Решение № 298 от 29.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Кюстендил, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.ова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500252 по описа за 2022 година

Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, чрез пълномощника адв. В. И., със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: С. , бул. ***, обжалва с въззивна жалба решение №112/14.03.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.дело №1418/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт РС - Дупница е отхвърлил като неоснователни предявените от Р. Г. К. срещу С. А. Г. и Д. А. К. искове с правно основание чл. 108 и 109 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на част от „Урегулиран поземлен имот с планоснимачен № 910, за който е отреден парцел XVIII, попадащ в квартал 39 по регулационния план на град ***, Кюстендилска област, съгласно утвърдената улична и дворищна регулация със Заповед № 1031 от 16.07.1982г., изменен със заповед № 196 от 12.07.2006г. на кмета на Общината, с урегулирано пространство от 870 кв.м ( осемстотин и седемдесет квадратни метра), при настоящи съседи на имота по скица: улица, заключена между осови точки 116 - 114, поземлен имот с планоснимачен номер № 909, за който е отреден парцел № I - на А. А. С., поземлени имоти с планоснимачни № 907, 908, за които е отреден парцел № XVII на В. К. М., поземлен имот планоснимачен № 908, за който е отреден парцел № XLII, на К. К. М. и поземлен имот с планоснимачен № 910, за който е отреден парцел № XXXIV на наследници на Д. Н. К., тонирана в сиво на приложение № 2 към заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. Х.; за предаване на владението на тази част, както и за премахване на изградената там постройка.

Въззивницата излага съображения за неправилност на постановения съдебен акт, произтичаща от неговата незаконосъобразност и постановяване в нарушение на материалните и съдопроизводствените правила. Решението се приема за бланкетно, 1 постановено при пълно несъответствие между фактите по делото, мотивите на съда и диспозитива на съдения акт. Сочи се нарушение на процесуалните правила, свързано с необсъждане възраженията на ищеца. Несъответствието с материални закон се свързва с немотивирането на извода на съда, че ответниците трайно и непрекъснато владеели спорната част от имота повече от десет години. Акцентира се, че с дворищно регулационните планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), било допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел, като в тези случаи планът имал непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. В хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ настъпвало съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говорело за прилагане на дворищно регулационния план. Сочи се, че тези изводи следвали от ТР №1/15.07.1993 г. на ОСГК на ВС, според което за приложен план се говорело, когато настъпят условията за превръщане на парцелните линии в имотни граници.

В този смисъл се цитира Решение №304/12.07.2010 г. по гр.д. №263/10 г. на ВКС, като според въззивницата това разбиране следвало да се приложи в случая. Позовава се на нормата на чл.110, ал.1 ЗТСУ, предвиждаща, че дворищно регулационния план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собствеността настъпвало още от деня на влизане в сила на плана. Изложеното поставяло въпроса кога следва да се счита за приложен предходният дворищно регулационен план.

Според въззивницата това се случвало, когато настъпи трансформацията на регулационните линии в имотните граници в хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ. Приема се, че по делото е безспорно установено, че процесната част от имота се владее от ответниците, а ищцата е неин собственик. В подкрепа на изложеното се сочи, че изградената на място ограда между УПИ XVIII и УПИ I съответства на имотната граница по кадастралния план от 1956 г. Въз основа на представените нотариални актове, касаещи правото на собственост върху урегулирани поземлени имоти, можело да се изведе констатация, че е налице навлизане в УПИ XVIII по регулационния план, одобрен със Заповед №196 от 12.07.2006 г. , в частта от двуетажната жилищна сграда към дъното на парцела, съответстваща на дефинираната част с букви А-Б-В от Приложение №2 от заключението на вещото лице, визуализирана със сиво оцветяване и в размер на 130 кв.м. Процесната площ се използвала от собствениците на УПИ 1909.

Въззивницата твърди, че основното доказателство за установяване на придобивна давност били гласните доказателства, които обаче не давали основание да се приеме, че праводателите и самите ответници са придобили имота по давност, осъществявайки явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо владение върху процесната част от имота.

Искането е за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответниците да предадат владението на процесната част от имота на ищцата, както и да бъде премахната изградената постройка.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от името на насрещната страна – С. А. Г. и Д. А. К., чрез пълномощника адв. К. Н., е депозиран отговор по въззивната жалба, с който същата се оспорва . Анализирайки установените по делото факти се заключава, че правилно исковете с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС са били отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни. Сочи се, че при действието на ЗТСУ недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план, докато при действието на ЗУТ придаването на части от един УПИ към друг се извършвало само по реда на чл.15, ал.3 ЗУТ.

