Определение № 1668 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1668 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902793 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Т. Д., А. Д. Д. и П. Д. Д., подадена чрез процесуален представител адв.П. К., против решение №974/16.09.2024г. по в.гр.д.№1239/23г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №№262519/27.07.22г. по гр.д.№11050/18г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“АД искове с правно основание чл.432 КЗ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния съпруг и баща Д. А.ов Д., настъпила в резултат на ПТП на 16.12.2017г. за сумата над 120 000 лв. до 200 000 лв. за ищцата П. Д. и за сумите над 96 000 лв. до 180 000 лв. за всеки от ищците А.

Д. и П. Д..

В касационната си жалба ищците излагат доводи за неправилност,поради процесуални нарушения и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на изводите на апелативния съд при определяне на справедливия размер на обезщетението и степента на съпричиняване. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете до посочените размери с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

В съдържащото се в касационната жалба писмено изложение по чл.284 1 ал.3 т.1 ГПК в обосноваване приложимост на общото основание за достъп касаторите формулират следните въпроси, по които искат касационната инстанция да се произнесе: 1. Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата в България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с оглед характера и териториалното покритие на полицата на целия Европейски съюз, което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България?; 2. В случай на необхоД.ст за обвързване на обезщетението с размера на средната /МРЗ не следва ли да е необхоД. съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на ЕС, поради еднаквост на застрахователното покритие?; 3. Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определянето на размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 4. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите кои са критериите, които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване размера на средната /минималната/ работна заплата 2017г.?; 5.

Прилагането на критерий икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий от значение за правилно приложение на принципа на справедливост? Поддържа се от касаторите,че по тези въпроси при постановяването на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №4/68г. и решения по т.д.№299/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1154/13г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.

№3040/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№916/11г. на І т.о. на ВКС и т.д.

№486/2012г. на ІІ т.о. на ВКС. С твърдения,че въззивният съд неправилно е 2 приложил принципа на справедливост, като е допуснал пълно отклонение от разрешенията, дадени в същата практика на ВС и ВКС, както и в решенията по т.д.№2998/2013г. на І т.о. на ВКС, т.д.№1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д. № 708/2009г. на II т.о. на ВКС, т.д. № 2974/2013г. на II т.о. на ВКС, т.д.№14/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1002/2017г. на І т.о. на ВКС, т.д.№566/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д. №1015/2011г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№676/10г. на ІІ т.о. на ВКС,касаторите формулират въпросите: 6. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 7.Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?; 8.Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС 4/68г.?;9. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално сочене, че ищците са загубили съпруг и баща, без анализ на значението на тази загуба, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, при което очевидно липсва позоваване на събраните по делото доказателства задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост?; 10. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?; 11. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите?;

12.Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане 3 съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2017г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?; 13.Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2017г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите предходни години?; 14.Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много понисък размер /в случая 40-50% по- нисък/ от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия, освен ако към 2020г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива?. Във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, касаеща съпричиняването, касаторите формулират като обуславящи крайния изход на спора, но разрешени, според тях, от въззивния съд отново в противоречие с практиката на ВКС, въпросите: 15. Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?; 16.

Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?; 17. При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване – т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест?;18. Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпването на вредоносния резултат или само това, което има доказана пряка причинна връзка с вредоносните последици?

/противоречие с решенията по т.д.№60341/2016г. на І г.о. на ВКС, т.д.

№35/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1858/2013г. на І т.о. на ВКС, гр.д.№ 53091/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, т.д.№525/2008г. на ІІ т.о. на ВКСт.д.

№977/2010г. на ІІ т.о. на ВКС/.

Ответникът по касационната жалба ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“АД не се е ангажирал със становище по нея.

Върховен касационен съд, Търговска колегия

4

Второ отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, Софийски апелативен съд е направил констатация,че първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителните му части, с които ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на ищцата П. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и на синовете й - ищците А. и П. Д.и в размер на по 50 000 лв., от което е заключил,че основанието на предявените искове /в т.ч.,че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищците, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние/ е установено със сила на пресъдено нещо. Като е съобразил наведените във въззивната жалба на ищците оплаквания, съдът е определил като спорни пред въззивната инстанция въпросите за размера на обезщетенията за неимуществени вреди и за основателността на възражението за съпричиняване от страна на починалия за настъпването на вредоносния резултат.

Приел е,че претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща са установени от показанията на допуснатите и разпитани пред двете инстанции свидетели, според които тримата ищци, починалият и неговата майка са живеели заедно в едно домакинство, синовете не били женени и към момента все още не са; семейството живеело в разбирателство, всички си помагали един на друг,бащата учел синовете си на занаят; починалият работел, имал златни ръце, никога не се оплаквал от здравословни проблеми, бил много добър човек и се грижел за семейството си; отношенията между съпрузите били прекрасни; смъртта на Д. Д. била шок за цялото семейство и променила всички - станали по-затворени, тъжни, спрели да общуват с хората и все още не могат да преодолеят загубата му; тъй като за семейството преимуществено се грижел съпругът й, ищцата приела много тежко смъртта му и животът й се променил – не изпитвала щастие и трудно се справяла без него; след загубата на баща им, А. прекъснал висшето 5 си образование, а П. отложил един семестър от своето следване. Въззивният състав е кредитирал изцяло тези свидетелски показания като пресъздаващи преки и непосредствени впечатления от взаимоотношенията между починалия и неговите родственици, приемайки ги за достоверни и житейски логични, без вътрешни противоречия.

Посочил е,че за да се определи размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъдат съобразени общите критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения; следва да се отчете и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; размерът на обезщетението трябва да е съразмерен с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост; същото следва да бъде определено към датата на застрахователното събитие, която в настоящия случай е 16.12.2017г. Ценейки гласните доказателства, съдът е приел за доказано, че между ищците и починалия техен съпруг и баща са съществували пълноценни взаимоотношения на обич, привързаност и отдаденост; били са сплотено и задружно семейство; ищцата и починалият й съпруг са имали силна и трайна емоционална връзка, отглеждали са и са възпитавали в обич и разбирателство двамата си сина, подкрепяли са се и са си помагали взаимно, били се навсякъде заедно; загубата се е отразила изключително негативно на емоционалната сфера на ищцата, оставила е дълбок и траен отпечатък в съзнанието й, лишила я е от близостта и подкрепата на дългогодишния й партньор в живота, шокът, който е преживяла след загубата му, е бил огромен и това събитие безвъзвратно я е променило до степен да не изпитва щастие и да не се радва. По отношение на останалите двата ищци съдът е обобщил като установено, че двамата ищци и починалият им баща са имали силна и трайна емоционална връзка, почиваща не просто на формалния факт на тяхното родство, но и на обич, подкрепа и споделеност, учели са се от своя баща на занаят, помагали са му и винаги са били един до друг, без да е била 6 прекъсвана духовната връзка помежду им до момента на смъртта на бащата; загубата му се е отразила изключително негативно и на двамата, тъй като са останали без родителската грижа и бащина подкрепа, а споменът за баща им винаги ги и ще ги натъжава и изпълва с дълбоки негативни емоции.