Решение № 583 от 05.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Перник, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720104757 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба с вх. № 17061/23.08.2022 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Д. К., срещу С. П. Д., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 2500 лева, представляваща част от непогасената главница в размер на общо 25210,59 лева, по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 250/0121/17518402, сключен на 16.10.2012 г. между ответника и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, и сумата от 3241,84 лева, представляваща неизплатена договорна лихва от 16.10.2012 г.- датата на договора за кредит, до 16.05.2022 г.- дата на падежиране на вноската по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2052/09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 03356/2022 г. на ПРС.

В исковата молба се посочва, че между С. П. Д. и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на 16.10.2012 г. е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 250/0121/17518402, по силата на който ответникът получил паричен кредит на стойност 15000 евро, който се задължил да върне в срок до 16.10.2022 г. при ГЛП, представляващ сбора на Базов лихвен процент, формиран от тримесечен EURIBOR и надбавка, като към датата на сключване на договора ГЛП е възлизал на 20 %, а ГПР е бил 12,0975 %. Твърди се, че след преустановяване на плащанията по договора за кредит е останало непогасено задължение от 25210,59 лева- главница и 3241,84 лева- договорна лихва. Релевират се доводи, че на 23.11.2015 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), по силата на който първоначалният кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията към ответника по процесния договор. Поддържа се, че на адреса на ответника било изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД с известие за доставяне за извършената цесия, което което се е върнало на изпращача като неполучено с отбелязване „непълен адрес“. Сочи се, че заедно с уведомлението до ответника била изпратена и покана за доброволно изпълнение в срок от 15 дни, въпреки настъпилите към същия момент падежи на всички вноски, но ответникът не е изпълнил доброволно задълженията си. Поради 1 изложените съображения се моли исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се и разноски. С молба с вх. № 20305/11.10.2022 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез Д. К., по отношение на главницата от 25210,59 лева е посочено, че се иска допускане на експертиза, от които вноски е формирана, доколкото ищецът като цесионер няма информация какви плащания е извършил ответникът. Моли се да бъде дадена възможност на ищеца допълнително да уточни въпросите към експертизата след запознаване с отговора на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК и към настоящия момент ответникът не е подал отговор и не е взел становище по исковата молба. С възражението по чл. 414 ГПК, подадено от ответника С. П. Д., чрез адв. Б. В., е направено възражение за погасяване по давност на вземанията.

В съдебно заседание ищецът не се представляват като поддържа вече изложената теза с писмена молба. Приема, че погасителната давност на вземанията, произтичащи от договор за кредит започва да тече от крайния срок на договора, с който мотив е отказал да конкретизира претенциите по периоди, каквито са били указанията на съда.

В съдебно заседание ответникът се представлява като оспорва предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за вземанията е прекъсвана. 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на въпроса се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не 2 допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.

По делото е представен рамков договор за цесия от 23.11.2015 г., сключен между цедента „Уникредит Булбанк“ АД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Този договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и задължения. По делото е представено и Приложение 1, което е неразделна част от договора за цесия, съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено. От него се установява, че ищецът е придобил процесното вземане с длъжник ответника.

По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза – чл. 4.3 от договора за цесия. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в представеното изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.

След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.

3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията от цедента, което е върнато поради непълен адрес. Такова изявление е направено и с връчването на препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по делото пълномощно. С оглед на изложеното съдът приема, че извършената цесия е била надлежно съобщена на длъжника с връчване на исковата молба и книжата по нея на 20.10.2022 г. в какъв смисъл е и актуалната съдебна практика. Също така видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза ответникът е извършил и частично плащане в полза на цесионера на 21.12.2017 г.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ:

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 2 от тук посочената разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а ал. 3 изисква договорът за банков кредит да е в писмена форма.

От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договор за банков кредит е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при условията на Договора. Съгласно представения по делото такъв ищецът в качеството на кредитополучател е сключил Договора за банков потребителски кредит на физическо лице на 16.10.2012 г., с кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, като в срок за погасяване е до 16.10.2022 г. и се е задължил да възстанови отпуснатата им сума в размер на 15 000 евро, 3 ведно с възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката, формиран на базата на тримесечен EURIBOR (0,22) към датата на сключване и надбавка от 9,78 % на равни анюитетни вноски в размер на 205,24 лева всяка една от тях и ГПР в размер на 12.0975 % и ГЛП-10 %. Договорът е в писмена форма, подписан от страните, съдържащ законоустановените реквизити, поради което същият е действителен. Ищецът не е обявявал предсрочна изискуемост и Договорът е с крайна дата 16.10.2022 г.

Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден.

Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума. Съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Нейната дължимост е нормативно определена и при горните изводи за валидност на сключения Договор, съдът приема, че и тази претенция е доказана в своето основание.

Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-икономическа експертиза- на 16.10.2012г. е подписан Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №250/0121/17518402, по който УниКредит Булбанк АД е кредитор и кредитополучател е С.