Решение № 5047 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5047 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело № 20231100508527 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** чрез пълномощника юрисконсулт Д.М.П. срещу Постановление за разноски инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 01249/10.01.2022 година по изпълнително дело № 20228380400642 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, с район на действие СГС, с което са приети разноски по изпълнителното дело в размер на 80 лева - представляващи такси по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ и 500,00 лева - представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя. В и съответно дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 705,50 лева.

Жалбоподателят твърди, че преди образуване на изпълнителното дело изпратил до взискателя /М. М./ уведомления рег. № 0601-20-00903 за готовност за доброволно плащане на дължимата сума, лично получено от последния на 21.04.2021 година. След получаване на уведомлението взискателят не посочил банкова сметка за извършване на доброволно плащане, поради което на 14.06.2021 година длъжникът открил депозит в полза на взискателя М. в банка ДСК за цялата дължима сума в размер на 6599,00 лева.

Поддържа, че въпреки предприетите от него действия по доброволно плащане на 16.12.2021 г. взискателят се снабдил с изпълнителен лист за същата сума, а в последствие било образувано и изпълнително дело 20228380400642 по описа на ЧСИ ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, за което бил уведомен на 13.01.2022 година с връчван на поканата за доброволно изпълнение.

Сочи, че не е станал повод за образуване на изпълнителното дело и не дължи приетите разноски в размер на 580,00 лева, както и пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.

Претендира отмяна на постановлението за разноски, както и определената пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.

1

В условия на евентуалност моли за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност и таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ. Излага, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че по него не са извършвани същински изпълнителни действия.

Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса.

На взискателя по изпълнителното дело е изпратен препис от частната жалба, който в законоустановения срок за по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал писмено възражение срещу нея и претендира разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу нея.Поддържа ,че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Сочи се, че М. С. не е бил уведомен за открития от банката депозит към датата на образуване на изпълнителното дело.

Излага твърдения, че е оказал необходимото съдействие на „Банка ДСК“ АД като е представил данни за банкова сметка, по която да бъде преведена сумата.

Направено е доказателствено искане по чл.190 ГПК за представяне на молба от М. М.

,чрез адв.Т.Т., ведно с уведомление и банкова сметка.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

С Решение № 4/25.03.2021 година, постановено по гр. дело № 20201400100413/2020 година по описа на Окръжен съд – Враца и влязло в законна сила на 13.04.2021 година, „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на М. С. М. разноски по делото в размер на 6599,00 лева.

На 20.04.2021 година, с уведомление рег. № 0601-20-00903, „Банка ДСК“ АД е заявила пред М. С. М. готовност да заплати цялата сума, като е поискана банкова сметка на лицето. Уведомлението е получено на 21.04.2021 година от М. М..

По делото не са ангажирани доказателства за предоставена от М. С. М. банкова сметка. С възражението си срещу жалбата молителят представя проект на писмо до банката от адв.Т.Т. като договорен защитник на М. С. М.- неподписано, без входящ номер и дата, в което се сочи че се предоставя номер на банкова сметка, но такава всъщност не е посочена в писмото, а към него липсват приложения. Видно от постъпилата молба вх.№79972 от 01.09.2023 година по делото по реда на чл.190 ГПК от „Банка ДСК“ АД в банката няма данни М. М. да е представял молба с посочена банкова сметка след връчване на горепосоченото уведомление, поради което са били предприети действия по откриване на особен депозит в негова полза.

На 14.06.2021 година „Банка ДСК“ АД е внесло сумата от 6599,00 лева по депозит с основание „Изпълнение на Решение №4/25.03.2021 на Окръжен съд Враца“, в полза на М.

С. М..

Изпълнително дело № 20228380400642 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, с район на действие Софийски градски е образувано на 10.01.2022 година по молба /от същата дата/ на М. С. М., чрез пълномощника му адв. Т.Т., въз основа на изпълнителен лист издаден на 16.12.2021 година на Окръжен съд - Враца, по гр. дело № 20201400100413/2020 година срещу „Банка ДСК“ АД за заплащане на сумата от 6599,00 лв. разноски по делото.

С постановление отново от 10.01.2022 година ЧСИ М.Б. приема разноски по изпълнителното дело в общ размер на 580, 00 лева, от които 80,00 лева – такси по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 ТТР към ЗЧСИ и 500,00 лева – адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното дело.

2

На 13.01.2022 година от длъжника „Банка ДСК“ АД е получена покана за доброволно изпълнение, която съдържа покана за плащане на сумата от 6599,00 лв. – разноски по делото на ОС-Враца, както и сумите: 500, 00 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 80,00 лева – авансови такси по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 ТТР към ЗЧСИ и 705,50 лева – пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване постановлението за разноски по изпълнителното дело.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Посочената норма установява правилото, че отговорността за разноски се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото. В този контекст и съобразно разпоредбата на чл.

79, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът в изпълнителното производство носи отговорност за разноските по изпълнението и тогава, когато е платил доброволно, но плащането е станало след образуване на изпълнителното производство.

С оглед необходимостта от съдействие от страна на взискателя за предоставяне на актуална банкова сметка за плащането се налага изводът, че М. М. е бил уведомен на 21.04.2021 година за желанието и готовността на длъжника да изпълни, когато му е поискана банкова сметка. Независимо, че е бил уведомен за предстоящото плащане, кредиторът не е оказал необходимото съдействие и не е предоставил актуална своя банкова сметка на длъжника.В подкрепа на твърденията, изложени във възражението не са ангажирани доказателства за изпратено, съответно получено такова писмо в банката. Ако кредиторът не предостави поисканата от длъжника информация за банкова сметка, безспорно е налице отказ от негова страна да получи предложеното изпълнение.

В случая видно от данните по делото, безспорно е установено, че длъжникът е предприел доброволно изпълнение в пълния размер на дължимата сумата от 6599,00 лева като на 14.06.2021 г., т.е. шест месеца-преди образуване на изпълнителното дело е вложил същата по открит депозит по местоизпълнението. на името на кредитора – взискател.

Съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД задължението се смята за погасено със заверяване на банковата сметка на взискателя.

В тази хипотеза, взискателят неоснователно е подал молба за образуване на изпълнително дело за цялото вземане, за което е предприето добросъвестно плащане от страна на длъжника.

При така установеното съдът приема, че с поведението си длъжникът не е станал причина за образуване на изпълнителното дело по отношение на доброволно погасеното от него задължение преди образуването му.

Ето защо по аргумент на чл. 79, ал.1, т. 1 вр. с чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. първо ГПК длъжникът не следва да понася отговорността за разноски по платената сума - вземането на взискателя, тъй като в случая нареждането на дълга е извършено от него добросъвестно шест месеца преди образуване на изпълнителното дело.

3

По гореизложените съображения, жалбата следва да бъде уважена, а постановлението на ЧСИ за разноски отменено.

Относно разноските: Разноски в настоящото производство не се присъждат, доколкото същото е образувано при упражняване правото на съдебен контрол на действието на съдебния изпълнител при възлагането на разноските. В този смисъл, макар и основателна жалбата, не може да бъде прието, че взискателят е станал повод за завеждането й, доколкото с нея се атакуват действия на съдебния изпълнител, като при установяване незаконосъобразност на същите, ще възникне основание за ангажиране отговорността за имуществени вреди на съдебния изпълнител, съобразно предвидения за това ред в нормата на чл. 441 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 10.01.2022 година и инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 01249/10.01.2022 година по изпълнително дело № 20228380400642 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, с район на действие СГС, с което на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 са възложени разноски по изпълнителното дело в размер на 80,00 лева - представляващи такси по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, 500,00 лева представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4