Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1401 от 07.11.2016, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 877/2016
Вид
Решение № 1401
Подписан
07.11.2016
В сила
19.10.2017
Състав
МАЙЯ ЙОНЧЕВА ЙОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.573, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. Русе, 7.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

- III гр. състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Съдия: МАЙЯ

ЙОНЧЕВА при секретаря Е.Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията гр. дело №877 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

Искът е с правно основание по чл.26, ал.2 ЗЗД, съединен с иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Ищцата Т.Д.Д. чрез процесуалния си представител твърди, че повече от десет години живее и работи в Италия, където в средата на месец юни 2008г. я посетили ответникът заедно с лицето С.П. Р и нотариус Г. Л Г.. Уведомили я, че ответникът М.Г.Р. желае да изкупи собствените й идеални части от имот в гр. Русе по ул. “Г. Сава Раковски“ №15, представляващ дворно място с построените в него сгради. Уверили я, че е изкупил съответните идеални части на другите съсобственици с намерение да строят върху терена. С впечатлението, че подписва някакви предварителни документи и че сделката ще бъде реализирана при завръщането й в България, подписала вече изготвени документи за прехвърлянето. Оказало се, че е подписала пълномощни на името на ответника и декларации за прехвърлянето на имота. Въз основа на тях с нотариален акт №184/16.06.2008г., том IV, рег. №11813, на русенския нотариус Г.Г., вписан в СВ с акт 171, том ХХI, дело №5498, вх. рег.

№8801/18.06.2008г., ответникът, договарящ сам със себе си, е прехвърлил притежаваната от нея 1/16 ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 - имот пл. №3 в кв.

264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г., с площ 503 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1498, кв. 264, съседи: ***, ***,

*** и ***. С нотариален акт №97/11.04.2013г., том I, рег. №1244, дело №66/2013г. на русенския нотариус Петя Трендафилова ответникът е извършил поправка на горепосочения нотариален акт. На посочената в пълномощното дата - 16.06.2008г. и ден на подписване на нотариалния акт не е била в България, не е ходила в кантората на нотариус Г.Г., подписите върху представените й документи положила в Италия. Счита извършеното действие - нотариалната заверка на подписа й извън района на действие на нотариус Г.Г., макар и вписано в нотариалната кантора, за нищожно по смисъла на чл.576 ГПК и не може да породи правно действие, поради което сделката, извършена с това пълномощно, е нищожна. Моли съдът да признае нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа й върху пълномощното, да приеме самата упълномощителна сделка за нищожна, както и да бъде призната за собственик на 1/16 ид.ч. от недвижим имот - дворно място, представляващо 209/503 ид.ч. от имот с идентификатор *** в гр. Русе по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 с посочените в нотариалния акт идеални части от сградите с идентификатори ***, ***, ***. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът М.Г.Р. счита предявените искове недопустими като ненадлежно предявени, тъй като не е известно лицето Г Т, упълномощена от ищцата Т.Д. да преупълномощи адвокат М.Р. да притежава качества по см. на чл.32 ГПК. Оспорва основателността на предявените искове. Заявява, че с пълномощно от 14.06.2008г. е упълномощен от ищцата да я представлява пред нотариус и пред всички административни и съдебни органи, като има право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане при условия, каквито уговори, вкл. и да договаря сам със себе си на основание чл.38, ал.1 ЗЗД със собствените й идеални части от описания в исковата молба недвижим имот.

От обстоятелството, че подписът й е положен и изписването на пълното й йме е извършено в Италия на 14.06.2008г., не следва нищожност на нотариалното удостоверяване. Същото е законосъобразно и ищцата е била наясно, че подписва документи, с които да бъде прехвърлен собствения й недвижим имот. Била е съгласна с извършената продажба и в следващите осем години не е имала претенции спрямо извършената сделка. Позовава се и на придобивна давност - за целия период е действал добросъвестно и е заплащал дължимите данъци и такси за имота.

Моли да се отхвърлят като неоснователни предявените искове с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. заверен препис от нот. дело №66/11.04.2013г. на русенския нотариус П Т, разпитани са свидетели и е прието заключение на почеркова експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Възражението за недопустимост на предявените искове поради невалидно представителство по пълномощие не се поддържа от ответника.

Същото е неоснователно. С приложената на л.68 писмена молба вх. №19435/12.05.2016г., адресирана до Русенски районен съд по делото, ищцата Т.Д. Д е потвърдила всички правни действия, извършени от адв. М.Р. във вр. със завеждането му. Заявява, че упълномощава адв. М.Р. да я представлява по гр. дело №877/2016г. на РРС, ІІІ-ти гр. състав до приключването му във всички инстанции, като неин процесуален представител. Заявява, че поддържа предявените искове за прогласяване нищожността на извършеното упълномощаване извън териториалните компетенции на нотариус Г.Г. и за нищожност на сделката по прехвърлянето на имота, както и за признаването й за съсобственик на припадащите й се идеални части от описания в исковата молба имот.

От заключението на почерковата експертиза, потвърдено от вещото лице Н.М. в съдебно заседание на 11.10.2016г., се установява, че подписът в ред “С уважение” и трите имена под него в молба с вх. №19435/12.05.2016г. са изпълнени от Т.Д.Д. - ищцата. Заключението е прието от съда без възражения от страните.

