Решение № 1308 от 28.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100501559 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 1575/08.05.2024 год., постановено по гр.д. № 6080/2023 год., ВРС – 51 състав е отхвърлил предявените от Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ****** срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6 иск с правно основание по чл.439, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******, не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6, сумите по Изпълнителен лист от 24.06.2008г., издаден по ч.гр.д. № 3596/2008 по описа на Районен съд Варна, а именно: сумата от 2 516,03 лева - главница; сумата от 3 956,63 лева - законна лихва за периода от 18.06.2008г. до 15.05.2023г.; сумата от 215,01 лева - договорна лихва за забава за периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.; сумата от 79,27 лева - такса за закъснение за периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.; сумата от 56,21 лева - държавна такса; сумата от 124,31 лева - юрисконсултско възнаграждение като погасени по давност, както и съединените иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъдено „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6, да заплати на Р. И. Г., ЕГН:

**********, с адрес: ******, сума в размер на 879,69 лева получена от 1 ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД на отпаднало основание в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД 255/2008 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712, район на действие ОС Варна и иск с правно основание по чл. 59 ЗЗД, за осъждане на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6, да заплати на Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******, сума в размер на 141,93 лева, представляваща платени от ищеца разноски към съдебния изпълнител по перемирано ИД 255/2008 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712, район на действие ОС Варна, с които ответникът-взискател неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като неоснователни.

Недоволен от горното е останал ответника, който с въззивна жалба вх.

№ 39432/16.05.2024 год. обжалва постановеното решение с оплакванията за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, както и с трайната съдебна практика на ВКС.

Конкретните оплаквания са свързани, на първо място, с извода на съда относно Тълкувателно решение № 2 по тълк. дело № 2/2023 год. на ОСГТК на ВКС, който приема, че така постановеното ТР е неправилно и недопустимо.

На следващо място се твърди, че след изтичането на срока на перемция, изпълнителното дело се прекратява, което означава, че изпълнителният процес не тече, поради което и липсват аргументи да се приеме, че погасителната давност продължава да е спряна след като изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Позовава се на ППВС № 3/1980 год., според което давността се спира само при наличие на висящо изпълнително дело.

Неправилен, се твърди, е и извода на съда, че по изпълнителното дело регулярно е прекъсвана давността, тъй като извършените изпълнителни действия са поискани или предприети при вече перемирано изпълнително дело и като такива са невалидни и незаконосъобразни, респективно не могат да имат за последица прекъсване на давността. В този смисъл се твърди и неправилност на извода на съда относно това, че перемцията е без правно значение за прекъсването на давността, като дали съдебният изпълнител е длъжен да го приложи или не, е ирелевантно за валидността на предприетото при вече перемирано изпълнително действие. Позовава се на съдебна практика, според която при наличието на перемция е налице забрана да се извършват последващи изпълнителни действия и която държи сметка за последиците на перемцията по отношение на изпълнителното дело и валидността на извършваните изпълнителни действия. Сочи, че и липсва молба, съдържаща реквизитите на чл. 129 ГПК, за образуване на ново изпълнително дело, за да се приеме, че е налице валидно образувано такова, като взискателят има задължение да следи законоустановения срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК и, в случай че същият е изтекъл, да иска образуване на ново изпълнително дело, по което да извършва валидни изпълнителни действия.

Настоява за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, насрещната страна „ЕОС Матрикс" ЕООД не 2 депозира писмен отговор.

В о.с.з. въззивникът, с писмена молба по хода на делото, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

Излага становище за началото на нова давност по чл. 117, ал. 3 от ЗЗД на прекратени към 26.06.2015 г. изп. дела - от момента на прекратяването им, с оглед постановеното след подаване на въззивната жалба Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г.

В о.с.з. въззиваемата страна, с писмена молба по хода на делото, изразява становище по същество и моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.

Предмет на предявения пред първоинстанционния съд иск е отричане дължимостта на сумите по изпълнителен лист от 24.06.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 3596/2008 г. по описа на РС-Варна, а именно: главница в размер на 2 516.03 лева, законна лихва за периода от 18.06.2008 г. до 15.05.2023 г. в размер на 3 956.63 лева, договорна лихва за забава за периода от 07.11.2007 г. до 16.06.2008 г. в размер на 215.01 лева, такса за закъснение за периода от 07.11.2007 г. до 16.06.2008 г. в размер на 79.27 лева, държавна такса в размер на 56.21 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 124.31 лева, на основание погасяване на вземането по давност, поради липса на извършвани спрямо ищеца изпълнителни действия в продължение на две години в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При така въведените фактически твърдения, предявеният иск намира правното си основание в чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително 3 дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като по отношение на фактите не е налице спор между страните – правото на взискателя е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг, съгласно издадения по ч. гр. д. № 3596/2008 г. изпълнителен лист от 24.06.2008 г. за дължими солидарно с Марин Добрев Радев суми и въз основа на който по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД е образувано изп. дело № 255/2008 г. на ЧСИ И. С., рег. № 712. Вземането по изпълнителния лист срещу солидарните длъжници е цедирано от „Банка ДСК“ АД на „ЕОС Файнънс“ ООД с договор от 21.12.2009 г. и впоследствие от „ЕОС Файнънс“ ООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016 г. По изп. дело № 255/2008 г. на 13.11.2008 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и след това на 22.01.2018 г. е наложен запор по сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД. С оглед на това, по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изп. дело № 255/2008 г. е било прекратено на 13.11.2010 г. – след изтичане на две години от извършване на последното валидно изпълнително действие въз основа на наложения запор.

Оплакванията на въззивника се отнасят до прекратяването на процеса по принудително изпълнение и извеждат като основен въпрос значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемция на изпълнителното дело с оглед прекъсване на давността и релевираното възражение за изтекла погасителна давност.

Приложима по отношение на установените по издадения изпълнителен лист вземания е пет годишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл.

117, ал. 2 от ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно задължителните указания, обективирани в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че по смисъла на чл.

116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за 4 доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., Съгласно утвърдилата се съдебна практика, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в" от ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

В мотивите на т. 5 от ТР № 3/2017 г., по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката, като от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Изведена е принципната позиция, че в тази хипотеза е налице изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за разноски. Следователно, като изпълнително действие изпращането на запорно съобщение, без запор ефективно да бъде наложен при липсата на банкова сметка, също е от естество да прекъсне давността.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bcde0b17-dee8-433e-a572-fdb5df81fff6