Решение № 4676 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4676 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110141007 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. К. Д., против «.» ЕООД, гр. София, за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за кредит № 9870238049 от 30.06.2021 г., предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 17.29 лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 17.29 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 04.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са налице твърдения, че на 30.06.2021 г. между „.“ ЕООД, с ЕИК . (име на Дружеството към момента на възникване на правоотношението) като Кредитодател и И. К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9870238049 (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 100 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 5 дни и падежна дата 12.08.2020 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,54 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 17,29 лева. Така 1 общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 117,83 лева. И. К. Д. е погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно: 117,83 лв. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване па договора. Следователно се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закопа за максимален размер на ГПР. С тези действия „." ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове ,/ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското.

Ето защо счита, че приложимото национално законодателство следва да 2 бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Във връзка с горното ищецът смята, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Обстоятелството дали е правилно начислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената „такса"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следва и от сравнително-правния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.

Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2 — 453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за 3 изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението па кредита.

В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация па заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него. Предвид на това счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане.

Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при песъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

4

Предвид гореизложеното за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника «.» ЕООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че на 30.06.2021 г. между „.“ ЕООД, с ЕИК . (име на Дружеството към момента на възникване на правоотношението) като Кредитодател и И. К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9870238049 (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 100 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 5 дни и падежна дата 12.08.2020 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,54 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 17,29 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 117,83 лева. Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит № 9870238049 и Общите условия към него. Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. В общия случай и когато Кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други.

В случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от 5 извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на процесната такса. Съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора, г-н Д. се е възползвал от правото си и е заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни.