Присъда № 10 от 17.06.2021, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 153/2021
- Вид
- Присъда № 10
- Подписан
- 17.06.2021
- В сила
- 15.03.2022
- Състав
- ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.206 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ ПО ВЪЗЗИВНО НАКАЗАТЕЛНО ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
ДЕЛО № 153/2021 г.:
С присъда № 260007/ 09.02.21 год., постановена по НОХД № 181/ 20 год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимият Е. Д. Й., със снета самоличност и ЕГН, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата, от неустановен месец, през 2015 г. в ***, противозаконно е присвоил чужди движими вещи- пари- 15 137 лева (петнадесет хиляди сто тридесет и седем лева), собственост на търговско дружество „Рент Трейд“ ЕООДгр.Кюстендил и пари- 7991.08 лева (седем хиляди деветстотин деветдесет и един лева и осем стотинки), собственост на търговско дружество „Еко Био Пелет“- гр.Кюстендил, всичко на обща стойност 23 128.08 лева, които е владеел- поради което на основание чл.206 ал.1 пр.І-во вр. чл.54 от НК, съдът го ОСЪДИЛ на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпил протест от РП Кюстендил. В протеста се сочи, че определеното от съда наказание се явява несправедливо, поради което се иска неговото увеличение.
Против постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от подсъдимия. В последната, на първо място, се твърди, че присъдата е постановена при неправилна интерпретация на доказателствения материал, тъй като незаконосъобразно районния съд е приел съдебно почеркова експертиза и основал част от доводите си със заключението на назначеното по нея вещо лице В. Б. Според жалбоподателя същия е некомпетентен.
Неправилно районния съд бил приел, че свидетеля Ч. е „формален“ собственик на дружествата „Транскомерс Т“ и „Рент Трейд“ и като такъв предприемал действия от тяхно име. Неправилно районния съд е ценил като писмени доказателства договор за правна защита и съдействие Серия Б № *** за сумата от 850 лв. и договор за правна защита и съдействие Серия Б № *** за сумата от 650 лв., вместо оригиналните екземпляри на тези договори със същата дата, серия и номер, но за сумите от 15000 лв. и 6000 лв. В тази връзка неверни са, според Й., изводите на съда относно получените от него кочани и възможността за тяхната манипулация. На следващо място, незаконосъобразно и необосновано районния съд бил приел, че инкриминираното деяние е осъществено през 2015 г. в каквато насока няма събрани никакви доказателства. Неопровергани били неговите твърдения, че отношенията му със свидетеля Ч. се влошили едва през 2017 г., като това е видно и от представените от него нотариални покани от 2019 г. за процесните суми. Неправилно и незаконосъобразно ПРС е кредитирал изцяло показанията на свидетелите И.Ч., В.Ч. и Т.В., без да отчете тяхната очевидна пристрастност. И на последно място, първия съд не бил придал никакво правно значение на представените от жалбоподателя писмени доказателства от които е видно, че отношенията между него и свидетеля Ч. са се влошили следствие на сигнала на Й. против последния, подаден до ОП Кюстендил и отказа му до оттегли този сигнал.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа протеста и предлага същият да се уважи, като се завиши наложеното наказание.
Подсъдимия моли присъдата на районен съд Перник да бъде отменена изцяло и 1 вместо нея да се постанови оправдателна такава по съображения изложени подробно в жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
Свидетеля И.М. Ч., към инкриминирания период, а и преди това, се занимавал с различни видове бизнес. Негова съпруга е свидетелката В.Ч., която му помагала в тази дейност. Дългогодишен счетоводител на фирмите на Ч. е свидетелката Т.В..
Търговско дружество „Транскомерс-Т" ЕООД гр.Кюстендил било създадено на името на свидетелката Т.В., която била собственик на капитала и управител. На 07.08.2013 г. последната прехвърлила собствеността на това дружество на И.Ч., а самото дружество било преименувано на „ЕКО БИО ПЕЛЕТ“.
До 02.02.2018 г. търговско дружество „РЕНТ ТРЕЙД" ЕООД гр.Кюстендил е със собственик на капитала и управител-свидетелката В.Ч..
Макар тези две дружества да били формално собственост на В. и Ч. всички управленски решения в тях се вземали от И.Ч., а първите две само подписвали съответните документи.
