Решение № 2077 от 08.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2077

......., 08.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .............. при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20211110157249 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от .........., със седалище и адрес на управление: ....... срещу Л. А. К., ЕГН: **********, и С.

А. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: .., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

1. за осъждане на ответника Л. А. К. да заплати на ищеца следните суми за недвижим имот, представляващ апартамент № ...........ходящ се в .........., а именно: сумата от 254,82 лв., представляваща ½ част от главница за цена на доставена от дружеството в горепосочения имот топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 37,92 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; сумата от 24,50 лв., представляваща ½ част от главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,00 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.09.2018 г. до 21.09.2021 г.

2. за осъждане на ответника С. А. К. да заплати на ищеца следните суми за недвижим имот, представляващ апартамент № ...........ходящ се в .........., а именно: сумата от 254,82 лв., представляваща ½ част от главница за цена на доставена от дружеството в горепосочения имот топлинна енергия за периода 1 от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 37,92 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; сумата от 24,50 лв., представляваща ½ част от главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,00 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.09.2018 г. до 21.09.2021 г.

В исковата молба, уточнена с молби от 12.06.2024 г. и 09.08.2024 г., се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях са приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „... на потребители в ......., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „... и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент ...........ходящ се в .........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „............ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците Л.

А. К. и С. А. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил такъв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете за главници за цена на доставена от дружеството 2 топлинна енергия и за цена на извършена услуга за дялово разпределение:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 1 е предвидено, че топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, а в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к .........., спциализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г. Следователно, общите условия са влезли в сила на 11.08.2016 г., без да е било необходимо приемането им от страна на клиента. Освен това, съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито има данни ответниците или техните праводатели, да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

В настоящия случай от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че в рамките на заявения с исковата молба период процесният имот е бил непрекъснато топлоснабден. От съвкупния анализ на приложения по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) 3 по чл. 55 от ЗПИНМ № ........... и справка за декларирано недвижимо имущество на ...... се установява, че ..... е придобил правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № ...........ходящ се в ......., ........, а .....А. Т. – върху 1/3 ид.ч. от него. От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ...... г., издадено от СО, район ..........се установява, че ...... е починал на 08.08.2020 г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си С. А. К. и Л. А. К. – ответници по делото. След смъртта на........, правото на собственост върху имота е преминало към наследниците му по закон по пътя на наследственото правоприемство на осн. чл. 5 ЗН. След смъртта му притежаваните от него 2/3 ид. ч. от процесния топлоснабден имот са преминали при равни части в патримониума на ответниците, при което последните притежават по 1/3 ид. ч. от имота. По делото не се твърди и не се установява ответниците да са се разпоредили с притежаваните от тях ид.ч. от имота. Що се касае до притежаваната от ........ А. Т. 1/3 ид.ч. от имота, от ангажираните по делото доказателства не се установява, същата да е била придобита от ответниците Л.

К. и С. К. било то по силата на наследствено правоприемство, било то по силата на друг придобивен способ. По делото няма доказателства ответниците да са наследници по закон именно на посоченото в нотариалния акт лице. Ето защо не може да бъде направен извод, че ответниците са собственици и на останалата 1/3 ид.ч. от имота.

Следователно с оглед посочените норми от Закона за енергетиката ответниците се явяват потребители на топлинна енергия в този имот и задължени въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, да заплащат на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия, съобразно квотите им в съсобствеността – по 1/3 ид.ч.

От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че в процесния имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия от „....., при което са спазени законовите изисквания. Вещото лице е посочило, че общият топломер в абонатната станция е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, съгласно свидетелства за последваща проверка № ......... г. и № .... г., с които е документирана изправността на топломера. На следващо място, вещото лице е посочило, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление. Съдът, въз основа на данните, съдържащи се в табличен вид в заключението, изчисли, че в рамките на процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по прогнозни данни е начислена топлинна енергия на стойност 500,60 лв. (466,13 лв. – стойност на топлинната енергия за отопление на имота и 34,47 лв. – стойност на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване). Вещото лице е посочило, че след извършено изравняване за двата отоплителни сезона е налице сума за доплащане от потребителя, като за отоплителен сезон 4 м.05.2018 г. – м.04.2019 г. тази сума е в размер на 21,50 лв., а за отоплителен сезон м.05.2019 г. – м.04.2020 г. – в размер на 29,76 лв. Следователно след корекция за двата отоплителни сезона е налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на 51,26 лв. Следователно за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността на реално доставената в имота на ответниците топлинна енергия възлиза на 551,86 лв.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, няма данни за извършени от ответника плащания на суми, касаещи процесния период.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответниците дължат на ищцовото дружество по 1/3 част от сумата от 551,86 лв., т.е. по 183,95 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., до който размер предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ следва да се уважат, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 254,82 лв. следва да се отхвърлят.