Решение № 78 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100505355 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №21126/20.12.2023г., постановено по гр.дело №64103/2021г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът Г. М. С. с ЕГН:********** дължи на ищеца „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 502,37 леваглавница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г, ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 78,10 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г, сумата от 2,80 леваглавница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г, ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот, представляващ апартамент №58 в гр.София, жк.„****, абонатен №318760 и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№28001/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като е отхвърлен искът за сумата от 0,30 лева- мораторна лихва върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г. Със същото решение е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът Ц. Г. С. с ЕГН:********** дължи на ищеца „Топлофикация София”ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1507,11 лева- главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г, ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 234,28 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г, сумата от 8,40 лева- главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 1

01.12.2019г. до 30.04.2021г, ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, за горепосочения топлоснабден имот и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по същото ч.гр.д. по описа на СРС, като е отхвърлен искът за 0,88 лева мораторна лихва върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ЕООД.

Срещу решението в частта с която предявените искове са уважени за сумите над 1130,39 лева главница за топлинна енергия и изцяло за мораторната лихва срещу ответника Ц. С., както и за сумите над 376,80 лева главница за топлинна енергия и изцяло за мораторна лихва срещу ответника Г. С., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила в обжалваните части. Твърдят, че погасени по давност са всички вземания с настъпил падеж преди 19.05.2018 г., предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и като се отчетата направените плащания от ответниците, би следвало исковете да се отхвърлят в посочените в жалбата части. Твърдят също така, че въобще не са изпадали в забава и не дължат мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове– отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство в подадения в срок отговор на въззивната жалба моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

По отношение на процесните вземания е приложима кратката тригодишна погасителна давност, доколкото същите по дефиниция са периодични плащания. Давността започва да тече за всяко отделно вземане от падежа му, в случая- 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася плащането. Принципно това би означавало вземанията с падеж преди 2

19.05.2018г. /три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК/ да са погасени по давност.

Жалбоподателят обаче не отчита правилно възприетото и интерпретирано в обжалваното решение обстоятелство, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр.28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./, от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.34/9.04.2020г./ чл.3, т.2 е изменен- отпадат думите "и други срокове", а в параграф 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.44 от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г./ е предвидено, че сроковете по чл.3, т.1 и т.2 /спрени от обявяването на извънредното положение/ продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник. По силата на горепосочените законови разпоредби от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давността за процесиите вземания не е текла и към давностния срок от три години следва да се добавят общо 70 дни. Следователно към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 19.05.2021г., са погасени по давност само вземанията за периода до м.01.2018г. включително.

Не може да бъде възприето и виждането на жалбоподателите относно изпадането им в забава. Действително за процесния период приложими са Общите условия, одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016г., съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и да заплащат стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана или връчване на общата фактура, както твърдят жалбоподателите.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №21126/20.12.2023г., постановено по гр.дело №64103/2021г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Г. М. С. с ЕГН:********** и Ц. Г. С. с ЕГН:********** да заплатят на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:831609046, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК 3 сумата от 50 лв. /петдесет лева/– разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4