Подсъдимия Е.Й. и И.Ч. се познават от 1977 г. от когато са били съвипускници във ***. Във времето поддържали добри, приятелски отношения. През 2011 г. двамата се разбрали Й., който бил вписан като адвокат към Адвокатска колегия ***, да обслужва правно дружествата собственост или контролирани от Ч., както и членове на неговото семейство.
Така, през 2012 г. „Транскомерс-Т“ ЕООД и „Рент Трейд“ ЕООД, водили граждански дела срещу друго дружество- „Арт Фореста“ ЕООД за неизпълнение на договор за наем на недвижим имот /халета и помещения/. Процесуален представител на първите две бил подсъдимия. Делата били спечелени и длъжникът „Арт Фореста" ЕООД бил осъден да заплати на „Транскомерс-Т“ ЕООД, сумата от 5 612.55 лева и на „Рент Трейд“ ЕООД сумата от 11 193.20 лв. Сумите не били заплатени доброволно и това наложило пристъпване към принудително изпълнение. На 12.02.2013 г. Й. отишъл в офиса на И.Ч. и двамата се разбрали да бъдат образувани изпълнителни дела. Свидетелката Т.В. в качеството си на управител на ТД „Транскомерс-Трейд“ ЕООД, сключила с подсъдимия договор за правна защита и съдействие серия Б № *** г. с уговорен хонорар от 650 лева. Договорът бил с предмет „образуване и движение на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител“ против “Арт Фореста“ ЕООД. Подписали го, като „Клиент“- В. и за „Адвокат“ подсъдимия.
В пълномощното към договора имало изрично отбелязване получените суми от длъжника да бъдат преведени по сметка на Й..
През същия ден, на същото място, свидетелката Ч., в качеството си на управител на „РЕНТ ТРЕЙД“ ЕООД сключила с подсъдимия Й. договор за правна защита и съдействие серия Б № ***. Договорът бил с предмет „образуване и движение на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител“ против „Арт Фореста“ ЕООД. Договорено било възнаграждение в размер на 850 лв. В пълномощното към договора било отбелязано получените суми да бъдат преведени по сметка на подсъдимия.
Въз основа на тези пълномощни и представени от подсъдимия изпълнителни листа, издадени от PC-Кюстендил, свидетелят Н. С.- частен съдебен изпълнител, образувал изпълнително дело № 20137450400095/13 г. с взискател „Транскомерс-Т“ ЕООД и длъжник 2
“Арт Фореста“ ЕООД и изпълнително дело № 20137450400096/13 г. с взискател „РЕНТ ТРЕЙД" ЕООД и длъжник “Арт Фореста“ ЕООД.
Подсъдимия и свидетеля Ч. редовно правели справки заедно в деловодството на съдебния изпълнител по движението на тези дела. При едно от посещенията Ч. споделил пред свидетеля С., който познавал и двамата, че той няма големи очаквания за събиране на сумите, тъй като длъжника е италиански гражданин, но ако парите все пак се съберат то, те ще останат по сметка на Й., като хонорар.
През 2014 г. всички дължими суми по двете изпълнителни дела били събрани по сметка на ЧСИ. Подсъдимият уведомил И.Ч. за това.
Въз основа на вписаното в пълномощните по изпълнителните дела, че събраните суми следва да се преведат по сметка на Е.Й. и след като получил изрично потвърждение по телефона от Ч. за това, свидетеля С. превел на подсъдимия следните суми: по изп. дело № 95/2013 г. на 11.03.2014 г.- 5 080.98 лв.; на 14.04.2014 г.- 1 600.32 лв. и на 30.04.2014 г.- 1 309.78 лв. или общо 7 991.08 лв. По изп. дело № 96/2013 г. на 11.03.2014 г.- 10 139.23 лв.; на 14.04.2014 г.- 2 897.28 лв. и на 30.04.2014 г.- 2 100.49 лв. или общо 15 137 лв.
Според подсъдимия, така получените от него суми са му предоставени от Ч. като хонорар за бъдещи правни услуги. Според последния, към този момент, Й. имал нужда от парични средства и го помолил „временно да ползва парите“, поради което той счита, че му ги е дал на заем.