По основателността на исковете:

С нотариален акт за продажба на недвижим имот №184/16.06.2016г., том ІV, рег. №11813, дело №653/2008г. на русенския нотариус Г.Г. (акт 171/18.06.2008г., том ХХІ, дело №9498/2008г. на СВ Русе), Т.Д.Д., чрез пълномощника си М.Г.Р., е продала на М.Г.Р., изрично упълномощен да договаря сам със себе си, съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД, 1/16 ид.ч. от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г., с площ 504 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1498, кв. 264, съседи: ***, ***, *** и ***, заедно с попадащите в този имот сгради: сграда *** със застроена площ 34 кв.м., сграда *** със застроена площ 69 кв.м., сграда *** със застроена площ 21 кв.м. и сграда със застроена площ 49 кв.м.

С нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97/11.04.2013г., том I, рег. №1244, дело №66/2013г. на русенския нотариус П Т ответникът е извършил поправка на горепосочения нотариален акт.

При сключване на сделката Т.Д.Д. е действала чрез пълномощника си М.Г.Р., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителката рег. №11717/16.06.2008г., като удостоверяването е извършено извън кантората на русенския нотариус Г.Г. и с нотариално заверено съдържание на документа от същия нотариус с рег. №11722/16.06.2008г., том 2, Акт 193.

Упълномощаването е едностранна сделка, насочена към представителна власт и съгласно чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират приложение към едностранните волеизявления. Конкретното пълномощно отговаря на изискването за форма при издаването му - направено е писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието. В него изрично е отбелязано, че подписът на упълномощителката е заверен извън кантората на нотариуса. Волеизявлението на упълномощителката е определено точно и пълно: М.Г. *** да я представлява пред нотариус и пред всички административни и съдебни органи, като има право от нейно име и с последици за нея да извършва всякакви действия на управление и разпореждане (продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу издръжка и гледане и др.), при условия, каквито уговори, включително и да договаря сам със себе си на основание чл.38, ал.1 ЗЗД със собствените й идеални части от дворно място, представляващо 209/490 ид.ч. от дворно място в гр. Русе по ул. “Г. Сава Раковски“ №15 - имот пл. №3 в кв. 264, цялото с площ 490 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ 63.10 кв.м., а съгласно скица представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 503 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи: ***, ***,

*** и ***, заедно със следните попадащи в имота сгради: сграда *** със застроена площ 34 кв.м., сграда *** със застроена площ 69 кв.м., сграда *** със застроена площ 21 кв.м., сграда *** със застроена площ 69 кв.м. и сграда *** със застроена площ 49 кв.м.

Следователно в съдържанието на пълномощното е отразена потвърдената от упълномощителката воля за продажба на описания имот.

Неоснователно е твърдението, че нотариалното действие е нищожно, тъй като пълномощното не е подписано от упълномощителката в нотариалната кантора, както и че тя не е изявила валидно воля, защото в момента останала с впечатление, че подписва “някакви предварителни документи”.

Безспорно пълномощното е подписано в присъствие на нотариус извън канцеларията му (в дома на ищцата-упълномощителка - гр. Неапол, Италия) и в неработно време, но това е изрично позволено от разпоредбата на чл.573, ал.3 ГПК. Безспорно доказана е и необходимостта пълномощното да бъде заверено извън нотариалната кантора на нотариус Г.Г. поради трайно установеното местоживеене на ищцата в Италия. Самата тя заявява, че от 10 години живее и работи в Италия, Сан Мартино Вале Каудина, ул. “Джовани Фалконе” №6, ет.3, заедно със своя незрящ син, за когото се грижи (вж. писмената декларация от 14.01.2016г. и представеното в препис от италиански на български език удостоверение от 18.01.2016г.). Налице е уважителна причина, която е попречила за явяването на ищцата в нотариалната канцелария за извършване на нотариалното удостоверяване, а непосочването в удостоверителното изявление на уважителната причина не опорочава самото нотариално удостоверяване.

От показанията на свидетеля Г. Л Г. се установява, че подписът на упълномощителката е приет (заверен) от него в качеството му на нотариус на 14.06.2008г. в Италия в присъствие на ответника, свидетеля С.П.А. и сина на ищцата, живущ в България, който ги е придружил. Преди подписване на пълномощното страните по упълномощаването обсъждали “...пари, цени, за колко продават, броиха си пари”. След като свидетелят проверил самоличността на упълномощителката, “...тя съвсем с чисто съзнание подписа”.

Свидетелят С.П. Р, в присъствие на когото и на нотариуса Г., ищцата положила подпис върху пълномощното, установява, че нотариалното удостоверяване е извършено в Италия, защото ищцата “...от доста време не беше идвала в България”, както и че двамата с М.Р. имали уговорка за продажба на идеални части от нейното дворно място в гр. Русе, ул. “Г. Раковски” №15, във връзка с което след полагане на подписа върху документа “...М. й даде някаква сума пари”.

Показанията на свидетелите, които депозират лични впечатления от събитието, не са оспорени, нито опровергани с противни доказателства, поради което съдът ги кредитира.

Следователно, няма основание да се приеме нищожност на нотариалното удостоверяване поради липса на форма, нарушена процедура или липса на воля - няма данни, че към момента на подписване на пълномощното Т.Д. е била неспособна да формира валидна воля, не е можела да взема правилни решения и да преценява последствията от извършването им, изявлението й да е направено несериозно, без намерение за обвързване, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля. Заверката на подписа е извършена законосъобразно по реда на чл.573, ал.3 ГПК, както и че по своето съдържание завереният документ е пълномощно за продажба на имот.