Решение № 16 от 08.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Перник, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600012 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 45 от 31.10.2023 г., постановена по НОХД № 735/2023 г., Районен съд Перник е признал за виновен подсъдимия И. П., роден на ********** г., ***, *** гражданин, неосъждан, за това, че на *** около 12.00 ч. в ***, общ. ***, обл. ***, на път II-63, км.

63+700 с посока на движение от гр. ***към ГКПП ***, след разклона за ***, докато управлявал МПС – товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ***, с прикачено ремарке „Шмиц SGF S3“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно – не се съобразил при избиране на скоростта на движение с характера и интензивността на движението – неинтензивен трафик в района на населено място и възможност от различни посоки за подстъпи във всеки един момент на движещи се ППС към основния път *** – ГКПП ***, с конкретните условия на видимост /летен период и налична растителност около пътното платно/ и при възникнала опасност /велосипедист на пътното платно пред него/, и не спрял – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на велосипедиста – М.Б.Й., ***-годишна, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, което причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

1

Със същата присъда подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.

78а, ал. 1 НК за това престъпление, наложена му е глоба в размер на 1200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца.

На осн. чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан относно факти и обстоятелства, касаещи нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото, както следва – сумата от 1366,55 лв. на ОДМВР Перник, сумата от 230 лв. по сметка на Районен съд Трън и сумата от 100 лв. по сметка на Районен съд Перник.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба чрез защитника на подсъдимия, с която се иска отмяната в осъдителната част. Навеждат се доводи, че с обвинителния акт не са конкретизирани в достатъчна степен правнозначимите факти, очертаващи предмета на обвинението. По делото още от досъдебното производство липсвали данни за скоростта на движение на велосипедиста. Не бил извършен качествен оглед на местопроизшествието.

Сочат се противоречия и недостатъци в заключението на съдебноавтотехническата експертиза по отношение на механизма на ПТП, траекторията на движение на велосипедиста, опасната зона за спиране. В обвинителния акт съществувало непреодолимо логическо противоречие относно квалификацията на инкриминираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Не можело да се претендира едновременно нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Поддържа се, че е налице случайно деяние. В противоречие с чл. 378, ал. 3 НПК пред първия съд били установени нови фактически положения. Алтернативно – били налице данни за приложение на привилегирования състав по чл. 343а НК поради оказана от подсъдимия на пострадалата медицинска помощ. При тези доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и оправдаване на подсъдимия поради наличие на случайно деяние. Евентуално се иска да се отмени наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца.

Окръжна прокуратура Перник пледира за потвърждаване на присъдата.

Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата в обжалваната част съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. П. е роден на ********** г. във ***, ***, ***, *** гражданин, с адрес ***, ***, неосъждан, работи като ***.

Подсъдимият бил правоспособен водач за управление на състав от пътни превозни средства с теглещ товарен автомобил и ремарке. На *** се движил по път II-63 (съгласно номенклатурата на републиканската пътна мрежа в Република България) с посока от *** към ГКПП ***, управлявайки товарен автомобил (влекач) „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** с прикачено към него празно триосно полуремарке, тип „гондола“ „Шмиц SGF S3“ с рег. № ***. След навлизане в *** при скорост от 68 км/ч водачът предприел действия за плавно намаляване, достигайки скорост от около 49 км/ч за време от 4 секунди. При движение с тази равномерна скорост подсъдимият се доближил до кръстовище, на което от лявата страна бил пътят за ***, общ. ***, а от дясната страна излизал път за самото ***. В този момент той насочил вниманието си към лек автомобил, който правел маневра десен завой от пътя за *** за включване в път II-63 в посока към ***. По този начин той отклонил вниманието си от своето пътно платно, не забелязал движещата се пред него в дясната част на платното за движение ***-годишна велосипедистка М.Б.Й., поради което непосредствено след излизане от кръстовището задната част на велосипеда била застигната и ударена от дясната част на товарния автомобил при скорост на последния от 47,83 км/ч. В резултат на настъпилия удар 2 велосипедът заедно с неговия водач били отхвърлени в посоката на движение на товарния състав предимно напред и по-малко вдясно към затревения пътен банкет. П. усетил удара, погледнал в дясното си огледало, разбрал какво се е случило и веднага установил композицията в лявата насрещна за движението част от пътното платно.

Произшествието настъпило около 11.45 ч., в светлата част от денонощието, в ***, на км. 63+700 от път II-63. Напречно на пътя произшествието настъпило на около метър вляво от дясната граница на платното за движение. Районът на произшествието представлявал прав участък, в добро общо състояние, а пътната настилка била изградена от гладък асфалт, без големи неравности и напуквания, който към момента на огледа бил сух. Платното за движение на път II-63 било изградено от две пътни ленти, по една за всяка посока. Лявата пътна лента била с ширина 3,25 м, а дясната – 3,95 м. От двете страни на платното за движение били разположени пътни банкети, затревени с висока и буйна към този момент растителност. Непосредствено преди пресичането на път II-63 с пътя за ***, а също и конкретно с изходящата пътна лента на пътя от *** в посока към път II-63, от дясната страна на път II-63, така както е имал възможност да го възприеме и подсъдимият (посока *** – ГКПП ***), тревната растителност също била висока и буйна, а видимостта била намалена и от гъсто покритите с листа корони на намиращите се там дървета.

