Определение № 1871 от 12.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1871 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501445 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, против Разпореждане №11646/22.04.2025г., пост. по ч.гр.д.№2311/2025, ПРС, с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Й. Ц. Й. за вземания по договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 21.10.2023г., цедиран на заявителя.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.поддържа, че процесният договор е индивидуално уговорен, а клаузите по договора отговарят на изискванията на ЗПК. Счита за неправилен извода на заповедния съд за нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.г. ГПР е определен с оглед предвижданията, а не с оглед конкретни разходи по договора.Счита и че законодателят не е въвел изискване за посочване на точната математическа формула за определяне на ГПР. Поддържа , че исканията на съда за индивидуализация на вземанията чрез посочване на извършените погашения за незаконосъобразни, т.к. същите са от категорията на правопогасяващите факти и в тежест на длъжника е да ги навежда и доказва. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е неоснователна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя 1 против длъжника Й. Й. за когото се твърди да е заемател. В заявлението се твърди, че заявителят е цесионер , изкупил вземането на кредитора Аксес файнанс АД по договор за кредит „Бяла карта“ с длъжника Й. от 21.10.2023г. Приложено е и копие от договора за кредит, сключен между кредитора „Аксес файнанс“ АД и кредитополчателя Й.. От същия се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит от 400лв., при лихвен процент от 50,40%, ГПР от 64,96%.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че процесният договор е евентуално недействителен на осн. чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1 т.9,10 и 11 от ЗПК. Посочил е , че от договора не е ясно какви разходи са включени при определяне на ГПР, не са посочени условията за прилагане на лихвения процент.

Отделно от това договорната лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва, поради което тази уговорка е вероятно неравноправна. Посочил е и че заявителят не е изпълнил указанията за индивидуализация на претенцията като се посочи какви са извършените погашения – какви плащания са извършени и какво задължение са погасили.

Настоящата инстанция намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство.

Доколкото договорът за кредит е вероятно недействителен, то се явява без значение за настоящето производство наличието на този процесуален пропуск.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая заповедният съд правилно е дал указания на заявителя, че следва да конкретизира претенциите си, като изнесе всички релевантни за делото факти, сред които са и броя и размера на извършените погашения, както и за погасяване на кои вземания са отнасяни. Неизпълнението на дадените указания е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В същото време следва да се посочи и че договорът за револвиращ кредит е евентуално недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, нарушаващи 2 правата на потребителя. Посоченият в договора ГПР е под законоустановения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимум / ОЛП, обявен от БНБ за м.10.2023г. е 3,64%, при което петкратния размер на законната лихва е 68,20%/. От представения договор, обаче не става ясно какви са разходите по кредита, различни от договорната лихва, респ . как се достига до посочения ГПР. Така съществува обоснована вероятност същия да е заблуждаващ или в договора да не са упоменати реални разходи по кредита. Какво точно е включено в така посочения ГПР е неясно, а за потребителя остава неясно какво точно ще дължи на кредитора. Налице е евентуално нарушение на нормата на чл.11, т.10 от ЗПК – непосочване на реалния размер на ГПР, което нарушение пък попада в обхвата на чл.22 от ЗПК и договорът за кредит се явява евентуално недействителен.

Следва да се посочи и че съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски. Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на договора, заемателят дължи връщане на полученото без основание. В случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на вземане по недействителния договор. Същият не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на чл.23, т.к. това вземане не е предмет на цесията. Поради това заявителят не би могъл да се снабди и със заповед за изпълнение за невърнатата главница.

По оплакванията в частната жалба, че договорът е индивидуално уговорен, съдът намира, че в заповедното производство не може да бъде извършена подобна преценка. Едва в спорно исково производство страните могат да доказват подобни твърдения при един състезателен процес.

Разпореждането, с което отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

№2311/2025, ПРС.

Разпореждане

№11646/22.04.2025г., пост. по ч.гр.д.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4