Определение № 50037 от 05.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50037 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110147624 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 47624/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу „ЗАД Армеец“ АД, като се твърди, че на 10.03.2022 г., около 9:20 часа, в гр. Бургас на кръстовището на бул.

„Струга“ и бул. „Янко Комитов“, било настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ........., управляван от водача Н., който поради неправилно извършена маневра за изпреварване и недостатъчен контрол върху управляваното от него превозното средство, реализирал удар с лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ........, управляван от собственика К.. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол от 10.03.2022 г., в който подробно бил описан механизма на произшествието и водачът Н. бил признал вината си за настъпването му. Излага съображения, че за лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ........, била сключена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 4700021021000439 с период на застрахователно покритие от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на застрахователното покритие от 25.10.2021 г. до 24.10.2022 г. Във връзка с ПТП-то при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана щета) № 470033322001771, като на сервиза, извършил възстановителните дейности, била изплатена сумата от 2424,48 лева с платежно нареждане от 01.06.2022 г., като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Навежда доводи, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в 1 правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Твърди, че поканил ответника да му заплати дължимата сума в размер на 2424,48 лева и обичайните разходи в размер на 15,00 лева, но последният платил сумата в размер на 1637,64 лева, като останал непогасен остатък в размер на 801,84 лева, който не бил платен до момента. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел за изясняване на обстоятелства, свързани с мехазнима на ПТП и настъпилите щети, както и за допускане изслушването на САТЕ по задачите, поставени в исковата молба. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претенидраните суми по делото, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск. Твърди, че към датата на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ........., сключена с ответното дружество, както и че във връзка с процесното произшествие ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение в твърдения размер. Поддържа, че не били налице предпоставките за възникване на регресното вземане на ищеца. Навежда дводои по отношение наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ........, сключена с ищцовото дружество, тъй като приложената към исковата молба застрахователна полица не била подписана от страните по договора. Излага съображения досежно настъпването на ПТП-то и неговия механизъм и сочи, че същото не било настъпило, евентуално не по описания в исковата молба начин. Твърди, че било технически невъзможно ПТП-то да е настъпило по декларирания пред ищеца начин. Поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между произшествието и твърдените увреждания. Твърди, че произшествието било настъпило поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ........, който на кръстовището на бул. „Струга“ и бул.

„Янко Коитов“ бил извършил несигнализирана и необезопасена маневра за ляв завой, не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, загубил управлението върху автомобила и не спазил необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ........., при което реализирал удар в задна лява част на същия. Оспорва твърдението, че произшествието било настъпило по вина на застрахования при ответника водач, тъй като по делото липсвали доказателства относно механизма на произшествието, респ. дали поведението на застрахования при ответника водач било противоправно. Излага доводи, че представеният от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП, като частен свидетелстващ документ, не се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, включително относно субективната преценка на водачите за вината на единия или другия от тях. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ......... Твръди, че не всички вреди били причинени от процесното ПТП, като повечето от тях били налице преди сключването на имуществената застраховка с ищеца. Поддържа, че е завишен размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, като твърди, че автомобилът не е следвало да бъде ремонтиран в официален сервиз на марката, а обещетението е следвало да бъде определено по средни пазарни цени към датата на ПТП-то.

Навежда доводи, че с извършеното плащане изцяло е погасил регресното вземане. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел за изясняване на обстоятелства, свързани с механизма на ПТП-то, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства в оригинал, както за допускане на 2 допълнителни задачи към заключението на САТЕ, както и по реда на чл. 186 ГПК да бъдат изискани от Община Бургас писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и да установи обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване.

Между страните не се спори, поради което следва на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК да бъде отделено за безспорно, че: 1) към датата на ПТП-то гражданската отговорност на водача на „Мерцедес“, рег. № ........., била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2) че за ПТП-то бил изготвен двустранен констативен протокол, като при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана щета) № 470033322001771, като по застрахователната преписка на сервиза, извършил ремонта, била заплатена с преводно нареждане от 01.06.2022 г. сумата от 2424,48 лева, като освен това били сторени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева;

3) ищецът е поканил ответника да заплати дължимата сума и последният е заплатил сумата в размер на 1637,64 лева.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

С оглед направените оспорвания, съдът намира, че е основателно доказателственото искане на ищеца и ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един свидетел при режим на призоваване за обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП-то, неговия механизъм и вредите. Доказателственото искане е допустимо, тъй като не попада в обхвата на чл. 164 ГПК, а с оглед предмета на делото се 3 явява и относимо и необходимо.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и необходимо, а за обстоятелствата и връзките между тях, за които се иска вещото лице да даде експертно заключение страната носи доказателствена тежест.

По отношение доказателственото искане на ответника по реда на чл. 186 ГПК да се изиска служебно от Община Бургас да представи схема на пътните знаци и пътната маркировка на мястото на ПТП и информация за организацията на движението на кръстовището на бул. „Струга“ и бул. „Янко Комитов“; каква е хоризонталната и вертикална маркирова в района, колко на брой са лентите на платното, какви са разрешените посоки на движение от всяка лента, какви са и къде са поставени пътните знаци в района на кръстовището на двата булеварда, съдът намира, че искането е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, а с оглед разпределената доказателствена тежест и направени оспорвания, съдът счита, че същото се явява и допустимо и относимо, но следва да е уважи, като на ответника се издаде съдебно удостоверение.

Доказателственото искане на ищеца да бъде задължен ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства е неоснователно, тъй като врепреки, че е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, то обстоятелството, което ще бъде установявано с него, не се оспорва от ответника и е отделено от съда за ненуждаещо се от доказване. Тоест, искането е не необходимо.

На следващо място, съдът счита, че доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК (така както е формулирано) в частта за представяне в оригинал на застрахователния договор, всъщност е такова по чл. 183 ГПК. Настоящият съдебен състав, че искането е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, но е не необходимо с оглед останалите ангажирани по делото доказателства и разпределената доказателствена тежест, поради което следва да бъде оставено без уважение.