Позовава се на §6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, където е прието, че действащите към деня на влизане в сила на същия закон дворищно регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6- месечен срок от деня на влизането в сила на закона. В §8, ал.1 ПЗР на ЗУТ пък било предвидено, че след изтичането на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 ПРЗ на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите на образувани съсобствени дворищно регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява. Това 2 именно означавало, че по силата на закона, парцелът с неприложена регулация ставал УПИ по ЗУТ, а придадените части се връщали към имота, от който били отнети. Акцентира се, че дворищно регулационният план се смята приложен от момента, когато настъпва трансформацията на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ. Набляга се и на непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация. Цитира се ТР №3/15.07.1993 г. на ОСГК на ВС, което съпоставено с нормата на чл.33, ал.2 от ЗТСУ сочи, че за да се приеме, че законосъобразен дворищно регулационен план е приложен, трябва да е налице една от трите предпоставки: доброволно отстъпване на придаваем имот по реда на чл.111 ЗТСУ, извършен въвод във владение на придаваем имот или заплащане на парично обезщетение за придаваемите части. Счита се, че в конкретния казус не е налице нито една от посочените предпоставки. Позовават се и на изтекла придобивна давност.

Поддържа се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Кюстендилският окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка.

Видно от Нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка № 163 от 30.

11. 1961 г., том III, дело №1340,(л.34 от първоинстанционното дело) , А. С. - праводател на ответниците, е признат за собственик на дворно място от 1569 кв.м., представляващо имот с планоснимачен номер 371 по кадастралния план, одобрен със Заповед № 4415 от 11.11.1956 г.С Нотариален акт № 97 от 14.03.1988 г., том I, дело №251, е оформен договор за дарение между А. С. и ответницата Д. К. , който касае правото на собственост върху 420 кв.м., част от имот с планоснимачен номер 909, включени в бивш УПИ ХVIII , отреден за имоти 3

909,910 (целият с площ 440 кв.м.).С Нотариален акт № 147 от 22.02.1996 г., том I, дело №332, е обективиран договор за дарение между А. С. и дъщеря му – ответницата С. Г., като с договора се прехвърля правото на собственост върху 495 кв.м. от УПИ I- 909, кв. 39 (целият с площ 915 кв.м.).

Ищцата е закупила с договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 199 от 28.12.2006 г., том III, рег. 4102, дело № 553 по описа на нотариус С. С., УПИ ХVIII -910, кв. 39 по РП, с площ 870 кв.м.по посочена Заповед № 196 от 12.07.2006 г.

От гласните доказателства, събрани в първоинстанционното производство, се установява , че между посочените недвижими имоти на двете страни винаги се е намирала трайна ограда (срвн.показанията на свид.Г. М.: “Имаше дувар преди, сега на негово място е направена нова ограда с колове и мрежа и мисля, че е от 80-те години, когато я правиха.“; съответно свид.А. С. – баща на ответниците , чиито показания съдът кредитира, тъй като не са опровергани от останалия доказателствен материал, сочи, че оградата е правена през 1981г., когато намиращата се там преди това ограда е заменена с новата с участието на бащата на ищцата).

От заключението на в.л.Д. Х. с приложени към същото скици се установява, че чрез сделките, обективирани в Нотариален акт № 97 от 14.03.1988 г., том I, дело №251, и Нотариален акт № 147 от 22.02.1996 г., том I, дело №332 с приобретатели ответниците по исковете, последните са придобили собствеността върху целия парцел I, отреден за имот с планоснимачен № 909, кв. 39, целият с площ 915 кв.м. (заключен между точки а-б-в-г на Приложение № 7) по плана на гр. ***, одобрен със Заповед № 103 1 от 16.07.1982 г.Установено е наличието на следните планове, касаещи визираните съседни имоти и обстоятелствата по делото : Регулационен план (РП), одобрен със Заповед № 4415 от 11.11.1956 г.; Регулационен план, одобрен със Заповед № 1031 от 16.07.1982 г.; Изменение на РП от 1982 г., одобрено със Заповед № 196 от 12.07.2006 г.