Въпреки това е установено по делото посредством заключението на вещото лице и прецизните му коментари при изслушването му пред първия съд, че при всички случаи подсъдимият е имал възможност да възприеме движещата се пред него пострадала велосипедистка преди навлизането в опасната зона за движение (не по-малко от 43,21 м).

Към момента на навлизане в опасната зона за движение М.Й. се е намирала на път II-63 и е била видима за подсъдимия водач на товарната композиция. За да направи тези изводи вещото лице е взел предвид механизма на удара – товарният автомобил е ударил с предна дясна част задната част на движещия се в права линия (траектория) велосипед. Предвид това, без значение се явява отговорът на повдигания от защитата въпрос за това дали пострадалата е навлязла на път II-63 от пътя за ***.

В резултат на произшествието велосипедистката Й. претърпяла следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота; мозъчно сътресение без загуба на съзнание – временно разстройство на здравето, неопасно за живота; кръвонасядане по дясната тъпанчева мембрана, охлузни наранявания по дланите на двете ръце и в лицевата област на главата – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По доказателствените източници:

Механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие и съпътстващите го меродавни обстоятелства са изяснени по категоричен начин въз основа на протокола за оглед на местопроизшествие, на обективно и компетентно изготвеното заключение по назначената в досъдебното производство съдебноавтотехническа експертиза, както и чрез данните от изслушването пред първия съд на вещото лице по тази експертиза. Установеното чрез тези доказателствени източници единствено се затвърждават от свидетелските показания на посетилите местопроизшествието служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник К.Г.М. и И.Б.С., които пресъздават безпристрастно и добросъвестно споделеното им от подсъдимия, че не е видял велосипедистката, защото е отклонил вниманието от своето пътно платно. Обстоятелството, че подсъдимият не е видял пострадалата, се потвърждава и от неговите обяснения, дадени пред първия съд.

За настъпилите при пострадалата травматични увреждания е изслушано обективно и компетентно изготвено заключение на съдебномедицинска експертиза. Обстоятелството, че 3 подсъдимият не е осъждан, се установява от приобщена по делото справка за съдимост на подсъдимия.

Всички тези доказателствени източници се допълват по непротиворечив начин от останалия доказателствен материал по делото – показанията на родителите на пострадалата Б.М.Й. и П.И. Й., а също и на чичо

– Н. М.Й.; показанията на служителите на

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Т.Г.Б. и Г.Н.А.; показанията на поемните лица при огледа – Д.Т.Ц. и М.А.З.; заключението на токсикохимичната експертиза за липса на алкохол, наркотични и упойващи вещества в кръвта на подсъдимия.

Приобщените показания на пострадалата не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като същата заявява, че не помни нищо от инцидента.

От правна страна:

При така приетата фактическа обстановка с поведението си подсъдимият е реализирал от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. Нормата на чл. 343 от НК е препращаща към тази на чл. 342 от НК, която от своя страна е бланкетна. След запълването със съответно съдържание, се създава забрана за управление на транспортни средства в нарушение на правилата за движение.

Тоест реализирането на престъпление с правна квалификация чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК изисква нарушение на конкретна разпоредба от ЗДвП.

Подсъдимият е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, съгласно което водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Същият не е намалил скоростта и не е спрял управлявания от него товарен автомобил с прикачено полуремарке, след като извън опасната зона за движение е имал обективна възможност да възприеме като възникнала опасност движещата се попътно пред него, в дясната част на неговата пътна лента, велосипедистка.

Вследствие на това той е ударил с автомобила си велосипеда на пострадалата и на последната е причинена средна телесна повреда с оглед на най-тежкия получен резултат – закрита черепно-мозъчна травма, представляваща временно разстройство за здравето, опасно за живота (чл. 129, ал. 2 НК).

От субективна страна деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост – небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал, че като отклони вниманието си от пътното платно, ще причини средна телесна повреда на пострадалата, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.

С оглед на тези правни изводи присъдата се явява правилна с изключение на приетото, че подсъдимият е нарушил и двете правила на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същите поначало взаимно се изключват по логика, която е подробно изяснена в трайна, последователна и изобилна практика на върховната инстанция. Така например в Р. 90 от 27.03.2017 г. по н.д. № 168/2017 г. на ВКС, I I НО е синтезирано, че най-напред при обвинение за режима на скоростта се изследва възможността за приложение на специално правило за поведение на пътя (сред които 119, 117, 21 ЗДвП и др.); ако то не е налице, се изследва възможността за прилагане на нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, утвърждаваща задължение за съобразяване на поведението на водачите с нормативно признати и очаквани пътни опасности; и ако и това нарушение не е налице, се изследва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП - внезапната пътна опасност. Ако се констатира, че деецът не е осъществил никое от тези нарушения, наказателната му отговорност следва да се решава на плоскостта на института на случайното деяние. В настоящия случай няма данни подсъдимият да не се е съобразил с пътните условия по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП. За сметка на това той не е реагирал адекватно на внезапно възникнала опасност по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП поради 4 обстоятелства, в които сам се е поставил, като е отклонил вниманието си от своето пътно платно. По тези съображения присъдата следва да бъде изменена, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение деянието да е в резултат на нарушение на чл. 20, ал.