - С. С. и В. А.

,които са прегледали записите и са разпознали съответно Л. А..Същите посочват ,че лично са присъствали и на футболната среща,но не са били свидетели- очевидци на възникналия бой в агитката на феновете на ФК“Ботев“ ,както и на конкретни негови действия на място на Стадион „Христо Ботев“.При възпроизвеждането на записа в съдебно заседание пред свидетелите същите посочиха конкретното място,както и че конкретното лице е именно Л. А..Лично св.С. твърди ,че го познава по физиономия от предходни футболни мачове,като двамата не се познават,както и А. не е познат като футболен хулиган. Съдът кредитира показанията на свидетелите като конкретни, последователни и взаимно допълващи се.

По искане на пълномощника на жалбоподателя , а именно адв .Н. са разпитани като свидетели В. и В. ,като и двамата са присъствали на въпросния футболен мач и не са възприели действия по предизвикване на сбиване от А. в агитката а ФК“Ботев“ .И двамата твърдят,че сбиването вече е било започнало и А. е направил опит да ги разтърве и да спре и сбиването.Показанията на тези свидетели също се възприемат в цялост от съда,не са избирателни или предубедени , а и съвпадат с възпроизведеното съдържание на видеозаписа възпроизведен в съдебно заседание.От последния ,действително е видно започващо напрежение в агитката на ФК“Ботев“ и започнало спречкване ,като от горните места на стадиона се включва и А. ,посочен от полицейските служители,но в никакъв случай,не се възприемат действия от негова страна като предизвикване на сбиване ,конкретно описано посредством действиятаблъскане с ръце и ритане с крака на фенове на ФК“Ботев“Пд.

2

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.

Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав разпоредби и е съобразено с целта на закона.Това ,което прави впечатление , обаче е ,че АУАН и НП са съставени на една и съща дата , а именно-31.07.2024г.В този смисъл видно от съдържанието на АУАН ,нарушителят А. не е запознат с възможността да направи писмени възражения в 7 дневен срок от запознаване с АУАН .Като в този смисъл е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН,която гласи:

„Освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.“Издаването на НП в един и същ ден с АУАН е възпрепятствало именно спазването на тази разпоредба и процедура и по този начин съществено нарушава правата на жалбоподателя ,като го лишава от възможността да брани своите права и законни интереси.

3

Изводът ,който се налага е ,че атакуваното НП е издадено в срок ,но същото следва да бъде отменено поради следното:

На основание приетите по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че не са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от жалбоподателя нарушения на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП.

В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗООРПСМ :" Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: " и надлежно посочени действия в 15 точки, чието извършване представляват спортно хулиганство. Съгласно т. 10 от посочената разпоредба на чл. 21 от ЗООРПСМ спортно хулиганство представлява предизвикването или участието в сбиване.

Във връзка с изложеното и на основание приетите по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай не се доказва предизвикването на сбиване от А. ,което е станало на 28.07.2024г. чрез блъскане с ръце и ритане с крака фенове на ФК“Ботев“ ПД в спортен обект Стадион „Христо Ботев ".

Доказва се ,че А. е бил на мястото на самия футболен мач, както и че след като е започнало сбиването се е насочил към агитката на ФК“Ботев“,но по никакъв начин не е предизвикал той сбиването ,тъй като същото вече е било започнало.Поради,което и не е доказано описаното в АУАН и НП.Актосъставителят не е възприел непосредствено твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение. Полицейските служители- С. и А. са били на Стадион „Христо Ботев“ по време на мача като не са възприели сбиването , а по-късно им е разпоредено да разпознаят участниците в същото посредством снимки и видеозапис.При това положение и при изложеното по –горе , подходът жалбоподателят да бъде посочен като автор на нарушението а именно ,че е предизвикал сбиване чрез блъскане с ръце и ритане с крака фенове на ФК “Ботев“ ПД в спортен обект Стадион „Христо Ботев“,е необоснован. Авторството на нарушението не може да се предполага, а следва да се докаже по безспорен и несъмнен начин с убедителни доказателства. В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. Едва след като събере категорични данни, актосъставителят може обосновано да прецени срещу кого следва да проведе административно наказателното преследване за установеното нарушение. Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил обективните 4 и субективните признаци на административните нарушения по смисъла на чл.

6 от ЗАНН, за които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е било санкциониран. Отделно от това и допуснатото процесуално нарушение, а именно съставянето на АУАН и НП в един и същи ден,без да са даде възможност на жалбоподателя да направи писмени възражения в 7 дневен срок съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН лишава същия от защита на правата и законните му интереси в съществена степен и води самостоятелно до отмяна на НП.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл.

144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК , в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.Искане за присъждане на разноските в настоящото производство е своевременно и скрепено с документи за тяхното извършване – Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500 лева /лист 33/.

Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.

В случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната - при интерес до 1000 лева, минималното възнаграждение е 400 лева.

Въпреки това следва да се обърне внимание, че в конкретния случай, с обжалваното наказателно постановление,административно наказание – глоба в размер на 1000 лв., съдебното разглеждане на делото е протекло в две съдебни заседания и съответно с разпит на свидетели и възпроизвеждане на записи,поради което и размера на определеното възнаграждение от 500 лева е над минимума от 400 лева, поради което и съдът го намира за справедливо и напълно съответстващо на характера на административното обвинение.