Решение № 260014 от 28.04.2022, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№……………. 28.04.2022 г. гр.

Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд граждански състав

На единадесети април през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ивелина Велчева

Секретар: Илияна Нейкова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 466 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от С.И.Б. ЕГН ********** *** срещу А. Л.

К. с адрес *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размерна 7 000 лв., представляваща парично вземане по запис на заповед без протест, издадена на 15.01.2015 г., с падеж 20.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание, не представи писмен отговор, не изрази становище по иска.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения, прие за установено от правна и фактическа страна следното:

С исковата си молба ищецът твърди, че на основание чл.417 от ГПК в Районен съд - Балчик е образувано ч.гр.дело № 642/2015 г. срещу длъжника А. Л. К. за сумата от 7 000.00 лева, за което му са издадени заповед за незабавно изпълнение №62/02.03.2016 г. и изпълнителен лист. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 250/2016 г. при ЧСИ Н. Н.с район на действие – Окръжен съд-Добрич.

В законоустановения срок длъжникът подава възражение, поради което за него възниква правно основание от предявяване на настоящия иск.

Твърди се, че на 15.01.2015 г. ответникът издава запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на ищеца сумата от 7 000.00 лв. на

20.03.2015 г. Твърди се също, че след падежа не са постъпили никакви плащания от ответника.

Ответникът не е взел становище по иска, не е представил писмен отговор. Подаденото възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, е подписано без посочване на основанията за недължимост на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 505, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ е за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 642/2015 г. по описа на Районен съд-Балчик, по което има издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 7 000 лева, дължима по запис на заповед от 20.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,

Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника.

Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

По иска по чл.

422 ГПК и тежестта на доказване на страните има създадена задължителна съдебна практика - постановеното на основание чл.

290 ГПК -решение на ВКС № 149 от 5.ХI.2010 г. по т. д. № 49/2010 г., съгласно което за успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът-заявител в заповедното производство, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчна само проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му.

В този смисъл и т. 17 от ТР

№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителен иск, предявен по вземане във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК, основано на ценната книга. Каузалното правоотношение подлежи на изследване само при наведени от страните твърдения и възражения основани на него, каквито в настоящия случай не са направени от ищеца и от ответника в рамките на преклузивните процесуални срокове.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, обективирано в заповедта за изпълнение и по-конкретно наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а ответникът – издател, настъпването на изискуемостта на задължението и неговия размер, а в тежест на ответника е да установяви изпълнение на задължението си по ценната книга.

Процесният запис на заповед притежава реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ.

Документът носи наименованието "запис на заповед", което е поставено, както като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати. Обективирано е и изявлението му като издател, че се задължава "безусловно" да заплати определена сума - 7000 лв., на падеж 20.03.2015 г. Посочени са и дата и място на издаването, което посочване е извършено с употребата на ясни и точни изрази. Налице е и подпис на сочения издател.

Притежаването на изброените и изискуеми, съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, прави записа на заповед - редовен от външна страна и годен да породи менителнично задължение. В тоя смисъл е решение № 260109 от 5.11.2021 г. на ОС - Добрич по т. д. № 201/2020 г.

При така установените фактически и правни положения съдът приема, че ликвидността и изискуемостта на вземането на ищеца - поемател спрямо ответника - издател по процесната ценна книга, са надлежно установени. Ответникът не твърди и не установява плащане на задължението, поради което предявената спрямо него искова претенция е основателна и следва да се уважи изцяло. Вземането следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.

№ 642 /2015 по описа на Районен съд-Балчик до окончателното плащане, съобразно т.

4 от Тълкувателно решение №1/2005 г. по т.д. №1/2004 г. на ОСТК на ВКС.

Съгласно разрешението възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени в това и в заповедното производство съобразно изхода на спора.

Ищецът претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Л. К.,*** ****, с адрес в **** дължи на С.И.Б. ЕГН ********** *** сумата в размер на 7 000 лв.(седем хиляди лева), представляваща парично вземане по запис на заповед без протест, издадена на 15.01.2015 г., с падеж 20.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ иска С.И.Б. ЕГН **********

*** срещу А. Л. К. по отношение на претендираната лихва върху главницата в размер на 7 000 лв. за периода от 21.03.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

ОСЪЖДА А. Л.

К. да заплати на С.И.Б. ЕГН ********** сумата в размер на 140 лв.(сто и четиридесет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА А. Л. К. да заплати на С.И.Б. ЕГН ********** сумата в размер на 1140 лв.(хиляда сто и четиридесет лева), представляваща направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд

– Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:.....................