Решение № 1492 от 18.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330205551 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на Р. Б. Б., против наказателно постановление № 25-0432-001116 от 25.08.2025г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив 01 РУ Пловдив, с което на основание чл. 175 ал. 1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

С., който поддържа жалбата.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка – на 12.08.2025г. в 22.48 часа в гр. Пловдив на бул. Никола Вапцаров срещу номер 133 с посока на движение от изток към запад, жалбоподателят, като водач, управлява собствения си мотоциклет марка Кавазаки 3Х 636 Б с рег. № ******, като допуска следното нарушение: При подаване на ясен сигнал за спиране от автомобил с униформени служители на МВР, водача не изпълнява задължението си да преустанови движението на управлявания от него мотоциклет и да спре в най- дясната част на платното за движение, а ускорява скоростта си като подава рязко газ и преднамерено не спира. Нарушил е чл.103 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят И. К. с детайли посочва приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията му се установява времето, мястото и начинът на извършване на административното нарушение. Поддържа всички констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочва момента на нарушението. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Установява се, с категоричност извършеното нарушение „След това с ясен звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил, моториста отказа да спре……..Тъй като водачът изфорсира мотора и не спря се наложи да го последваме“ (свид. К., стр.30-31 съд. производство). Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.

2

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващият орган.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В 3 конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушения.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най4 дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От показанията на актосъставителя свид. К. с категоричност се установява, че жалбоподателят с действията си по неспиране, увеличаване на скоростта, бягане от полицейския автомобил, изфорсиране на мотора е извършил вмененото му нарушение. Не е изпълнил указанията на полицейски служител да спре плавно, а е направил точно обратното ускорил е и е осуетил полицейска проверка. Това е наложило последването му с полицейски автомобил с включени звуков и светлинен сигнал. Въпреки това, същият е ускорил и не е спрял за проверка.

Разпоредбата на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 50.00 лева до 200.00 лева водач и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Наложеното наказание е в минималния размер, което изцяло съответства на обществената опасност на деянието и дееца и е правилно, законосъобразно и целесъобразно определено.

Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, а и по аргумент на чл. 189з от ЗДвП, чл. 28 от ЗАНН е неприложим. По делото съществуват данни за системно извършване на нарушения по ЗДвП видно от справката водач на жалбоподателя, което завишава обществената опасност на деянието и дееца.

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски се дължат на въззиваемата страна, но не следва да се присъждат доколкото няма доказателства за сторени такива и няма искане за присъждането им.

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0432-001116 от 25.08.2025г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив 01 РУ Пловдив, с което на Р. Б. Б., ЕГН: **********, на основание чл. 175 ал. 1 т.4 от 5

ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6