Определение № 11143 от 20.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35541/2025
- Вид
- Определение № 11143
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11143 гр. София, 20.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110135541 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от Р. М. Б., представлявана от адв. Мартин Мавров срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която при условията на евентуалност са предявени установителни искове, както следва главен за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1355771 от 03.06.2025 г., сключен между страните и евентуален за прогласяване нищожността на чл. 5 от сключения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1355771 от 03.06.2025 г.между страните.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2024 г. между Р. М. Б. в качеството й на кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № 1355771, по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 7 000 лв., с посочен годишен процент на разходите 49, 66%. Посочено, че годишният лихвен процент е 23,33 %.
Уговорено е заетата сума да бъде върната на 18 месечни вноски. Ищцата твърди, че ежемесечно е плащала такса гарант, макар че такава не била предвидена в договора.
Съгласно чл. 5 от договора, същият е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“, но не се съдържа отбелязване, че същото е възмездно. На кредитополучателката било издадено удостовеР.е за наличие на задължение, видно от което към 26.08.2024 г. същата дължи сума в размер на 6 787, 87 лв., представляваща „такса за банкова гаранция (услуга предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД и свободно избрана от кредитора“.
Според ищцата сключения договор за кредит е недействителен, тъй като кредитодателят е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредита, които не са предвидени в него. От съдържанието на договора не става ясно какви компоненти са включени в ГПР.
Сочи още, че действително приложената възнаградителна лихва по договора е в по-голям размер от посочената в договора. В договора за потребителски заем не било посочено, че ищцата ще дължи възнаграждение на поръчителя, а едва впоследствие разбрала, че ще дължи такава сума, поради което е и налице заблуждаваща търговска практика. Според 1 ищцата клаузата на чл. 5 от договора за заем е нищожна, защото вноските по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, в общите условия не е предвидено сключване на договор за гаранция като задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит, каквото фактически е, а единствено като средство за повишаване на кредитоспособността на заемателя. Сочи, че самият договор за поръчителство също е нищожен, като същият не изпълнява предвидените му в закона функции, нещо повече прехвърля риска от некредитопособността на длъжника върху самия него. Моли за уважаване на предявения главен иск, а при условията на евентуалност за уважаване на евентуалния. Претендира разноски. Представя писмени документи, чието приемане като доказателства иска. Направени са доказателствени искания за назначаване на съдебна експертиза по поставени въпроси, както и за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи документи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“ ЕООД.
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПКр за прогласяване нищожността на договор, както и евентуален установителен иск с правно основание чл.
26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПКр за прогласяване недействителността на клаузата, предвиждаща обезпечение на договора чрез поръчителство.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
С оглед процесуалното поведение на страните по делото съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените писмени документи, а по останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
2
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени документи като доказателства по делото.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3