Разпореждане № 5704 от 07.09.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Частно гражданско дело 2442/2026
- Вид
- Разпореждане № 5704
- Подписан
- 07.09.2026
- Състав
- Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2, т.5 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.5 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5704 гр. Благоевград, 07.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102442 по описа за 2026 година
ГПК.
Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр.С***, срещу длъжника Л.
Г. Г. с ЕГН: ********** от гр. С***, за следните суми: 511.29 евро - главница;
121.03 евро - възнаградителна лихва за периода от 25.11.2021г. до 24.11.2022г.;
244.84 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.11.2022г. до 26.08.2026г., по Договор за потребителски кредит от 24.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.09.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса /14,91 евро/ и адв. възнаграждение /240 евро/.
Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно по следните съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави 1 или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Видно от приложения договор, на 24.11.2021г. между „София Комерс Кредит Груп“ АД като заемодател и Л. Г. Г. като заемател е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, при следните параметри на отпуснатия заем: размер на отпуснатия заем – 1 000 лв.; размер на погасителна вноска – 12 равни месечни вноски всяка в размер на 103,06 лв.; вид на вноската - месечна; ГПР - 49.89 %; брой вноски – 12; фиксиран годишен лихвен процент – 41.16 %; обща сума за плащане – 1236.72 лв. Съгласно пар.6 от Договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен в тридневен срок от сключването му с поръчител/и или банкова гаранция. Съгласно пар.7 от договора в случай, че кредитополучателят не представи договореното обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 700.56 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49.89 %, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора.
При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством 2 онлайн калкулатор надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Предвид установената недействителност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 1 000 лв., но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Съдът съобрази, че по договора няма извършени плащания от длъжника, поради което претенцията за главница в размер на 511,29 евро /1000 лв./ е основателна и за тази сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане (правоувеличаваща законова последица от предявяване на искането), следва да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Разноски се присъждат по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 8,69 евро - държавна такса и 139,89 евро - адвокатско възнаграждение. За останалите суми за договорна лихва и мораторна лихва, както и за разноските над уважения до пълния претендиран размер заявлението подлежи на отхвърляне.
За пълнота, следва да се отбележи, че клаузата, предвиждаща задължение за заемателя за плати неустойка за непредставяне на предвиденото в договора обезпечение, е нищожна по следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в 3
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. Наред с това уговорката води до значително оскъпяване на кредита, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в значителен размер, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг. Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика.
Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора.
Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр.С***, срещу длъжника Л. Г. Г. с ЕГН: ********** от гр. С***, за следните суми:
- 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и 29 евроцента/ - главница по Договор за потребителски кредит от 24.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 01.09.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по съразмерност за платена държавна такса в размер на 8,69 евро /осем евро и 69 евроцента/ и за адвокатско възнаграждение в размер на 139,89 евро /сто тридесет и девет евро и 89 евроцента/.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:
- 121,03 евро - възнаградителна лихва за периода от 25.11.2021г. до 24.11.2022г.;
- 244,84 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.11.2022г. до 26.08.2026г.;
4
- разноските над уважения размер от 8,69 евро - ДТ и 139,89 евро - адв. възнаграждение до претендирания размер от 14,91 евро - ДТ и 240 евро - адв. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.