Решение № 74 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Мария Б.а Касационно търговско дело № 20258002901052 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, против решение № 221/18.11.2024 г. по в.гр.д. № 277/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, допускано до касационна проверка в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 84/13.03.2024 г., поправено с решение № 144/10.05.2024 г., постановени по гр.д. № 101/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, е осъден настоящият касатор да заплати на ищеца М. В. Д. сумата над 8 000 лева до 30 000 лева – частичен иск, обезщетение за неимуществени вреди от получени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 24.07.2022 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до окончателното плащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Поддържа се направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради липсата на поставен обезопасителен колан, който с оглед конкретния механизъм на получаване на телесните увреждания е могъл да го предпази от наранявания или да минимизира интензитета им, както и поради неадекватността на проведеното лечение на травматичните увреждания. Макар да е признато наличието на принос на пострадалия поради 1 избора му да се качи в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, се счита за занижен определеният от въззивния състав процент. В тази насока се акцентира, че от апелативния съд неправилно са ценени доказателства по делото и не са разгледани в пълнота възраженията на застрахователя за значителния принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. По тези доводи се сочи като завишен определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лева и за силно намалена определената съпричинителна квота от 1/4. Оспорва се и началната дата на присъдената лихва за забава с довод за несъобразяване изискването на чл. 380, ал. 1, изр. 2 вр. с ал. 3 КЗ. Претендира се отмяна на обжалваното уважително решение и намаляване на обезщетението, при отчитане на принос на пострадалия не помалко от 80%, както и отхвърляне на акцесорната претенция за законна лихва от 15.09.2022 г. до подаването на исковата молба.

От ответника по касация М. В. Д. е депозиран отговор, в който се изразява несъгласие с доводите на касатора за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита се за недоказано възражението на насрещната страна за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради непоставен обезопасителен колан, съответно поради неадеквантност на лечението с оглед неплатени здравни осигуровки.

Аргументира се значението на събраните по делото доказателства. Сочи се като правилно присъждането на законната лихва върху определеното обезщетение от 15.09.2022 г. до окончателното му плащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от третото лице - помагач Е. П. Д. не е подаден отговор на касационната жалба.

С определение № 2896/15.10.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната част за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 8 000 лева до 30 000 лева – частичен иск, ведно със законната лихва, е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен от касационната инстанция, а именно: “за необходимостта при приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от преценка на релевантните факти и обстоятелства по делото за определяне степента (квотата) на принос на пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът и третото лице – помагач не се явяват и не се представляват. Ответникът по касация поддържа подадения отговор на касационната жалба. Излага становище, че правилно въззивният съд е разгледал и съпоставил поведението на делинквента и на пострадалия. По отношение на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване изтъква, че водачът на лекия автомобил е признат за виновен с влязло в сила споразумение, видно от което същият е нарушил множество разпоредби от ЗДвП и то в пияно състояние. Относно възражението за знанието на пострадалия за употреба на алкохол от водача, сочи, че 2 неправилно и първата, и въззивната инстанция са кредитирали показанията на заинтересования свидетел. Счита, че пострадалият ищец не е съпричинил по никакъв начин настъпването на процесното ПТП, нито получените от него увреждания, тъй като съгласно КСМАТЕ поставеният колан в случая не бил могъл да защити същия от получаване на уврежданията. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Претендира разноските по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, е приел, че искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно-транспортно произшествие, предявен по силата на сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Намерил е за безспорно от фактическа страна, че с одобрено от съда споразумение на 20.06.2023 г. по НОХД № 250/2023 г. на Ямболския районен съд, Е. П. Д., трето лице - помагач на ответника в настоящия процес, е признат за виновен в това, че на 24.07.2022 г. на път II-53, км. 177+400, между с. Тамарино и с.

Войника, Ямболска област, при управление на лек автомобил “Пежо 406” с рег. № А3001АН, в пияно състояние - концентрация на алкохол в кръвта 2,07 на хиляда, е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е създал опасност за живота и здравето на хората и причиняване на имуществени вреди, както и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – изгубил контрол над автомобила и управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което напуснал пътното платно, навлязъл в банкет и се блъснал челно в крайпътно дърво, като причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице, включително средна телесна повреда на М. В. Д., изразяваща се в счупване на големия пищял /табия/ на подбедрицата, довело до трайно затрудняване движението на крака за срок от 5-6 месеца. Не се спори по отговорността на ответното застрахователно дружество, предвид наличието към момента на произшествието на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с “Дженерали Застраховане” АД.

Въззивният състав е счел, че насрещните страни възразяват и навеждат доводи само досежно размера на следващото се на пострадалия обезщетение, като ищецът претендира към присъдените 20 000 лева допълнително обезщетение от още 20 000 лева, а ответникът – редуциране на присъденото обезщетение при приемане на съпричиняване не 50, а 80%, т.е. намаляване от 20 000 лева на 8 000 лева.

