Решение № 16389 от 31.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16389 гр. София, 31.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110116108 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ф.И., против П.

С. Н., ЕГН **********, с адрес в ... . ... – наследник на С. Б. Н., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес .., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2021 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответницата за осъждането й да заплати сумата от 2 148,65 лв. (две хиляди сто четиридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), от която главница в размер на 1 751,79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец декември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2023 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.00.2020 г. до 22.02.2023 г. в размер на 349,47 лв. (триста четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки), главница в размер на 38,37 лв. (тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2021 г. и мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 22.02.2023 г. в размер на 9,02 лв.

1

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Процесуалният представител на ищовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответницата не оспорва обстоятелството, че наследодателят й С. Н. е бил наемател на порецсния топлоснабден имот и е имал облигационни договорни правоотношения с ищцовото дружество във връзка с доставка на топлинна енергия и предоставяне на услуга за дялово разпределение. П. Н., обаче, твърди, че ползването от наследодателя й на наетия топлоснаден имот е продължило до 01.12.2020 г.и за периода от 02.12.2020 г. до 30.04.2021 г. той не е дължал стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение. Здравословното състояние на С. Н. рязко се е влошило, което е наложило той да живее при свои близки, а на 01.01.2021 г. е починал. Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора ответникът представя писмени доказателства. Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца, но счита за безпредметно допускането на поисканите експертизи, тъй като не оспорва доставката на топлинна енергия и предоставянето на услуга по дялово разпределение за процесния имот.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на П. Н. депозира писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения. Не ангажира доказателства.

С протоколно определение от 21.05.2024 г. в качеството на подпомагаща страна на ищцовото дружество е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД.

Третото лице – помагач не изразява становище по предявените искове и възраженията на ответницата. Представя писмени доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За част от процесния период (от месец 01.12.2019 г. до 01.12.2020 г.) между ищцовото дружество и наследодателя на ответницата П. Н. – С. Н. съществува облигационна връзка, възникнала на основание, депозирано от С. Н. заявление – декларация от 22.11.2019 г. до ищцовото дружество за ползване на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес в .... Наследодателят на ответницата е бил ползвател на топлоснабдения имот въз основа на договор за наем, сключен на 22.11.2019 г. със срок на действие от една година считано от 01.12.2019 г. т.е. до 01.12.2020 г., съгласно чл. 5.1 от договора. Същата клауза регламентира продължаването на наемното правоотношение само въз основа на допълнително писмено споразумение. Предвид изложеното, съдът приема, че С. Н. е бил краен ползвател на топлинна енергия по смисъла на пар. 1 т. 28б от ДР на ЗЕ за периода на действие на наемния договор т.е. от 01.12.2019 г. до 01.12.2020 г., след която дата договорът е прекратен, респ. наследодателят на ответницата е преустановил ползването на топлинна енергия в процесния имот. Още повече, че от данните по делото се установява, че 01.01.2021 2 г. С. Н. е починали липсват данни, че ответницата, която е негов единствен законен наследник е встъпила в правата и задълженията по наемното правоотношение. Изложеното мотивира съдът да приеме, че С. Н., респ. неговия законен наследник П. Н., отговаря за задълженията възникнали към топлофикационното дружество само за периода от месец декември 2019 г. до месец ноември 2020 г. (за топлинна енергия) и за периода от месец февруари 2020 г. до месец ноември 2020 г. (за предоставена услуга за дялово разпределение).

Видно от приложените документи процесното жилище - собственост на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приложен Договор № Д – О – 67 от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, съгласно който договорът е сключен за срок от една година и влиза в сила на 01.05.2020 г. Видно от приложените писмени доказателства от „ Техем Сървисис“ ЕООД, дружеството е осъществявало дялово разпределение до процесния имот за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.04.201 9 г.

Следователно е установено, че ищецът и „ Техем Сървисис“ ЕООД, са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Съдът взема предвид, че по делото не е представен договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД за част от процесния период (01.05.2019 г. до 01.05.2021 г.), но счита, че обстоятелството, че и за този период „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от „ Техем Сървисис“ ЕООД отчетни документи и изравнителни сметки.

Предвид гореизложените съображения съдът приема, че за частите от процесните периоди, съвпадащи със срока на наемното правоотношение за С. Н. е възникнало задължението да заплати стойността на топлинната енергия и на услугата за дялово разпределение.

По делото не се твърди и не се установи плащане от ответницата или от наследодателя й.

Относно възражението за изтекла давност: Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.

Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.03.2020 г., са погасени по 3 давност. В тази връзка съдът установи, че към датата на подаване на исковата молба 29.03.2023 г., е погасена възможността за принудително събиране на вземанията за доставена ТЕ за периода от 01.12.2019 г. до 30.01.2020 г.

Изводима от горното е констатацията, че искът за главница за топлинна енергия е основателен за стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец февруари 2020 г. до месец ноември 2020 г. включително, възлизаща на сумата от 1 337,85 лв. и за стойността на услугата за дялово разпределение за същия период, възлизаща на сумата от 25,47 лв., които суми са установими въз основа на приетите като доказателства по делото счетоводни документи и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва са основателни до размера на обезщетението за забава за уважената част от главницата, както следва: по отношение на главницата за топлинна енергия – 333,91 лева и по отношение на главницата за дялово разпределение – 7,54 лв.

По гореизложените съображения, съдът намира предявените установителни искове против ответника П. Н., в качеството й на единствен наследник по закон на С. Б. Н., ЕГН ********** за частично основателни.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за заплащане на държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, а именно общо сумата в размер на 357,09лв. В полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете. На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Р. адвокатски хонорар в размера на 106,36 лв.