През 2017 г. отношенията между Й. и Ч. се влошили. Първият подал сигнал в ОП Кюстендил срещу изградения от втория цех за производство на пелети стопанисван чрез „Еко био пелет“ ЕООД. Това довело до извършване на проверка завършила с констатация, че цеха е пуснат незаконно в експлоатация. Тогава, свидетеля Ч. поискал подсъдимия да му върне парите получени по посочените по- горе изпълнителни дела от длъжника „Арт Фореста“ ЕООД. Й. му заявил, че счита същите за свои. Поради това в началото на 2018 г. Ч. сигнализирал районна прокуратура Кюстендил, по повод на което е образувано и досъдебното производство. В хода на същото, на 30.03.2018 г., подсъдимия представил пред разследващия орган два броя договори за правна защита и съдействие със същите серии и серийни номера, както тези, които били представени по изп. дело № 95/2013 г. и изп. дело № 96/2013 г., съставени на една и съща дата, но различаващи се по съдържание, а именно:
Договор за правна защита и съдействие № 22330/12.02.2013 г., едностранно попълнен, без типово пълномощно от втората страна и без печат на дружеството клиент „Транскомерс-Т“ ЕООД с предмет „текущо правно обслужване за цялата 2013 г.“ с договорно възнаграждение 6 000 лева „чрез прихващане на вземане от „Арт Фореста" ЕООД по изпълнително дело“ и Договор за правна защита и съдействие № *** едностранно попълнен, без типово пълномощно от втората страна и без печат на дружеството клиент „Рент Трейд“ ЕООД, с предмет „текущо правно обслужване за цялата 2013 г.“ с договорно възнаграждение 15 000 лева „чрез прихващане на вземане от „Арт Фореста“ ЕООД по изпълнително дело“.
По делото е изготвена съдебно почеркова експертиза инкорпорирана в протокол № 18/ДОК-269/13.ХІ.2018 г. Със заключението по същата се установява категорично, че подписът в графа “Клиент“ в гореописания договор за правна защита и съдействие № *** „не е положен от управителката на дружеството В.Ч.“, както и, че подписът в графа “Клиент“ в гореописания договор за правна защита и съдействие № *** не е положен от свидетелката Т.В..
С постановление на Районна прокуратура-гр.Кюстендил от 04.12.2018 г. материалите касаещи, извършено деяние по чл.316 от НК са отделени в отделно производство /ДП № 998/2018 г. на районна прокуратура гр.Кюстендил.
3
На 27.02.2019 г. подсъдимият получил два броя нотариални покани от „Рент Трейд“ ЕООД и „Еко Био Пелет“ ЕООД, чрез техните управители, за връщане на процесните суми.
След като Й. продължил да настоява, че счита сумите за свои Ч. подал иск пред районен съд Дупница по който на 28.6.2019 г. било образувано гражданско дело 1393 от 2019 г.
Така установената фактическа обстановка съдът възприе след собствен анализ и преценка на събраните по делото доказателства. При това кредитира изцяло събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, заключенията по почерковите експертизи на в.л. А. и Б., заключенията по счетоводните експертизи на в.л. Й. и Г., показанията на свидетелите С., Д. С. и В. Й.. Настоящият състав, след като съобрази, че вещото лице Б. е щатен служител към ЦЕКИ на НИК МВР и е специалист в областта на криминалистическото изследване на документи, назначен е за възложеното му изследване по надлежния ред, намери, че същият е компетентен. Изготвената от него експертиза е ясна и пълна, отговорено е подробно и обосновано на всички поставени въпроси, поради което заключението е годно доказателствено средство. Неоснователни са доводите на подсъдимия в обратната насока.
Фактическите си изводи съдът основа отчасти и на показанията на свидетелите И.Ч., В.Ч., Т.В. и отчасти на обясненията на подсъдимия.
Въззивния съд не кредитира показанията на свидетелите И.Ч., В.Ч. и Т.В. в частта им по отношение на твърденията за това на какво основание процесните суми, събрани от ЧСИ С., са били преведени по сметка на подсъдимия, както и показанията на първия в частта им с която твърди, че още през 2015 г. е поискал от Й. да му върне парите. Районния съд, на първо място, не е оценил очевидната заинтересуваност на тези свидетели от изхода на делото и поради това е придал на показанията им доказателствена тежест която те нямат.