По отношение размера на справедливото обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че същото следва да бъде определено в размер на 40 000 3 лева. За да достигне до това заключение, е съобразил, че пострадалият, на 28 години към момента на произшествието, е претърпял гръдна травма и контузия на десен крак, имащи характер на леки телесни повреди, както и средна телесна повреда – контузия на левия крак, изразяваща се в две открити счупвания на големия пищял от неговата подбедрица в областта на горна и средна трета. Леките телесни увреждания са отзвучали за 15-25 дни, през което време са търпени болки при движение и вдишване. Възстановяването от травмата на левия крак е продължило 5-6 месеца при нормален ход на оздравителния процес и при избрания от пострадалия начин на лечение чрез мануална репозиция на костните фрагменти и гипсова имобилизация, без извършване на операция с метална остеосинтеза. При младата възраст на пострадалия и неявяването му на преглед от вещото лице по изслушаната пред първата инстанция експертиза, която е следвало да определи остатъчните към настоящия момент последици от процесните травми, апелативният съд е счел, че същите са отзвучали при пълно възстановяване. Кредитирал е и свидетелски показания, според които след инцидента ищецът е подпомаган от близките си за ежедневните си нужди. Имал затруднено дишане, лош сън.

Ползвал 2-3 месеца патерици, като и досега накуцва. Станал по-избухлив, не излизал с приятели, имал страх при качване в кола, затворил се в себе си.

Решаващият състав е посочил, че отчита и икономическата обстановка в страната към момента на деликта.

Въззивният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, качил се на автомобил с водач, за който е знаел, че е употребил алкохол, поемайки риска от настъпване на ПТП с последиците от това и поставяйки се по собствена воля в опасност от увреждане. Този извод е обоснован от показанията на свидетеля Е. Д., водач на катастрофиралия автомобил, според които пострадалият се е качил в автомобила на свидетеля, като знаел, че водачът е употребил алкохол – първо 4-5 бири в с. Войника, където двамата пили заедно, преди да тръгнат за с.

Тамарино на рожден ден, където ищецът видял, че свидетелят пие алкохол.

Същите са счетени за кореспондиращи с експертното заключение, според което наличието на етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,07 на хиляда съответства на средна степен на алкохолно опИ.е, която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, съобразителност, внимание, ориентиране в обкръжаващата среда, координация на движенията, реакциите са силно забавени и често неадекватни. Апелативният съд не е зачел липсата на поставен предпазен колан като принос на пострадалия за настъпване на увредата с довод, че според експертите процесните травмите са получени в резултат в или с намиращите се пред пострадалия предни седалки, както и удар и притискане от деформирани части или елементи от автомобилното купе или вътрешно оборудване на автомобила, т.е. липсва установяване на причинно-следствена връзка между непоставения от ищеца предпазен колан и претърпяното от него увреждане. Не е установил и такава връзка между вредите и предприетото от пострадалия лечение на травмата на левия крак 4 чрез мануална репозиция на костните фрагменти и гипсова имобилизация, вместо чрез операция с метална остеосинтеза, доколкото медицинската експертиза не сочи настъпили усложнения или удължаване на възстановителния период вследствие на приложеното лечение, а и според амбулаторен лист от 27.07.2022 г. за преглед от д-р Турсунлийска, “може да се мисли за метална остеосинтеза след зарастване на раните…”, т.е. оперативното лечение е било възможно, но не и задължително.

С оглед вида на съпричиняване, изразяващо се в предприето пътуване с автомобил със знанието за употребено от водача значително количество алкохол, въззивната инстанция е определила приноса на ищеца в по-ниска степен от този на виновния за произшествието водач, а именно - 1/4, при което е намалила обезщетението на 30 000 лева.

По спорния въпрос за началната дата, от която се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение, апелативният съд е преценил, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, при липса на данни за уведомяване на застрахователя от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, ответникът следва да покрие спрямо увредения ищец отговорността на делинквента за забава от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя 15.09.2022 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетението, дължи законната лихва за собствената си забава. В този аспект за неоснователно е намерено възражението на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за забава на ищеца поради непредставени допълнителни документи и непосочване на банкова сметка. По отношение на непредставените документи според уведомителното писмо на застрахователя от 07.12.2022 г. въззивният съд е приел, че касателно изисканите заключителен прокурорски акт, който е изготвен и внесен в съда на 09.03.2023 г., автотехническата експертиза по досъдебното производство, представена на 10.01.2023 г. в РУ-Стралджа, и съдебния акт от 20.06.2023 г. за одобряване на споразумение, за ищеца е била налице обективна пречка за осигуряването им, което изключва негова забава, а и същите не са от категорията, при липсата на които застрахователят да може да откаже произнасяне по претенцията. Подчертал е, че съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ последният не може да откаже да се произнесе, когато за удостоверяване на пътно-транспортно произшествие е бил представен констативен протокол за ПТП, какъвто в случая очевидно е бил приложен към претенцията на Д., след като не е изискан. Съобразил е, че на основание чл. 380, ал. 3 КЗ непосочването на банкова сметка може да освободи застрахователя от отговорност за забава само при взето решение за обезвреда, което поради тази причина не е било изплатено, какъвто не е настоящият случай.