Решение № 2314 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2314 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110206435 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на тридесети март хиляди и двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6435 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Е. Л. срещу електронен фиш, серия К, № 10496218, издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лева.

Жалбоподателят твърди, че електронният фиш (ЕФ) е незаконосъобразен, като изложената в него фактическа обстановка не отговаря на действителността, поради което и се иска отмяната му.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален 1 представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител в съдебно заседание иска потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2023 г. в 19:48 ч., в гр. София по Околовръстен път до №467, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ преминал л.а.

„,,***''“ с рег. № ,,***'', като скоростта му на движение била 122 км/ч, при разрешена такава от 90 км/ч. извън населено място. Автомобилът бил собственост на «,,***''.

Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с техническо средство за видеоконтрол CORDON M2, № MD1193, представляващо одобрен тип преносима автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Към датата на извършване на нарушението преносимата система е преминала периодична техническа проверка на 14.03.2023 г., като срокът на валидност на проверката е едногодишен.

Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш, с който на М.К. - законния представител на законния представител на ,,***'' била наложено административно наказание за нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП. На 27.02.2025 г. М.К. подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП до СДВР, в която посочил, че дружеството е предоставило въпросния лек автомобил на И. С. В., като го е упълномощило да управлява МПС на територията на Република България. На свой ред И.В. бил уведомил дружеството ,,***'', че към 10.08.2023 г. МПС е било предоставено от И.В. на Д. Е. Л.. Към декларацията било приложено и СУМПС на Д.Л.. Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден нов електронен фиш, който именно е и предмет на проверка в настоящото производство.

С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. Максимално позволената извън населено място скорост за ППС от категория В е 90 км/ч.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

От писмените доказателства по делото се установи, че към датата на нарушението лекият автомобил е бил собственост на юридическо лице – «,,***''.

В ЕФ е посочено правото на нарушителя по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който в 14-дневен срок от получаването му, той може да възрази и предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Управителят на ,,***'' се е възползвал от тази възможност и е подал в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за Д. Е. Л., като е посочил, че процесното МПС е предоставено на И. С. В., който на свой ред е информирал ,,***'', че е предоставил автомобила на Д. Л. и е предоставил данни, 2 включително копие на СУМПС на Д.Л.. Въз основа на тези обстоятелства е издаден и атакувания ЕФ.

Разпитан в съдебно заседание И. В. отрича да е имал каквито и да е контакти с ,,***'', да е получавал лек автомобил от тях, както и да им е предоставял информация за жалбоподателя Д.Л.. В показанията на свидетеля липсват вътрешни противоречия, като липсват и основания същият да се счита за предубеден или заинтересован от изхода на делото. Доколкото ЕФ е издаден въз основа на писмена декларация, твърденията в която се опровергават от посоченото в нея лице, съдът намира, че не се установяват по изискуемия безспорен начин предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, респективно жалбата му се явява основателна и процесният ЕФ следва да бъде отменен. На съда е служебно известно, че при сходна фактическа обстановка са издадени поредица от ЕФ, въз основа на декларация от страна на ,,***'', които са атакувани и отменени от съда.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва такива, изразяващи се в адвокатсдко възнаграждение в размер от 1100 лв., което на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 10496218, издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Д. Е. Л. на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на Д. Е. Л. сумата от 562,42 евро /1100 лева/ – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3