Акт № 181 от 28.10.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Харманли, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА Гражданско дело № 20265630100014 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Образувано е по исковата молба на Сдружение „Българска кудо федерация“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,бул.****,представлявано от П.С.С.,чрез адв.А. Д. от САК против Г. Г. Б.,ЕГН **********,от гр.Харманли,ул.****,представляван от адв.Г.М. от ХАК.

Предявен е установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 334,66 щатски долара, и сумата от 6 059.00 лв.-3097,92 евро, представляващи според твърденията на ищеца невъзстановена касова наличност на Сдружението към 24.01.2024 г. и е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 217,05 лв.-110,98 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2025 г. до 17.11.2025 г. – с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За претендираните суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №913/19.11.2025г. по ЧГД 1221/2025 по описа на РС Своге,срещу която ответника е подал възражение.

Ищецът твърди, че ответникът до януари 2024 г. е бил председател на управителния съвет и представляващ сдружението. В това си качество през периода 2012–2014 г. той изтеглил от банковата сметка на сдружението общо 2 334,66 щатски долара и 6 059.00 лв.- 3097,92 евро. Според ищеца изтеглените средства следвало да бъдат заведени като касова наличност на сдружението, но не били отчетени като изразходвани и не били предадени на новото ръководство след прекратяване на представителната власт на ответника.

Ищецът поддържа, че с отпадането на качеството на ответника като председател и представляващ е отпаднало и основанието той да държи касовата наличност, поради което възникнало задължение за връщането . Сочи, че ответникът е бил поканен да предаде паричните средства, но не го е направил.

Моли исковете да бъдат уважени и претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника.Оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че изтеглените средства са използвани за дейността на федерацията, включително за провеждане на спортни състезания, тренировъчни лагери и други мероприятия. Сочи, че финансовите отчети за съответните години са били изготвяни и приемани от органите на сдружението, а първичните счетоводни документи са били унищожени на 18.01.2024 г. след изтичане на срока за съхранението им.

Ответникът оспорва доказателственото значение на твърденията на ищеца за наличието на непредадена касова наличност и прави възражение за прихващане с твърдения за лични средства, предоставени за дейността на сдружението. Претендира разноски-адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съда след като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните намира за установена следната фактическа обстановка:

От представените по делото банкови извлечения се установява, че през периода 2012– 2014 г. от банкови сметки на Сдружение „Българска кудо федерация“ са извършени тегления в брой, които ищецът свързва с ответника, в общ размер на 2 334,66 щатски долара и 6 059.00 лв.-3097,92 евро.

Също така се установява, че ответникът е заемал длъжността председател на управителния съвет и е представлявал сдружението до януари 2024 г., когато е освободен от тази длъжност и е заличен като представляващ.Това решение е обжалвано от ответника пред ОС Хасково.С Определение № 148/31.05.2024г.,постановено по ТД № 9/2024 по описа на ОС Хасково е прекратено производството поради недопустимост на иска.Акта е потвърден с Определение № 334/02.10.2024г.,постановено по ВЧТД № 412/2024 по описа на АС Пловдив.

Представена е покана от ищеца, връчена на ответника на 05.09.2025 г., с която той е приканен да предаде на сдружението касовата наличност към 24.01.2024 г. и счетоводните документи. По делото няма представен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на претендираните парични средства.

Ищецът е представил счетоводни баланси към 31.12.2014 г. и 31.12.2023 г., в които е отразена касова наличност в размер на 4 000.00 лв.В баланса към 31.12.2014 г. е изписано името на ответника,като ръководител, но документът не носи негов подпис. Балансът към 31.12.2023 г. подписан от новия председател на сдружението-П.С..

В проведените съдебни заседания са разпитани свидетелите К.К.С. и К.Й.П.. От показанията им се установява, че през януари 2024 г. са участвали в унищожаване на архивни документи на сдружението, включително документи от периода 2011–2015 г., като част от тях са били свързани със счетоводството, спортни мероприятия и дейността на клубовете. Свидетелите не установяват лично, че към 24.01.2024 г. ответникът е държал у себе си конкретно претендираните суми, нито установяват чрез непосредствени възприятия размера на действително наличните парични средства към тази дата.

От показанията на свидетеля К.Й.П. се установява, че той е участвал в дейности, свързани с членски внос и документи на клубовете, но не е водил разходната отчетност и не може да даде конкретни сведения за разходването на процесните суми.

По делото са приети и документи относно унищожаването на архивните документи, както и документи, свързани със свикване на заседание на управителния съвет през януари 2024 г. Тези доказателства са относими към обстоятелствата около съхранението на архива и управлението на сдружението, но сами по себе си не установяват фактическото наличие на процесната касова наличност към датата на прекратяване на представителната власт на ответника.

