Решение № 260020 от 05.10.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е

Ш Е Н

И Е № 260020 гр.Кюстендил, 05.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в откритото заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав

Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

Мл.съдия:КАЛИН

ВАСИЛЕВ при секретаря Мая Стойнева с участието на прокурора от КнОП Бойко Калфин като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД

№ 378 по описа за

2020 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК-

„Въззивно производство”.

С присъда

№ 38, постановена от Дупнишкия районен съд на 27.05.2020 г. по НОХД № 543/2019 г. по описа на същия съд подс. Х.Д.П. ***, Кюстендилска област е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 НК- в това, че на 15.11.2018 година в м. „***“, община ***, над базата на „***“ в обитавани от него постройки, е държал огнестрелно оръжие – 1 брой едноцевна гладкоцевна пушка, марка ***, модел ***, кал. ***, с фабр. № ** и номер на полуложа ***, технически изправна и годна да произведе изстрели, без да има за това надлежно разрешение. На осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание ЛС за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда ДнРС е оправдал подс.П. за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК по отношение държането на 1 брой двуцевна гладкоцевна пушка, с хоризонтално разположение на цевите, марка ***, модел **, кал. ***, с фабр. № ***и номер на цевите ***. Със същата присъда на подс. П. са възложени и разноските по делото и на осн. чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК са отнети в полза на държавата посочените две пушки.

Присъдата се обжалва с въззивна жалба от адв. Г.Г.- защитник на подс. Хр.П.. Изтъкнати са доводи за липса на доказателства, установяващи виновността на подсъдимия, за необоснованост на присъдата и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Развити са доводи за приложение на чл.9, ал.2 НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде оправдан.

Представителят на КнОП пред окръжния съд пледира за потвъждаване на присъдата на ДнРС.

Защитникът на подс. П.- адв.Г.Г. поддържа жалбата си. Изтъква подробни доводи за негодност на доказателствените материали и недоказаност на обвинението.

Подсъдимият Х.Д.П. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, КнОС намира същата за неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. Установява се следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

Подс. П. е на 75 години, пенсионер е и ползва фургон с изградени около него сервизни постройки в м.“***“, землището на гр.*** в имот с неустановена собственост.

Същият живеел там преимуществено, занимавайки се с дворното място около този фургон.

На 15.11.2018г. в РУ гр.*** сутринта бил подаден сигнал, че подсъдимият държи в описания по-горе недвижим имот огнестрелно оръжие. На място били изпратени служители на полицията- св. К.К., М.Р. и Й. В., ведно с разследващ полицай, както и били осигурени поемни лица- св.П. и К. с цел извършване на претърсване на обекта. Посочените лица заварили подсъдимия да работи в двора пред фургона.

Същият бил уведомен, че ще се извършва претърсване за забранени от закона вещи и бил попитан дали има такива. Той отговорил, че няма такива. Нахранил кучето си, което било вързано пред една от помощните постройки, след което се насочил към друга постройка в задния двор.

Св.К., който вървял на няколко метра след него, видял, че оттам подсъдимият изнася пакет, увит в найлон, който хвърлил зад един варел и опитал да го прикрие с изсъхнали листа. На въпроса какво прави, подс.П. отговорил, че не прави нищо и продължил да подритва изсъхнали листа върху пакета.

Към тях се присъединили останалите служители на полицията, заедно със св.П. и К.. Найлоновият пакет бил изваден и след отварянето му било установено, че в него има 2 бр. пушки в разглобено състояние и сигнален пистолет. Подс.П. обяснил, че тези пушки са останали от неговия баща. Оръжията били иззети в присъствието на свид.П. и К..

На подсъдимия му прилошало и се наложило неговото транспортиране в спешен център за оказване на помощ

За посоченото действие бил съставен протокол за претърсване и изземване, който по реда на чл.161, ал.2 НПК е бил представен пред ДнРС за одобрение. Този съд с определение от 16.11.2018 г. по НЧД №1629/2018 г. е отказал одобряването му с мотиви, че случаят не бил неотложен по см. на чл.161, ал.2 НПК, а в съставения протокол не било спазено изискването на чл.163, ал.2 НПК.

От извършената балистична експертиза, приета от съда като обективна и компетентна се установи,че едноцевната гладкоцевна пушка, марка …, модел …, кал. …, с фабр. № … и номер на полуложа … е технически изправна и годна да произведе изстрел, а двуцевна гладкоцевна пушка, с хоризонтално разположение на цевите, марка …, модел …, кал. …, с фабр. № … и номер на цевите … е технически неизправна, тъй като липса основна конструктивна част-полуложа. С нея при определени условия с нея може да бъде произведен изстрел.

Безспорно е, че подс.П. не притежава разрешително за носене на оръжие.

По делото е назначена СМЕ, както и е приложена медицинска документация, от които е видно, че подс. П. е с влошено здравословно състояние. Същият страда от артериална хипертония, след исхемичен мозъчен инсулт.