От страна на ответника са представени и писмени доказателства: анализ на дейността на „БЪЛГАРСКА КУДО ФЕДЕРАЦИЯ“ и финансиране в периода 2012-2014 г. от Г. Б.;

Официално потвърждение с правно значение от К.Й.П. – в качеството на вицепредседател на 2

БКФ към процесния период от дата 09.02.2026 г.; Удостоверителна декларация/Официално потвърждение на факти и обстоятелства/ от П. Г.ев – секретар на сдружение БКФ през процесния период от дата 09.02.2026 г.; Официално потвърждение с правна сила от KIF/Организация с нестопанска цел международна федерация по кудо от 12.02.2026 г.;

При така установената фактическа обстановка,съда достигна до следните правни изводи.Предявените искове са процесуално допустими.По издадена Заповед за незабавно изпълнение №913/19.11.2025г. по ЧГД 1221/2025 по описа на РС Своге,срещу която ответника е подал възражение е подадена исковата претенция в срок.Разгледани по същество предявения иск е неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже фактическите предпоставки на претендираното вземане, включително че процесните парични средства са били получени или държани от ответника и че след отпадане на основанието за държането им той не ги е върнал на сдружението.По иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД следва, да се установи, че имуществената престация е била получена на съществувало основание, което впоследствие е отпаднало, както и че е налице подлежащо на връщане имуществено разместване. Самото отпадане на качеството на ответника като председател и представляващ сдружението не е достатъчно, за да се приеме, че към тази дата у него действително се е намирала цялата сума, изтеглена от банковите сметки десет години по-рано.Ищецът не представи доказателства,че тези суми са формирали реална касова наличност на сдружението и същата е останала в държане на ответника към 24.01.2024 г. и след отпадане на представителната му власт основанието за държането е отпаднало,както и че ответникът не е върнал сумите.

В случая банковите извлечения установяват извършените тегления, но не доказват сами по себе си, че всички изтеглени средства са останали в държане на ответника до 24.01.2024 г. Тегленето на пари в брой от банковата сметка на юридическото лице не е равнозначно на доказване, че сумите са запазени като налични парични средства у физическото лице към по-късен момент. За такъв извод са необходими доказателства, позволяващи да се проследи движението на средствата и да се установи действителната им наличност към релевантната дата.

Съществено значение за спора имат и представените счетоводни баланси. Съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда с оглед на тяхната редовност и в съвкупност с всички останали обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са ги водили, но нямат предварително установена обвързваща материална доказателствена сила относно истинността на всички отразени факти.В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана,в Решение № 2 от 20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г., III г. о. на ВКС,в което се приема, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи. Формалната им доказателствена сила се отнася до факта на изявлението и неговото авторство, но не обхваща автоматично истинността на всички данни, отразени в тях и съдът преценява съдържанието им с оглед на всички обстоятелства по делото. Също така в Решение № 218 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г., III г. о. на ВКС се приема,че счетоводните книги нямат доказателствена сила, равнозначна на тази на официалните свидетелстващи документи; данните в тях подлежат на съдебна преценка.В Решение № 57 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о. на ВКС приема,че вписванията в счетоводните книги следва да се ценят съобразно чл. 182 ГПК и всички доказателства по делото, включително първичните счетоводни документи и заключенията на икономически експертизи, когато са събрани.С Решение № 125 от 15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г., II т. о. на ВКС се приема, че счетоводните книги не се ползват със задължителна доказателствена сила. Редовността на воденето им не се предполага автоматично, а при оспорване следва да се установи;

3 счетоводните записи са производни, тъй като се съставят въз основа на първични счетоводни документи. В тези актове се приема, че счетоводните записвания следва да бъдат оценявани съобразно чл. 182 ГПК и във връзка с останалите доказателства, включително първичните счетоводни документи, когато такива са налични.С оглед на изложеното,съда намира,че в балансът към 31.12.2014 г. е отразена касова наличност от 4 000 лв. Съда посочи по-горе ,че имената на ответника са изписани като ръководител ,но срещу тях липсва негов подпис.Това не позволява да се приеме, че той лично е потвърдил съдържанието му. Самото изписване на името му в документа не установява нито авторството на отразеното изявление, нито действителното наличие на посочената сума.Балансът към 31.12.2023 г. също отразява касова наличност от 4 000 лв. и е подписан от новия председател на сдружението-П.С.. Този документ установява, че в съответния счетоводен отчет е вписано такова салдо, но не доказва самостоятелно, че паричните средства действително са били налични в касата, че са били преброени физически или че са се намирали у ответника.

Обстоятелството, че в двата баланса е отразена еднаква сума, е относимо към счетоводното отчитане на сдружението, но не е достатъчно да установи непрекъснато физическо наличие на паричните средства през целия период, нито факта, че ответникът ги е държал и не ги е предал след прекратяване на представителната му власт.

Наред с това отразената в двата баланса касова наличност от 4 000 лв. не съответства на пълния размер на претендираните суми – 6 059 лв. и 2 334,66 щатски долара.

По делото не са представени достатъчно доказателства, които да обясняват разликата и да установяват, че именно тези две суми са формирали наличността към 24.01.2024 г.

Настоящият състав съобразява и практиката, че когато се твърди непредаване на парични средства след отпадане на качеството на управител или представляващ, следва да са установени конкретни факти на неправомерно задържане или присвояване, а не само предположения, извлечени от липса на документи – Определение № 1866/03.07.2024г. на ВКС по ТД № 536/2024 1ТО.В случая такива преки и категорични доказателства не са ангажирани.