За да стигне до идентична фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите К. К., М. Р., Й. В., Ч. К., М. П. в хода на проведеното съдебно следствие; приобщил е изготвените и приети по делото експертизи и писмени доказателства; предявил е иззетите огнестрелни оръжия по реда на чл.282 НПК; събрал е доказателства относно собствеността на мястото, в което е извършено претърсването; изискал е справки от НС „112“; дал е възможност на подсъдимия да даде обяснения, което той не е сторил (впрочем такава бе предоставена и от страна на КнОС при проведеното съдебно следствие). Гласните доказателствени средства- пок. на посочените полицейски служители и поемни лица са обсъдени подробно от страна на първоинстанционния съд. Във възприятията на посочените свидетели се съдържат преки доказателства относно релевантните за обвинението факти, като ДнРС е изложил мотиви защо им дава вяра. КнОС също ги кредитира както с оглед на непосредственото им участие в събитията и възможността за възпроизвеждане на фактите с най-голяма точност и правдивост, така и поради взаимното им потвърждаване помежду им. Те напълно кореспондират помежду си- както по отношение на начина на протичане на следственото действие, така и по отношение на мястото на откриването им; така и по отношение на поведението на подс. П. по време на претърсването.

С оглед възраженията в жалбата за наличие противоречие между показанията на посочените полицейски служители с пок. на св. Клисурска (поемно лице), съдът отбелязава, че на соченото противоречие се придава тежест, каквото то няма. Поемните лица са категорични, че само са наблюдавали действията на полицаите, но не и че са присъствали на разговора между тях и подсъдимия по повод обяснението за произхода на оръжието.

Същевременно следва да се отбележи, че поемните лица, които са изцяло непредубедени, са напълно последователни в описанието си относно начина на намиране на процесното оръжие-отиването на подсъдимия зад фургона, последването му от полицай, който ги извикал и възприемането от тях на увития в найлон пакет, заровен в шума до дърво. В този аспект довода за наличие на предположение относно тези действия на подсъдимия, съчетани с повода за извършване на претърсването (оперативна информация, че същият притежава незаконно оръжие), са голословни и се отхвърлят от настоящата инстанция.

Отхвърля се защитната теза за невъзможността на подсъдимия да даде обяснения относно произхода на оръжието, поради обстоятелството, че му е прилошало по време на претърсването. Това действително е обективно установено от приложената медицинска документация, но всички гласни доказателства са еднопосочни по повод на това, че на същия му е прилошало след намирането на пушките, т.е. в по- късен интервал от време.

Твърдението, че не е установено в чия власт са били същите, също е неоснователно. Обективно е установен факта, че че оръжието се е намирало в непосредствена близост до обитавания от подсъдимия фургон, като св. К. лично е възприел момента на изнасянето на увития найлонов чувал. Налице е следователно досег на пушките с подсъдимия. Отделно от това същите не са били в състояние на безстопанственост, а са били грижливо увити в найлон и са били изнесени от бараки, непосредствено находящи се зад обитавания от подсъдимия фургон- факт, който е установен от св. К.. В този смисъл идентичните изводи на ДнРС в тази посока са изцяло съобразени с доказателствения материал и се подкрепят и от изцяло взаимно потвърждаващите се показания на полицейските служители К., Р. и В., както и посочените поемни лица.

Възраженията на защитата за необходимостта от отхвърляне на показанията на св. К., Р. и В. са несъстоятелни.

Същите са сред кръга от лицата, имащи право да свидетелстват по см. на чрл.118, ал.1, т.3 НПК, тъй като са присъствали на извършеното претърсване, а това действие е извършено от разследващ полицай. Показанията им са взаимно подкрепящи се относно повода на извършеното дейстиве, начина на протичането му, поведението на подсъдимия, като св. К. е лицето, което го е последвало при неговото оттегляне към задната част на имота. Те се потвърждават и от напълно безпристрастните показания на св. К. и П.. Отхвърля се и твърдението, че същият нямал нищо общо с имота, в района на който е извършено посоченото действие. Всички свидетели са напълно еднопосочни в твърденията си, че при започване на действията, подс. П. по никакъв начин не се е противопоставил на същите, което би било логично, ако той не е обитавал фургона и находящите се около него стопански постройки. В този аспект и настоящата инстанция приема за доказан факта, че пушките са били в държане на подсъдимия и са се намирали в обитаван от него имот.

На въпроса за техния произход- дали са от баща му или не, както и на даденото обяснение пред полицейските служители, също се придава тежест, каквото то няма. Този въпрос е ирелевентен, след като е установено, че подсъдимия е лицето, направило опит да прикрие оръжието. Това обективно обстоятелство сочи на неубедителност на защитната теза за произхода им и местонахождението им. Тези негови фактически действия безспорно сочат на знанието му за това, че държи забранени от закона за притежаване вещи.

Във въззивната жалба защитата акцентира на негодността като доказателствено средство на протокола за претърсване и изземване, за който е постановен отказ от страна на ДНрС за неговото одобрение при усл. на чл.161, ал.2 НПК. Неговото изключване от доказателствените материали не означава обаче, че обективираните в него факти не могат да бъдат установени с други доказателствени средства, което в случая е сторено с показанията на посочените свидетели. КнОС обаче намира за неправилен отказа на ДнРС да го одобри и независимо, че той не е предмет на съдебен контрол, намира за необходимо да подчертае следното: